Становище на Националната био асоциация относно Законопроекта за земята

НАЦИОНАЛНА БИО АСОЦИАЦИЯ BG/EU
ЕИК: 205152569 – гр.София
До
Министъра на земеделието, храните и горите
г-н Румен Порожанов
по електронен път на e-mail :
minister@mzh.government.bg
Копие до :
Дирекция „Поземлени отношения и комасация“
на МЗХГ, по електронен път e-mail :
dnenkova@mzh.government.bg
До
Неправителствени организации и медии в Република България
по електронен път
Адрес за кореспонденция :
Национална Био Асоциация,по електронен път на e-mail: nbioassoc@gmail.com
Contact :
National Organic Association
e-mail: nbioassoc@gmail.com
Относно: Проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи – публикуван за обществено обсъждане до 16.01.2019г. вкл.
На извънредно заседание на Управителния съвет, съвместно с Контролния съвет на Национална Био Асоциация, бе докладван Проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи.
Предвид важността на проекта на Закон, който асоциацията приема като основополагащ в поземлените отношения, представителните органи на организацията единодушно взеха Решение, с което да представят своето
С Т А Н О ВИ Щ Е :
след като взехме предвид
– Проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи;
– Проект на Решение на Министерски съвет;
– Мотиви към проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи;
– Цялостна предварителна оценка на въздействието;
Page 2 of 32
– Резюме на цялостната предварителна оценка на въздействието;
– Становище на Дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерски съвет;
– След провеждане на редица консултации с експерти в областта на поземлените отношения, както и земеделски стопани, изравяваме настоящето становище по така представения законопроект, а именно:
Така предложения Проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи НЕ СЕ ПРИЕМА от членовете на Национална Био Асоциация, като изразяваме и своите
М О Т И В И :
I. Категорично не подкрепяме разпоредбите на Глава трета „Уедряване на земеделски имоти по собственост “– същата изцяло следва да се заличи, от проекта на закон.
Представената Глава трета, предвижда уедряването на собствеността на физически и/или юридически лица, които имат множество на брой поземлени имоти въз основа на т.н план за уедряване.
По същество това представлява възможност за въвеждане на нов земеразделителен план, съобразно нуждите на крупните собственици на поземлени имоти – физически лица, юридически лица (арендатори, както и на земеделските фондове за земя).
Въз основа на план за уедряване на земеделските земи, този законопроект ще даде възможност всички дребни и средни земеделски собственици и ползватели да бъдат изхвърлени от физическите граници на своята недвижима собственост и да бъдат изместени на други терени с други физически характеристики, граници и др.
Основната цел на законопроекта в тази му част е :
1.Уедряване на земеделската собственост само на конкретни частни лица, а именно на големи собственици на земеделски земи – арендатори и земеделски фондове, което ще доведе до максимизиране на печалбите им. Арендаторите ще имат възможност да завладеят обширни територии от съответно землище, където земеделските земи са с по добри плодородни качества, а дребните стопани ще бъдат изтикани встрани;
2. Уедряването на земеделските парцели на земеделските фондове, ще реши един оргомен техен проблем, а именно, че не могат да отдават в цялост земеделските земи, които притежават, защото не всички са качествени и плодородни.
С времето се оказа, че процентът на закупените земеделски земи с ниско качество, не е толкова малък. В резултат на това земеделските фондове или ги предоставят срещу по ниска аренда или въобще не получават приходи от тях. За да се реши този огромен проблем, в който земеделските фондове са изхарчили милиони за земеделски земи, а нямат възвращаемост от тях, идва и мястото на настоящият законопроект, който ще замени некачествените земеделски земи на земеделските фондове с качествените земи на дребните собственици.
Гореописаната схема за т.н комасация, освен че ще задоволи финансовите интереси на големи частни собственици на земеделски земи, поради следното :
– от една страна те ще разполагат с възможност в пълнота да предоставят под аренда това, което притежават;
-от друга, вече уедрените масиви, вече ще могат да се предоставят под наем и/или аренда и/или продажба на по-високи цени от останалите земеделски земи – тъй като са окрупнени.
3.Корупция – основен момент и възможност в настоящия законопроект. Кои длъжностни лица, ще съдействат и ще приложат т.н план за комасация?
Page 3 of 32
Друга негативна част на законопроекта в тази му част :
4.Нека предположим, че конкретен земеделски стопанин собственик или наемател на земеделска земя е зеленчукопроизводител. По силата на настоящия утвърден план за земеразделяне – поземления му имот се намира до река, езеро, дере или има изграден кладенец. В резултат на качеството на ползваната земеделска земя и настоящите и географски граници, той има възможност да отглежда зеленчуци, да ги напоява и е изградил съотвентата инфраструктура за това.
Имайки предвид настоящия законопроект и по точно Глава трета, то всичко това остава в небитието, земеделската земята обект на неговия труд се изземва за целите на уедряването, вкл. договорът му за наем и/или аредна се прекратява.
Тогава ние питаме, какво става с бизнеса и прехраната на този стопанин и неговото семейство?
5. Обръщаме внимание, че така написан законопроекта не ограничава уедряването на земеделски земи на един собственик притежаващ земи в различни землища. Така например с цел комасация, той може да изземе целия Държавен поземлен фонд (ДПФ) или Общински поземлен фонд (ОПФ) в конкретно землище, като предостави земеделски земи в различни краища на страната или общината. По този начин реално се връщат печално известните заменки на земеделски земи, под прикритието на комасация.
При наличието на тази хипотеза, в едно конкретно землище, ако има земеделски стопани, които разчитат на ДФП и/или ОПФ за дейността на своето стопанство и земеделските им земи бъдат иззети, за целите на комасация, тогава настоящият законопроект целенасочено унищожава бизнеса на средни и дребни земеделски стопани.
ДПФ и ОПФ са отдадени на стопани, които са включили тези земеделски земи по различни програми, схеми и мерки на субсидиране, където имат поети ангажименти – млади фермери, полупазарни стопанства и др..
Този процес на комасация ще доведе до фалити на земеделски стопанства, както и пропуснати ползи в резултат на прекратените договори за аренда.
Налице е съществен риск от започване на дела срещу държавата за обезщетения и пропуснати ползи.
6.Чрез схемите за комасация, ще се даде възможност ДПФ и ОПФ, намиращ се в крайбрежни ивици, индустриални паркове, морски курорти, техническа инфраструктура, да бъдат заменени срещу земеделски земи от вътрешността на страната под предлог за комасация. Настоящия законопроект ще възстанови добре познатите корупционни практики от миналото. Разбира се експертите на МЗХГ, са дали 7-седем годишен период (чл.5), в който няма да може да се сменя предназначението на земеделските земи. Това обаче не пречи земеделска земя в гранична зона с регулация, да бъде вкарана в регулаторния план и да се приеме тъй нужния ПУП, след който 7-годишния срок е просто едно пожелание.
7.Текстовете на обжалваемост на връчените решения на общиската поземлена комисия, взети въз основа на т.н. План за уедряване, са кухи и безсмислени текстове по отношение на правораздаването, тъй като :
– голяма част от собствениците/съсобствениците не се намират на територията на страната и няма как да получат тези решения, които да обжалват;
– голяма част от собствениците/съсобствениците на земеделски земи, няма финансовата възможност да водят съдебни дела;
Page 4 of 32
– дори и да има заведени дела срещу тези Решения на общинските служби, съдебната система няма как да се противопостави защото кражбата е „облечена“ в закон под предлог за комасация. Единствен агрумент за отмяна на подобно решение на Общинската служба е някакво процедурно нарушение, а не е по отношение на незаконосъобразност, защото кражбата в този законопроект, вече е законна!
