„Не протестирайте за пари, протестирайте за напояване!“

Време е земеделците да защитят поисканите от Георги Тахов средства за напояване в националния бюджет

„Не протестирайте за пари, протестирайте за напояване!“ За това призова преди по-малко от три седмици последният редовен министър на земеделието и храните Кирил Вътрев по време на Агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). За тези думи той бе силно аплодиран.

Националният бюджет за 2025 г. е напът да се внесе за обсъждане в Народното събрание и да се приеме до края на годината.

Служебният земеделски министър Георги Тахов съобщи пред форума на зърнопроизводителите, че е внесъл предложение във финансовото министерство с искане за 1,2 милиарда лева, които да се предоставят за възстановяване на 15% от разбитата напоителна мрежа в страната. Чест прави на министър Тахов, че излезе извън рамката на традиционното поведение и постави с реални действия напояването там, където му е мястото – като приоритет за националната сигурност. Преди него Кирил Вътев обяви, че напояването трябва да се превърне в тема от национално значение.

Друг е въпросът дали първо финансовият министър, а после и народните представители ще погледнат на искането през очите на земеделците. За земеделците напояването е най-важно! От памтивека хората, които работят земята, се молят на дядо Боже за дъжд и сняг – с ритуали, с молитви и заклинания, с обети, с жертвоприношения, с пръчки за откриване на вода. Защото водата е живот. Тя е реколта, храна, условие за оцеляване на фермерите и населението, богатство. Ако я няма, е опустошение.

Напоследък дядо Боже спря да чува молбите на земеделците. Сигурно, за да припомни мъдрото послание „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“. Водата пада от небето хаотично – на места предизвиква убийствени наводнения, на други трагична суша. Реките страховито се разливат или пресъхват като страшно възмездие.

В България има и още един проблем. Направихме закони, заради които земеделците не могат да поливат от най-мощния водоизточник – река Дунав. В небивалата суша изпускаме води, за да може по-разумно устроените ни съседи да ги предоставят на фермерите си за напояване. Вода газим, жадни ходим, казват земеделците.

В последния месец слежители на различни ведомства заговориха за протести за увеличаване на заплатите. Протестират жители на общините Плевен, Шумен, Сливен, които са на воден режим. Проектът на бюджетът за 2025 г. оряза драстично парите за инвестиции на общините.

Нима земеделците очакват, че бюджетните финансите няма да орежат поисканите ог Георги Тахов над 1 милиард лева за възстановяване на напояването? Ще оставят ли министъра сам в настояването му за средства за напояването? Или земеделците могат да протестират само за украинската помощ, която е като джобни пари спрямо благото да имат вода? Не са ли във водата техните заплати, тяхното бъдеще, тяхното безценно богатство? Двете аграрни камари няма ли да се намесят поне епистоларно с искане към финансовото министерство и депутатите парите за тази инвестиции да останат непокътнати?

Дотук не виждаме никакви действия в тази посока.

Предстои тази година да бъде обявена за най-горещата, откакто се събират метеорологични данни. Предишната 2023 г. бе подобна. 2022 година също. Има ли някакво обосновано предположение, че 2025 г. няма да постави нов рекорд? Няма.

Вярно е, че с 1,2 милиарда лева няма да се заличат поразиите в напоителната мрежа, направени през годините. Но 15% от възстановяването ѝ е стъпка напред. Трябва да е има, за да може да се извърви целият дълъг път за връщането на водата към нивите. Ако в момента земеделците останат на място, подпрени на очакването, че Георги Тахов сам ще се погрижи за увеличаването на поливните площи, догодина и да плачат, и да се организират за протести, ще е като качулка след дъжд. Време е земеделците да се срещнат със своите приятели в парламента и да ги убедят да защитят техните интереси, които са интереси на цялата страна.