Веднъж император Акбар много се ядосал на своя любим министър Бирбал и го изгонил от двореца. Така Бирбал се отправил надалече и накрая започнал работа във ферма, като скрил самоличността си. 

С течение на месеците на Акбар започнал да му липсва Бирбал и да съжалява за решението си да го изгони.  Затова той изпратил войниците си да го открият, но те не успели. Акбар решил да използва хитрост. Той изпратил съобщение до кметовете на всяко село да представят в двореца гърне, пълно с остроумие. Ако не могат, нека тогава да го напълнят с диаманти и други скъпоценности, гласяла заповедта.  

Това съобщение стигнало и до Бирбал, който живеел в едно от селата. Хората от селото започнали да се чудят как излязат от тази трудна ситуация. Бирбал казал: „Дайте ми гърнето, ще го напълня остроумие до един месец“. 

Той се върнал с гърнето във фермата, където имало засадени дини. Избрал една малка диня и без да я отрязва от растението я сложил в саксията. Започнал да се грижи за нея, като осигурявал редовно вода и тор. За няколко дни динята толкова пораснала в саксията, че не можело да се извади от нея.

Скоро плодът достигнал същия размер като гърнето отвътре. Бирбал отрязал дръжката и изпратил гърне на император Акбар със съобщение: „Моля, извадете остроумието, без да го режете от гърнето и без да счупите гърнето“.

Акбар веднага осъзнал, че това може да е дело само на Бирбал и лично се отправил към селото, за да помоли приятеля си да се върне в двореца.