8. В условията на пазарна икономика и свободния избор – всеки пазарен субект сам преценява дали да осъществи конкретна сделка или не. В този ред на мисли всеки самостоятелно е преценил дали да инвестира средствата си поземлена собственост, в кои точно поземлени парцели, с какви площи и каква характеристика. Абсолютно недопустимо е изпълнителната власт, чрез закон да предоставя привилегии на едрите собственици на земеделски земи, за да уедри собствеността им, като по този начин потъпква Конституционни права на собствените си граждани в интерес на корпоративни и финансови интереси. По същата абсурдна аналогия утре може да се предложи законопроект за уедряване на едрата градска собственост, с цел комасиране на имотите на един собственик в урбанизираните територии.
Предложените текстове на Глава трета потъпкват правата на гражданите, принципите на пазарната икономика, принципите на правовата държава и частната собственост. Предложените текстове са противоконституционни, тък като противоречат на чл. 17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България : „Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена. (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. (5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.“
Нещо повече, по същество предложеният законопроект предвижда поземлени имоти да бъдат отчуждавани (под предлог за замяна и уедряване) в полза на частни и корпоративни интереси.
Предвид изложените мотиви по Глава трета от предложения законопроект,същата трябва да бъде изцяло заличена. В условията на пазарна икономика, уедряване на земеделски земи се извършва само чрез свободната воля на гражданите и пазарните субектии е възможна, чрез:
– покупко-продажбата на земеделски земи;
– договорите за дарение и замяна между частни лица.
II. „Глава пета – Договори за възмездно ползване на земеделска земя “
9.По отношение на предложените текстове на чл.27 от проекта на Закон, ние ги намираме за неправилни :
Предложеният текст предвижда предаването на земеделските земи да се извършва по опис подписан от двете страни по време на сключване на договора. Визираният опис не може да бъде оспорван.
По наше мнение подобен опис на практика няма какво допълнително да описва, освен вече предварително описаният в Договора за наем или аренда – самия предмет на договора или с други думи самият поземлен имот.
В проекта на договора се казва, че описа се подписва едновременно с подписването на договора, НО реално Договора за наем или аренда, за срок над 1г., се подписва при нотариус. В този ред на мисли самото предаване на поземления имот не
Page 5 of 32
се извършва в канцеларията на НОТАРИУСА, а реално се осъществява след изтичане на стопанската година, и е момента от който новия наемател/арендатор влиза във владение за новата стопанска година.
Абсолютно е неправилно да се изисква подобен опис да бъде подписван към момента на сключване на договора за наем/аренда, защото реално поземления имот тогава не бива предаван във владение. Още по неправилно е подобен опис да не може да се оспорва, тъй като лицето наело или арендувало имота, може действително към момента на настъпване на новата стопанска година да не може да влезе във владение поради претенции на трети лица към същия имот.
Текстовете на чл.27, ал.1 стават още по безсмислени, когато в ал.2 се казва, че липсата на такъв опис реално нищо не значи и всичко се приема за нормално, тъй като обекта на договора се приема за приет и върнат в надлежното състояние.
Нека поясним,че провеждане на тръжни процедури за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от Държавния и/или общинския поземлен фонд, които реално се провеждат по всяко време на годината, лицата които са обявени за спечелили търгове внасят в срок арендните си вноски и банкови гаранции, за да могат да сключат договори за аренда.
Същевременно при сключването на договора за аренда,съгл. проекта на закон изисква да се подписват т.н. опис, все едно земеделската земя е уж е предадена във владение, което реално не е така, тъй като самото влизане във владение е в края на настоящата и началото на следващата стопанска година (30.09.ХХ – 01.10ХХ). Това е така, за да се даде възможност настоящия ползвател да прибере реколтата, която отглежда.
Пример: Всяка стопанска година е със сток 01.10.ХХ (текуща година) – 30.09.ХХ (следваща година)
Нека предположим, че новия Договора за наем или аренда на едно лице е сключен на дата 25.05.2018г.. На тази дата трябва да се подпише и искания опис по чл.27, ал.1.
Обаче, реалното влизане в сила на Договора за наем или аренда е 01.10.2018г., тъй като от тогава започва да тече новата стопанската година. Няма как дори при подписания опис по чл.27, ал.1 новия наемател/арендатор да е влязъл във владение, тъй като стария ползвател все още не е прибрал своята реколта.
Нека предположим също така, че новият арендатор по някаква причина на по-късен етап (01.10.2018г.), не може да влезе във владение и да обработва арендувания от него поземлен имот, част от ДПФ или ОПФ. В този случай съответната ОД по „Земеделие“ или Община му представя предварително подписания опис за предаване от 25.05.2018г..
По този начин земеделския стопанин не може да претендира за платените от него суми за аренда към Община или Държава,за да му бъдат възстановени, нито да поиска обезщетение за пропуснати ползи в резултат на допусната безстопанственост от страна на длъжностни лица в администрацията, които не са опазили държавна или общинска собственост от неоснователното им ползване от трети лица.
Неправилна е разпоредбата на чл. 27, ал.3 Разходите по трасиране и опис на имотите да се разпределят по равно между страните. Разходите следва да са единствено за собственика на земеделската земя, защото единствено той следва да очертае границите на своята собственост, на която има право и за която получава арендно плащане!
Ползите от имота изразени в изплащането на различни престации през годините са изцяло в полза на собственика, те не се поделят по равно между страните! Риска от загуба при лоша стопанска година, не се поделя пак между страните, а е изцяло за лицето арендувало поземления имот.
Page 6 of 32
10. По отношение на предложените текстове на чл.28
Абсолютно се противопоставяме на предложените текстове по отношение на чл.28, ал.2, 3, 4, 5 със следните мотиви: Недопустими са предложените текстове (ал.2), по отношение на ограничаване на срока на действие при трайните насаждения. До момента има много ясно установена практика. Срока на договора е равен на срока на периода на плододаване и времето, за което съответното трайно насаждение влиза в процес на прододаване. Към момента има действащ нормативен акт, който определя тези срокове, а именно : НАРЕДБА ЗА БАЗИСНИТЕ ЦЕНИ НА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 107 ОТ 2000 Г.) В сила от 09.08.1991 г. Приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г. Обн. ДВ. бр.65 от 9 Август 1991г., попр. ДВ. бр.84 от 11 Октомври 1991г., изм. ДВ. бр.107 от 28 Декември 2000г., изм. ДВ. бр.81 от 12 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2017г.
Пример :
Съгласно Приложение № 1:
– Трайното насаждение от ОРЕХ е с продължителност на период на плододаване 40г., стъпва в период на плододаване за 10г., следователно договора за аренда трябва да е 40+10 или 50 години;
– За трайно насаждение от ЯБЪЛКА е с продължителност на период на плододаване 30г., стъпва в период на плододаване за 8г., следователно договора за аренда трябва да е 30+8 или 38 години;
Предвид гореизложеното, напълно несъстоятелни са предложените текстове за довори за аренда при трайни насаждения до 30г. Няма как даден инвеститор да иска да развива земеделие, като отглежда трайни насаждения и да не използва в пълнота, това, което е създал. Всеки срок на договор, трябва да е съобразен със характеристиката на съответното трайно насаждение.
Прави впечатление, от мотивите към законопроекта, че НАРЕДБА ЗА БАЗИСНИТЕ ЦЕНИ НА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 107 ОТ 2000 Г.), дори не е взета под внимание.
Мотив за умисъл и целенасоченост в разпоредбите на чл.28,ал 2 и погазване на установената практика и нормативна уредба ние виждаме в ал.3 на същия проект на Закон.
Цитат :
„чл.28,ал.(3) Когато периодът на плододаване на трайното насаждение е по-дълъг от 30 години, договорът може да бъде продължен с допълнително споразумение до изтичането на периода на плододаване.“
Какво означава МОЖЕ ?
Page 7 of 32
11. Обърнете внимание на :
Цитат:
„чл.28, ал.(4) Когато договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за 10, съответно за 30 стопански години.
§ 6. (1) Правата за ползване на земеделска земя, придобити по договори за ползване на земеделска земя до влизането в сила на този закон, се запазват.
(2) Спрямо заварените договори за ползване на земя при влизането в сила на този закон се прилагат разпоредбите на глава пета.
§ 7. Когато заварени при влизането в сила на този закон договори за наем, аренда и съвместно обработване на земя за земеделско ползване са сключени за по-дълъг срок от предвидения в чл. 28, или без да е спазено изискването по чл. 45, ал. 1, 58, ал. 2 и 59, ал. 1, те се считат сключени за 10, съответно за 30, или за 1 стопанска година. „
12. Всъщност според действащия Закон за нормативните актове (ЗНА) – чл.14, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Изрично е предвидено, че не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции (именно да бъде прекратен предсрочно договор), освен ако те са по-леки от отменените. На практика под изключение трябва да може да се имат предвид наистина някакви страшни неща – финансови или природни катаклизми например. Със сигурност обаче е прието тълкуването, че подобен род закони с придадена обратна сила и действиене следва да засягат основни човешки права.Освен това в конституцията има изричен текст – чл.19, според който от една страна „законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя“. А от друга – „инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона“.А какво става на практика – преуреждат се обществени отношения, и то много важни. В много от договорите за аренда като страна по договора стои държавата в лицето на МЗХГ и Общините, които са предоставили дългосрочни договори с цел облагородяване на поземлени имоти и инвестиции, за да се създадат на тях трайни насаждения. В същото време същата тази държава в лицето на Министерски съвет и МЗХГ, погазват правото и едностранно със задна сила променят договорите, които са сключени, по отношение на техните срокове и условия. Според предложените текстове се нарушава чл.4, ал.1 от конституцията, съгласно който Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната.
Page 8 of 32
13.По отношение на предложените текстове на чл.28, ал.5
Цитат:
„(5) Продължителността на периода на плододаване на трайните насаждания се определя съгласно акта на Министерския съвет, издаден на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.“
Предложеният текст е напълно безсмислен, тъй като стана ясно, че има действаща подзаконова нормативна уредна, която определя тези стокове, именно в НАРЕДБА ЗА БАЗИСНИТЕ ЦЕНИ НА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 107 ОТ 2000 Г.) и приложенията към нея. Предложената разпоредба следва да се заличи!
14. По отношение на предложените текстове на чл.29, ал.1
Цитат:
„Чл. 29. (1) Когато договорът за ползване на земеделска земя е сключен за по-кратки срокове, той може да бъде продължаван по споразумение на страните в рамките на сроковете по чл. 28, ал. 1 и 2.“
15. Категорично се противопоставяме на подобен общ текст, със следните мотиви:
Натоящият текст позволява всички арендувани или наети земеделски земи от Държавен поземлен фонд и Общински поземлен фонд, които сега масово са със срок на отдаване 1 или 5 години, да бъдат преарендувани със срок за 10 години без тръжна процедура.
Категорично за нас е неприемливо без тръжна процедура, да се отдават земеделски земи под аренда,като се удължават уговорените срокове.
Това съществено уврежда материалния интерес на държавата, тъй като земеделските земи се предоставят без тръжни процедури.
Предвид гореизложеното ние предлагаме, да се създаде нова алинея (3), към чл.29, която да гласи :
Създава се :
„чл.29, ал.(3) Текстовете в ал.1 се прилагат само по отношение на договори за аренда сключени със земеделски стопани, за създаване и отглеждане на трайни насаждения, които все още се намират в процес на плододаване. Не се прилагат за земеделски земи, предназначени за отглеждане на едногодишни култури“.
По този начин само срокът на договори за аренда при които земеделският стопанин, сам е наел и създал конкретен вид трайно насаждение, може да бъде удължен, ако насаждението все още не е бракувано.
16. По отношение на предложените текстове на чл.31, ал.1 и 2
Цитат:
„Чл. 31. (1) Рентното плащане за съответната стопанска година не може да бъде по-ниско от рентното плащане за землището, определено по реда на глава седма раздел ІІ.
Page 9 of 32
(2) В случай, че договореното рентно плащане е по-ниско, дължимото рентно плащане е в размер на рентното плащане за землището за съответната стопанска година.“
17. Категорично се противопоставяме срещу така предложените текстове в чл.31, ал.(1) и ал.(2), като изразяваме следните мотиви :
Недопустимо е със закон да се определят престациите (цената) за дадена стока, в случая земя, между икономически свободни, дееспособни правни субекти.
Предложените разпоредби са неправилни, тъй като не може трети правен субект, в случая Държавата, да определя размера на каквото и да е плащане между частни лица.
Потъпква се основен принцип на пазарната икономика, в духа на който е чл.9 от ЗЗД, че страните по договора, могат да определят свободно съдържанието на договора помежду си, долколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Натоящият текст представлява един неприемлив за нас абсурд, който искаме да илюстрираме със следните няколко примера.
Най-малкото „стоката“ земеделска земя, която се отдава под наем/аренда в конкретно землище, е земя от :
– различна категория, следователсно със различни специфични качества и плодородие;
– различно географско местоположение, спрямо нуждите на всеки земеделски стопанин, който иска да я наеме;
– условия за напояване (поливна-неполивна);
– отстояние до населено място и твърда настилка;
– допълнително изградена инфраструктура в близост до поземления имот, за нуждите на конкретно производство.
Всичко гореизброено е само малка част от която се определя наемната или арендната престация, която поема да изплаща всеки земделски производител на собственика на земеделските земи. Абсурдно е със закон да се определят минимални или максимални плаващи прагове на рентните плащания. Тези плащания, които визира закона са плаващи, защото те се променят ежегодно, на база сключените договори за аренда в съответното землище.
18. В допълнение на абсурдните текстове на чл.31, предлагаме и следните казуси, които непосредствено възникват.
Пример:
Вариант № 1:
Хипотетично ние сме собственици на земеделска земя, която се намира в неплодородна част на съответно землище или в резултат на различни климатични събития, има съществен риск от пропадане (измръзване, наводнение от подпочвени води и др.). Земеделската земя която притежавам не представлява особен интерес за земеделските стопани, които обработват съответното землище. За да имам все пак някакъв доход от земеделските земи, които притежавам, дори и те да не са с плодородните качества на земите в останалата част от землището, ги отдавам срещу по-малка арендна вноска.
Питаме – Защо да не може да се получи рентно плащане по-малко от среднорентното, за земеделски земи от по ниска категория/качество?
Page 10 of 32
Пример № 2
Съгласен съм да предоставя земеделските, имоти които притежавам, безвъзмездно или срещу рентно плащане на по-ниско от среднорентното плащане, срещу други услуги, които получавам от земеделския стопанин .
Защо е недопустимо?
Пример № 3
Предоставям земеделските земи, които притежавам за създаване и отглеждане на трайни насаждения, срещу средно рентно плащане по-ниско от определеното, защото подписвам договор за аренда, който не обхваща пълния срок на плододаване на насажденията, които впоследствие е договорено да останат в полза на собственика на земеделската земя.
Пример № 4
През 2010г., земеделски стопанин е участвал на търг за отдаване на земеделски земи за създаване и отглеждане на трайни насаждения, да кажем ОРЕХ. Договорът за аренда е сключен в условията на тръжна процедура за 35 лв. Земеделският стопанин е поел ангажимента в продължение на 50г. да заплаща арендната си вноска от 35 лв. , в едно с коефицента на инфлация от НСИ.
През 2019г., средното рентно плащане в неговото землище е 100 лв.
Как земеделският стопанин да заплати сумата от 100 лв. дка при положение, че :
– към 2010г., земеделският стопанин не е поел такъв ангажимент. Той правилно е разчел финансовия ресурс, с който разполага и който е привлякъл, за да изгради самото насаждение;
– налице са непогасени кредити, чрез които земеделският стопанин е инвестирал, за да изпълни ангажиментите си пред МЗХГ и да създаде съответния вид насаждение;
– налице са непогасени кредити, чрез които земеделският стопанин е инвестирал, като оборотни средства за периода, в който насажденията все още са неплододаващи, а само се поддържат;
– налице са непогасени кредити, чрез които земеделският стопанин е инвестирал, за да изпълни други изисквания, които постоянно „валят“ от ЕС и родното законодателство.
В допълнение питаме, как ще задължите да се изплащат рентни плащания от частни субекти, които са различни от това, което те са приели за икономически приемливо за тяхното стопанство ?
Абсурда е пълен като добавим, че средно рентното плащане е плаваща величина. Нека хипотетично предположим, че две лица целенасочено сключат помежду си договор за аренда за 1 декар земя срещу арендна вноска от 1 000 000 лв. Тогава средното рентно плащане за съответното землище, ще се яви няколко хиляди лева за всеки декар. Кой ще ги плаща и къде отива МЗХГ с подобен род законови разпоредби ?
Трябва да бъде пределно ясно :
В условията на пазарна икономика и свободна икономическа воля на субектите цените, които се плащат от една страна към друга се определя свободно само от самите страни, от никой друг !!!
Всяка страна сама прецелява, каква сума е готова да плати за определен вид стока.
Page 11 of 32
Пример № 5
В землище Аврен общ. Аврен, Варненско се обработват ниви с трайни насаждения от СИНИ СЛИВИ и ЧЕРЕША. Земеделският стопанин отглеждащ череша е готов да плати рента от 100 лв., за всеки дка, защото реализира добив от 2 тона и ги продава на 3 лева/кг.
Земеделският стопанин отглеждащ сини сливи е готов да плати цена от 50 лв. рента за всеки дка, защото реализира добив от 1 тон и ги продава на 30 ст. за килограм.
В случая средното рентно плащане за овощни насаждения в землище Аврен е 100+50 = 150/2 или 75 лева. Ние питаме: Как земеделския стопани отглеждащ сини сливи, ще бъде задължен да заплаща 75 лева рента, при положение, че това е икономически невъзможно? Та нали в условията на пазарна икономика, различните равнища на рентните плащания са плод на пазарния принцип на конкуренцията и икономическата ефективност.
Предвид гореизложените мотиви, предложените текствое на чл.31, противоречат на основните принципи на пазарната икономика, както на Конституцията и законите на страната, същите следва изцяло да бъдат заличени от проекта на Закон!
19. По отношение на предложените текстове на чл.33
Поредна безсмислица са текстовете на чл.33 от проекта на Закон.
Цитат:
„Чл. 33. (1) Когато след сключване на договора за ползване на земеделска земя със срок над 1 година обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Увеличаването или намаляването на добивите от земеделската земя – обект на договора, вследствие стопанисването й не е основание за изменение на рентното плащане.“
В правото е добре известно, че всяка страна, по който и да е договор, може да иска винаги неговото измемение. Друг е въпроса, дали отсрещната страна ще приеме съответното искане. Всяка страна може да не изпълнява ангажиментите си по съответен договор, стига да е готова да заплати съответните загуби и пропуснатите ползи на отсрещната страна (неустойка).
Предложения текст в чл.33 е е неприложим. За нас основополагащи са нормите на чл.20а от ЗЗД, а именно че договора между страните е със силата на Закон!
20. Не приемаме чл. 33, ал.(3), а именно :
Цитат:
„(3) Насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок.“
Нека да е ясно! Никой, не може, да задължи никого, по отношение на конкретно действие или бездействие касаещо две страни на даден договор!
Ние питаме :
Ако отрещната страна не му отговори или му отговори устно на площада на селото или реши да му отговори в срок от 41 дни, какво следва ?
Page 12 of 32
-Следва това, което го има и сега. Всяка страна е свободна да предяви претенциите си пред компетентния съд, както и когато прецени. Няма нужда от законопроект с подобен род разпоредби.
21. По отношение на предложените текстове на чл.38, ал.(3)
Цитат:
„(3) Развалянето на договор за ползване на земеделска земя за срок по-дълъг от 10 стопански години става по съдебен ред, освен когато договорът е за ползване на земи от държавния и от общинския поземлен фонд. „
Категорично се противопоставяме и не приемаме втората част от изречението на чл.38, ал.3, а именно : (освен когато договорът е за ползване на земи от държавния и от общинския поземлен фонд.)„
Винаги договорите за наем и/или аренда следва да се прекратяват само по съдебен ред, за да се прецени законосъобразността, обстоятелствата и правилността, които налагат съответното прекратяване. Споменахме, че сълг. чл.20а от ЗЗД, законодателят е определил разпоредбите в договора между две страни да действат със силата на Закон между тях. Не може една страна в договора в случая МЗХГ по отношение на земеделските земи от Държавен поземлен фонд или Община по отношение на Общински поземлен фонд, да прекратява едностранно договори без съдебен контрол!
Договорът между страните е закон, а спазването на закона се съблюдава от съда.
Конституцията на Република България : „Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. (2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.“
Земеделските земи за срок над 10 г., които са част от Държавният поземлен фонд и Общински поземлен фонд – са договори за аренда по отношение на земеделски земи единствено отдадени за създаване и отглеждане на трайни насаждения. Няма договори за аренда част от ДПФ и ОПФ за отглеждане на едногодишни полски култури.
С предложената норма се позволява на Директорите на ОД по „Земеделие“ едностранно, необосновано със своя Заповед, да прекратяват договори за аренда без съдебен контрол. Категорично това е възможност за огромна корупция от страна на чиновниците.
С подобен текст на Законопроект се разклащат основни правни принципи, на които стои стабилността на всеки един договор в правния мир. Подобен текст напълно обезсмисля сключването на какъвто и да било договор за аренда с Община или МЗХГ, тъй като той може да бъде прекратен предсрочно без мотиви или целенасочено от Директора на ОД по „Земеделие“.
Страните в гражданския процес и подписали договор за аренда/наем са равнопоставени, няма значение, че от едната страна на сделката стои представител на държавата или общината. Категорично, недопустимо е със закон да се предоставя предимство на едната страна спрямо другата, като се дава възможност договорът да бъде развален по друг начин различен от съдебния! Развалянето на договор е крайна мярка и тя става само по съдебен ред или по взаимно съгласие!
Page 13 of 32
Настоящият текст на чл.38, ал.3 води до :
– административен произвол;
– възможност да бъдат отнети имоти, част от ДПФ и ОПФ, които са предоставени за създаване и отглеждане на трайни насаждения и да бъдат предоставени на приближени лица до властта, като се прекратят предстрочно договорите за арента на досегашните ползватени и се имитират уж честни последващи тръжни процедури;
– погазва се правовия ред в страната;
– налагат корупционни практики;
– спират се инвестициите в областта на земеделието;
– спира се развитието на сектори като овощарство, етерично-маслени култури, черупкови насаждения и др.
Предложеният текст на Закон в чл.38, ал.3,след думата „ред“ , трябва да се постави точка, а останалата част от предложената норма – задължително следва да бъде заличен.
Предложение :
„чл.38, ал.(3) Развалянето на договор за ползване на земеделска земя за срок по-дълъг от 10 стопански години става по съдебен ред.“
22 .По отношение на предложените текстове на чл.61, ал.(4)
Цитат:
„чл.61, ал.(4) Отказът на общинската служба по земеделие да извърши регистрацията на актовете по ал. 1 подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Противопоставяме се на предложения текст, като изразяваме следните мотиви:
Неприемаме възможността, която се предоставя на Общинските служби по земеделие да постановят отказ, с който се отказва регистрацията на подписани и/или вписани договори за аренда/наем.
ОСЗ няма никаква компетенция да преценява по какъвто и да е начин какъвто и да е договор за наем и/или аренда, след като съдия по вписванията е вписал договора.
ОСЗ не се явява и проверяващ по основателността на вписвания направени от съдията по вписвания. Всеки представен договор за наем и/или аренда пред ОСЗ следва да се регистрира. Процесът по регистрация удостоверява единствено, че договорът е представен пред ОСЗ.Това е уведомителен регистрационен режим.
Всеки подписан договор за наем и/или аренда поражда правна сила и задължения между страните по договора. Всяка засегната страна в резултат на всеки договор, може да предяви своята претенция пред компетентния съд.
ОСЗ няма никакви компетенции по преценка. Дори ако има сключени няколко договора на наем и/или аренда за един и същи поземлен имот от различни лица или от едно и също лице, то тези спорове се решават в съда.
ОСЗ не е юридически арбитър (съд), който да реши какъвто и да е правен казус, за да постановява отказ при регистрация.
Предвид гореизложеното, предлагаме чл. 61,ал.4, да се заличи.
Page 14 of 32
23. По отношение на предложените текстове на чл.72
Принципно приемаме текстовете на чл.72 от проекта на Закон, като предлагаме :
Да се създаде чл.72, ал.(4), и ал. (5) която да гласи :
„чл.72, ал.4. имоти, за които е подадена декларация по чл.73 и/или чл.74 от повече от едно лице, както и имоти за които има образувано съдебно производство за собственост или право на ползване и все още няма влязъл в сила съдебен акт.“
„чл.72, ал.5. имоти, с начин на трайно ползване полски път, които са необходими за достигането до поземлени имоти засадени с трайни насаждения,също така за имоти, които има подадена декларация по чл.73 или е писмено уведомена съответната ОС „Земеделие“, че ще се обработват в реални граници.“
Мотиви :
Предлагаме, да се създадат текстовете на чл.72, ал.4, тъй като за нас е неправилно, поземлени имоти с неуточнена собственост или право на земеползване, да бъдат включвани в процедурата за създаване на масиви, тъй като впоследствие съдебно определения собственик или ползвател, притежава пълното право да стопанисва имота си, както сметне за добре.
Предлагаме, да се създадат текстовете на чл.72, ал.5, обективирани от самата действителност, тъй като всеки поземлен имот зает с трайни насаждения и/или имот, който бъде заявен, че ще се обработва в реални краници, се налага обективната нужда, за достъп до конкретния поземлен имот с цел извършване на селскостопанските мероприятия по него.
Именно това бе залеглано и като изискване в плана за земеразделяне, съгл. който до всеки поземлен имот трябва да има възможност за достигане, чрез трасиран полски път.
24. По отношение на предложените текстове на чл.97, ал. (1)
Принципно приемаме текстовете на чл.97, ал.1 от проекта на Закон, като предлагаме, след думата „масиви“, да се постави запетая и да се добави израза „преминали тръжна процедура“ , която да гласи :
„Чл. 97. (1) Имоти от държавния и общинския поземлен фонд, които не могат да се обособят в самостоятелни масиви, преминали тръжна процедура и за тях не са сключени договори за наем или за аренда, могат да бъдат включени в парцела на съответния участник със заповедта по чл. 92, ал. 3. Искането се подава от ползвателя на съответния парцел до директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 10 август.“
Мотиви: Предлагаме гореописаната поправка на чл.97. ал.(1), за да се избегне възможността от злоупотреба с поземлени имоти държавна и общинска собственост, умишлено да не се предлагат на тръжна процедура, за да бъдат впоследствие включени в масивите за земеползване и заповедите за комасация.
25. По отношение на предложените текстове на чл.125, ал. (1), т.4
Не приемаме предложения текст на чл.125, ал.1, т.4, като изразяваме следните мотиви:
Page 15 of 32
Така написан законопроектът не ограничава уедряването на земеделски земи на един собственик от различни землища. Така например с цел комасация, той може да изземе целия Държавен поземлен фонд (ДПФ) или Общински поземлен фонд (ОПФ) в конкретно землище, като предостави земеделски земи в различни краища на страната или общината. По този начин реално се връщат печално известните заменки на земеделски земи, под прикритието на комасация.
При наличието на тази хипотеза, в едно конкретно землище, ако има земеделски стопани, които разчитат на ДФП и/или ОПФ за дейността на своето стопанство и земеделските им земи бъдат иззети, за целите на комасация, тогава настоящият законопроект целенасочено унищожава средни и дребни земеделски стопани.
ДПФ и ОПФ са отдадени на стопани, които са включили тези земеделски земи по различни схеми и мерки на субсидиране, където имат поети ангажименти – млади фермери, полупазарни стопанства и др.. Това ще доведе до фалити на земеделски стопанства, както и пропуснати ползи в резултат на прекратените договори за аренда.
Чрез схемите за комасация, ще се даде възможност ДПФ и ОПФ, намиращ се в крайбрежни ивици, индустриални паркове, морски курорти, техническа инфраструктура, да бъдат заменени срещу земеделски земи от вътрешността на страната под предлог за комасация. Настоящият законопроект ще възстанови добре познатите корупционни практики от миналото. Това не пречи земеделска земя в гранична зона с регулация, да бъде вкарана в регулаторния план и да се приеме тъй нужния ПУП, след който 7-годишния срок е просто едно пожелание.
Предвид гореизложеното, настояваме чл.125,ал.1, т.4, да се заличи!
26. По отношение на предложените текстове на чл.136, ал. (1),
Цитат:
„Чл. 136. (1) Срокът на договор за аренда за създаване и отглеждане на трайни насаждения се определя в зависимост от вида на насаждението, но не може да бъде по-дълъг от 30 години.“
Така представен, чл.136,ал.1 ние не можем да приемем изготвения текст в неговата цялост, предвид което ние предлагаме след думата „насаждението“, да се постави точка, а останалият текст да се заличи.
Предлагаме :
„Чл. 136. (1) Срокът на договор за аренда за създаване и отглеждане на трайни насаждения се определя в зависимост от вида на насаждението.“
Мотиви: виж мотиви за по отношение на чл.28, а именно : т.10,11,12 и 13 на стр.7,8,9 и 10
Page 16 of 32
27. По отношение на предложените текстове на чл.136, ал. (2) и ал.(3)
Цитат:
„Чл. 136. (2) Когато периодът на плододаване на трайното насаждение е по-дълъг от 30 години, договорът за аренда може да бъде продължен с допълнително споразумение до изтичането на периода на плододаване.“
Така предложен чл.136, ал. (2) и ал.(3) ние катогорично не можем да приемем и същият следва да бъде заличен.
Мотиви по чл.136,ал.2 : виж мотиви за по отношение на чл.28, а именно : т.10,11,12 и 13 на стр.7,8,9 и 10
Мотиви по чл.136, ал.3 : виж мотиви за по отношение на чл.28, а именно : т. 13 на стр. 10
28. По отношение на предложените текстове на чл.136, ал. (4)
Цитат:
„Чл.136, (4) Размерът на арендното плащане в случаите по ал. 2 се определя по пазарна оценка, изготвена от независим оценител. За земите от държавния поземлен фонд оценката се възлага и приема от директора на областната дирекция „Земеделие“, а за земите от общинския поземлен фонд – от кмета на общината.“
Така предложен чл.136, ал. (4) и ние катогорично не можем да приемем и същият следва да бъде заличен.
Мотиви:
Твърдо се придържаме към становището си, че по отношение на арендни договори с предмет „за създаване и отглеждане на трайните насаждения“, следва да се отдават за срок, сълг. разпоредбите на НАРЕДБА ЗА БАЗИСНИТЕ ЦЕНИ НА ТРАЙНИТЕ НАСАЖДЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 107 ОТ 2000 Г.).
До момента и установената практика е такава. По отношение на договори за аренда, при които се предоставят за аренда на вече създадени насаждения до момента практиката е следната – земеделският стопанин сам предлага в своето заявление съгл. тръжната процедура съответен срок и цена, като сроковете които са посочени в гореописаната наредба, се смятат за максимални.
По този начин, за да се обяви лицето спечелил търга, не се гледа тръжната цена за декар, но и целият срок.
Пример :
Ако за един и същи парцел кандидатстват две лица, които предложат еднаква цена за различен срок, то търга ще бъде спечелен от лицето предложило оферта с по големият срок, тък като държавата/общината ще получат по голямо плащане.
Същото се прилага и ако лицата предложат различни ценови оферти, дори с различни срокове. Пресмятат се общите плащания, които ще бъдат извършени и лицето с по високо предложената сума печели тръжната процедура.
Page 17 of 32
В пазарната икономика именно това е най-коректния начин, за определяне на цената по един договор за аренда. Абсолютно достатъчна е разпоредбата в чл.136, ал.5, която всяка година коригира съответното плащане съгласно индекса на потребителските цени на НСИ.
Абсолютно се противопоставяме на законовата възможност кметове на общини, да гледат в тавана и да определят престацията по един аренден договор.
29.ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ, по отношение на чл. 138. Същия изцяло не се приема и следва да се заличи в неговата цялост !
Цитат :
„Чл. 138. (1) При сключване на договори за наем или аренда за имоти от държавния и от общинския поземлен фонд със срок, по – дълъг от една стопанска година, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ съгласно наредбата по чл. 30, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за площта извън специализирания слой, не се дължи заплащане на наемна или арендна вноска за първата стопанска година от сключването на договора.
(2) За определяне на дължимата наемна или арендна вноска в договорите по ал. 1, се вписва информация за общата площ на имотите или части от тях, която попада в обхвата на актуалния към датата на сключване на договора специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“.
(3) Справката се изготвя от собственика на предоставяните за ползване имоти по договора чрез извършване на пространствено сечение между границите на имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, и на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, достъпен чрез интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите. Справката представлява неразделна част от договора.
Мотиви:
Изцяло не приемаме така представения тект в чл.138, всички алинеи, няма обективни причини за неговото приемане :
Всеки добросъвестен земеделски стопанин преди на наема/арендува конкренкретен земеделски парцел е напълно наясно с географското разположение на парцела, качествата на земеделската земя и т.н. Предвид това всеки стопанин сам преценява, за каква култура е подходящ конкретния имот. Това означава, че поземления имот в случай на наемане/арендуване в бъдеще би могъл да донесе съответната полза, като се прибере засятата реколта.
Непопадането на парцела в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, по никакъв начин не е индикатор за нищо касаещо качеството и характеристиките на бъдещата реколта.
Непопадането на парцела в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ води единствено от невъзможност впоследствие при заявяване на парцела по схемите за субсидиране базирани на площ и за съответните площи да бъдат изплатени субсидии.
Предвид това ние категорично заявяваме, че възможността за получаване на субсидии НЕ Е мотив, от който се ръководят добросъвестните земеделски стопанин.
Нещо повече, така написана разпоредбата на чл. 138 предоставя възможност, да се отдават земеделски земи под наем/аренда, които са целенасочено извън слой „Площи, допустими за подпомагане“.
Page 18 of 32
Процедурата за допустимост на парцел в слой „Площи, допустими за подпомагане“ е изключително неприятна и тромава.. В същото време, като добавим,че има материален интерес от неплащането на наемни вноски, никой няма да го е грижа да се занимава с каквото и да е било.
Предвид гореизложеното ние предлагаме :
Да се заличи досегащния текст в чл.138, ал.1,2,3 и да се създаде нов чл.138, със следния текст :
„Чл. 138. (1) При сключване на договори за наем или аренда за имоти от държавния и от общинския поземлен фонд, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ съгласно наредбата по чл. 30, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за площта извън специализирания слой, земеделският стопанин информира съответната структура на Технически инспекторат към ДФ „Земеделие“ по местонахождение на имота, като заявява, че иска да бъде извършена проверка на място, за да бъде актуализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ .
(2). В своето уведомление/заявление, земеделския стопанин мотивира своето искане, като допълнително посочва:
– местонахождение на поземления имот и номер на парцела по КВС;
– номер на БЗС, с който е заявен за подпомагане съответния парцел, в заявлението си за подпомагане пред ДФ „Земеделие“;
– правно основание за ползване на съответния парцел;
(3). В 14-дневен срок,от датата на постъпване на уведомление/заявлението по ал.1, регионалната структура на Технически инсекторат към ДФ „Земеделие“ извършва проверка на място за визираните обстоятелства.
(4) В едномесечен срок от датата на постъпване на уведомление/заявлението по ал.1, регионалната структура на Технически инсекторат към ДФ „Земеделие“ излиза с мотивирано решение пред земеделския стопанин, което служебно изпраща на Министерство на земеделието, храните и горите.
(5) В случай на положително решение на подаденото заявление по ал.1, Министерство на земеделието, храните и горите, служебно извършва промяна в слой„Площи, допустими за подпомагане“ и парцелът подлежи за подпомагане през настоящата стопанска година, в която е извършена проверката по ал.(3).
(6) В случай на отрицателно решение на подаденото заявление по ал.1,същото може да се обжалва по административен ред по реда на АПК.“
Ако нашето предложение бъде прието, то ще доведе до:
– възможност за получаване на субсидия от всеки земеделски стопанин, съобразно реалните площи, които обработва;
– възможност да се получи плащане за всяка стопанска година по отношение на парцели от ДПФ и ОПФ;
– премахване възможността от корупционни схеми по неплащане на дължими вноски по договори за аренда/наем;
Page 19 of 32
– ще задължи администрация на МЗХГ и ДФЗ да работи, и поне в това си задължение да свърши нещо полезно, без да нанася щети, нито на държавата, нито на гражданите.
30. По отношение на предложените текстове на чл.140, всички алинеи, ние принципно подкрепяме направеното предложение, като допълнително предлагаме създаването на ал.(5) и ал.(6), към чл.140, която да гласи :
„Чл. 140, ал. (5) Общинските служби по земеделие, в срок до 31 юли на текущата стопанска година, обявяват списък на свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд, които предстоят да бъдат включени в тръжната процедура по ал. (1). Списъците се публикуват и на интернет страницата на съответната ОД „Земеделие“ по местонахождение на поземлените имоти.
ал. (6) Всеки земеделски стопанин в срок от един месец от датата на публикуване на списъците по ал.(5), може да подаде заявление до Министъра на земеделието, храните и горите, чрез съответната ОД „Земеделие“,за конкретен поземлен имот да бъде включен в тръжната процедура, с възможност за създаване и отглеждане на трайни насаждения.“
Мотиви:
Създава се законова възможност земеделски производители, млади стопани, полупазарни стопанства, да разполагат с предварителна информация, кои земеделски земи, част от ДПФ предстоят да бъдат отдавани под наем и аренда. Предвид това всички подходящи парцели биха могли да отидат за производството на трайни насаждения (черупкови, овощни видове, етерично маслени култури, билки и др), които се явяват приоритет за водената от ЕС селскостопанска политика. Ще се даде възможност да се увеличат инвестициите в селското стопанство, като се инвестира именно в изключително по ефективно, отговорно и пазарно необходимо производство на плодове от съответните видове. Ще се даде възможност за трайно ангажиране на работна сила в райони с новоизградени трайни насаждения. Държавата освен съответното рентно плащане, ще получи като бонус :
– вноски дължими за допълнително наетата работна сила;
– намаление на разходите за социални помощи по отношение на лицата ангажирани в производството на плодове от трайни насаждения;
– облагане на значително по високи доходи получени от единица земя от реализирането на съответната продукция на пазара;
– възможност млади земеделски стопани и полупазарни стопанства да увеличат икономическия размер на стопанствата чрез създаването и отглеждането на трайни насаждения;
– намаля обезклюдяване на селските райони.
31. По отношение на предложените текстове на чл.148, ал.(1) и ал.(2)
Цитат:
„Чл. 148. (1) Лицата, които са сключили договори за създаване и отглеждане на трайни насаждения, след изразено предварително писмено съгласие от министъра на земеделието, храните и горите, могат да създават в имотите допълнителни култури/трайни насаждения до встъпване в период на пълно плододаване на насаждението – предмет на сключения договор.
Page 20 of 32
(2) В случаите по ал. 1 към договора се сключва допълнително споразумение. Плащането се извършва по пазарни цени, определени от независим оценител. Оценките се възлагат и приемат от директора на областната дирекция „Земеделие“.“
Така представения проект на текст по чл.140, всички алинеи, ние категорично не може да приемем, като изразяваме следните мотиви :
Съгласно установената практика, всяко лице сключило договор за аренда на земеделски земи от ДПФ и ОПФ, за създаване и отглеждане на трайни насаждения, поема задължение в определен срок, да създаде и да започне да отглежда, конкретен вид трайно насаждение.
Това са задължение по договора за аренда, които се следят от администрацията на МЗХГ, респективно от съответните ОД „Земеделие“ по местонахождение на поземлените имоти.
Администрацията на МЗХГ изобщо няма право на намеса в различните производствени процеси, както за начина и реда на отглеждане на конкретния вид насаждения, ако съответния стопанин спазва добрите земеделски практики, полага грижа на добър стопанин и използва производствени методи, които са агроприложими.
Това дали конкретен земеделски стопанин реши в междуредовото пространство на трайните насаждения от ОРЕХ, КАЙСИЯ, ЧЕРЕША и т.н., да засее друг вид култура, за да съумее да стопанисва и обработва по ефективно и качествено арендуваната от него земя, изобщо не е работа на Министъра на земеделието, който пък видиш ли да сключвал споразумение и да му дава разрешение.
Нека предоставим следния пример :
Земеделски стопанин арендува земеделски земи от ДПФ, за това, че желае да отглежда трайни насаждения от ОРЕХ. Тази култура е със схема на засаждане, ред от ред и дърво от дърво до 14 метра разстояние. В установената практика масово се е наложила схема на засаждане 10 на 10 метра, ред от ред и дърво от дърво. С думи прости в един декар площ се засаждат само 10 броя дървета. Периодът в който те влизат в пълно плододаване е посочен в нормативната уредба за 10г. Съгласно предложената разпоредба, всеки добросъвестен земеделски стопанин, който засее различен тип култура, било то зеленчук (домати, картофи и др.), било то тревни смески или фуражни култури (люцерна, пшеница и др.), било то допълнително трайни насаждение (ягоди, лешник и др.) ще иска един вид разрешение от Министъра, дали ще може да го направи, като навсичкото отгоре, му увеличат рентното плащане, защото проявява стопанска инициатива.
Това, че всеки стопанин реши да използва пълноцено всеки сантиметър от поземления имот, който е арендувал е негово изконно право. Щом той полага грижа на добър стопанин и е ефективен в труда си, от това печели цялото общество.
Пример: Земеделски стопанин, арендува 100 дка земя за да отглежда трайно насаждение ОРЕХ. След като го засади в периода до който насаждението влезе в пълно плододаване (10 години), в междуредието стопанина засее например домати, тогава :
– земеделският стопанин първо инвестива в работна сила в създаване на трайното насаждение от ОРЕХИ;
– земеделският стопанин второ инвестива в работна сила в създаване на насаждението от домати;
– земеделският стопанин в продължение на 10г. няма доходи от ОРЕХИ, тъй като те не са плододаващи, но в продължение на 10г., получава доходи от междуредовата култура от домати;
– в продължение на 10г. от своите доходи заплаща – рента, данъци, осигуровки, издържа семе си и семейството си;
Page 21 of 32
– в продължение на 10г. от своя труд, който допълнително полага дава възможност на българския потребител да закупи родна продукция на поносима цена;
– в продължение на 10г. земеделския стопанин създава реална конкурентна среда, която подтиска вносни селскостопански стоки;
– в продължение на 10г. земеделския стопанин плаща данък по реда на ЗОДФЛ или ТЗ, ДДС, акцизи, здравни и социални осигуровки, създава работни места в селски райони и др., – просто защото е решил, да не се ограничи с едно от своите задължения по договора за аренда, а именно да отглежда само един вид култура, а е съумял да вложи интелект, труд и инвестиции в нещо допълнително.
ВАЖНО !!!
Друг съществен елемент са трайните насаждения, при които се прилага биологичния начин на производство. При тях агротехнически е необходимо да бъдат засявани точно определени култури в междуредията. Това е от съществена необходимост, поради няколко факта:
-засяват се култури, които служат като примамка на вредители, за да не засягат плодовете на растенията;
-засяват се бобови култури, за да се увеличат азотосъдържащите вещества в почвата;
-засява се люцерна и тревни смески, за да се намали почвената ерозия в зависимост от наклона на терените;
-изграждат се буферни ивици, от друг вид култури, както за да се намали почвената ерозия,така и за да послужи, като място на обитание и гнездене на определен вид животни;
-засяват се различен тип култури, които в последствие служат за т.н. „зелено торене“ и обогатяване на почвата, тъй като се ограничават методите на изкуственото торене.
Гореописаните производствени нужди са задължителни за всеки добросъвестен земеделски стопанин, който прилага добрите земеделски практики. Нещо повече, описаните агроприложими производствени цикли, са много добре описани в Регламент 834 и 889 на ЕК, за прилагане на правилата на биологичното производство.
32. По отношение на предложените текстове на чл.155, ал. (1)
Цитат:
„Чл. 155. (1) Заетите с трайни насаждения земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд по чл. 151, т. 1, могат да се отдават за ползване под наем или аренда на физически или юридически лица без провеждане на търг, само в случаите, когато:
1. насажденията са създадени от лицата при условията на сключен договор за наем или аренда, срокът на който е изтекъл преди изтичане на амортизационния срок на насажденията, или ако след изтичането на амортизационния им срок, те продължават да са в състояние на плододаване;
2. насажденията, разположени върху земи от държавния или общинския поземлен фонд, са частна собственост на заявителя и са с изтекъл амортизационен срок, но продължават да са в състояние на плододаване.“
Page 22 of 32
Принципно подкрепяме направеното предложение, като допълнително предлагаме създаването на т.(3) и т.(4), която да гласи :
„.3 лицата са в пряка родствена връзка, с лицата по т.1, като (съпруг-съпруга) или (родител-дете).
4 в случаите на т.1, във връзка с т.3, договорът за аренда, се сключва в условията на уведомителен режим по искане на лицата по (т.3), при същите условия,начин и ред на досега действащия договор за аренда.
Допустимо е да се предоговори единствено срока на действие на договора за аренда, при постъпило искане от страна на лицата по (т.3). Ако такова искане не е постъпило, то договора за аренда се сключва за оставащия период на досега действащия договор за аренда.“
Мотиви:
С предложените текствове, ще се даде възможност изградени и обработвани парцели, част от ДПФ и ОПФ обработвани от едно семейство и лицата, които са в родствена връзка с титуляра на съответния договор за аренда да запазят правата си на ползване в качеството им на наследници.
Режимът е уведомителен, тъй като наследниците да имат възможност да предявят правата си, не само и единствено при смърт на титуляра по договора за аренда, но и в случай на влошено здравословно състояние.
Предлагаме текста – „при същите, условия, начин и ред“, за да се пресече възможността наследниците да бъдат изнудвани,шантажирани или да бъдат поставени в невъзможност да поемат нови условия целенасоцено.
Даваме право да се предоговори единствено срока на договора и то само по искане на наследника, за да се обективира времето на договора съгласно амортизационното състояние на насаждението или желанието на наследника, да инвестира допълнително, за да го обнови.
С предложените текстове, ще се предостави възможност за приемственост на селскостопанската дейност в семейството и ще се създаде известна сигурност, спрямо стопанисване на поземлените.
33. По отношение на предложените текстове на чл.155, ал. (2)
Цитат:
(2) Право да подадат заявление за предоставяне под наем или аренда на заетите с трайни насаждения земеделски земи от държавния или общинския поземлен фонд по ал. 1 имат лицата, които отговарят на условията по ал. 1, т. 1 или 2.
Предвид направените ни предложения в чл.155, ал.1, предлагаме ал.2, да се измени по следния начин :
„(2) Право да подадат заявление за предоставяне под наем или аренда на заетите с трайни насаждения земеделски земи от държавния или общинския поземлен фонд по ал. 1 имат лицата, които отговарят на условията по ал. 1, т.1 или съответно т.3, и т.2“
Page 23 of 32
34. По отношение на предложените текстове на чл.167, ал. (2)
Цитат :
„чл.167, ал.(2) Общината прекратява договорите за наем или аренда, сключени по реда на чл. 166, ал. 1 за имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ, предоставени от общинския съвет по реда на § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), след издаване на решението на общинската служба по земеделие и изтичане на стопанската година, в която е издадено решението.“
Не приемаме така предложения текст, като предлагаме същия да се измени по следния начин :
„чл.167, ал.(2) Общината продължава действието на договорите за наем или аренда до срока упоменат в тях, сключени по реда на чл. 166, ал. 1 за имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ, предоставени от общинския съвет по реда на § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), след издаване на решението на общинската служба по земеделие.“
Договорите за наем/аренда сключени по ред и начин упоменат по-горе, са законосъобразни и правилни към момента на своето подписване. Земеделските стопани по никакъв начин не следва да търпят загуба поради предявени претенции на трети лица. Създава се сериозна възможност за завеждане на дела срещу общини, поради неизпълнение на договори за аренда в резултат на пропуснати ползи.
Допълнително, това води до :
– Неизпълнение на поетите ангажиментите по одобрени проекти на ПРСР, включени в инвестиционната програма на стопанина;
– Лишава от възможност фермите да планират производствената си и фуражна програма ;
– Липса на мотивация от почистване и подобрителни мероприятия в наетите пасища и въвеждането им в допустим слой / тъй като първата година наемателя може да изчисти храстите, а втората година да му прекратяват договора поради възстановяване и друг да се възползва от труда им /;
– трети лица се облагодетелстват за сметка на тези, които са направили разходите за подобрения;
– земеделския стопанин не носи отговорност по претенции на трети лица;
– дава несигурност и не защитава правата на ползвателя от посегателство на трети лица, клаузата в договора, че имота ще се ползва безпрепятствено за срока за който е сключен
– принудително ликвидиране на стадата лишени от пасища, поради предсрочно прекратяване на договорите.
Page 24 of 32
35. По отношение на предложените текстове на чл.172, ал. (1)
Цитат:
“Чл. 172. (1) Земеделски земи от държавния поземлен фонд могат да се отдават за ползване под наем или аренда без провеждане на търг, по пазарни цени, за създаване на нови или за разширяване на съществуващи стопанства, само на физически лица на възраст до 40 години, както и на еднолични търговци (ЕТ) и еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД), учредени от такива лица, регистрирани по Търговския закон, които:
1. са регистрирани като земеделски стопани;
2. са с постоянен и настоящ адрес на физическото лице в населено място на общината по местонахождението на имотите;
3. не са лишени от правото да упражняват търговска дейност;
4. не са обявени и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. не се намират в ликвидация;
6. нямат неизплатени суми по заповеди на директора на областната дирекция „Земеделие“ по чл. 129, ал. 2, както и неизплатени суми за земите по чл. 87, ал. 3, чл. 105, ал. 3 и по отменения чл. 37в, ал. 3, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
7. нямат парични задължения към държавата, към държавния поземлен фонд и Държавен фонд „Земеделие“;
8. нямат качеството на „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон с лице, което не отговаря на изискването по т. 6 и 7;
9. сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, извършващи стопанска дейност, обработват не повече от 200 дка земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост.”
Принципно подкрепяме така направените предложения в чл. 172, ал.1, т.3,4, 5,6,7,8,9, но не подкрепяме разпоредбата на чл.172,ал.1,т.2, като изразяваме и следните мотиви :
Доколкото сме запознати, политическата теза, която е приета и се илюстрира в предложените текстове на Раздел VII „Отдаване под наем или аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд на земеделски стопани на възраст до 40 години, без провеждане на търг“ – да се предостави възможност млади граждани, желаещи да се занимават със земеделие, да имат достъп по поземления ресурс, с който разполага нашата страна.
Като неправителствена организация ние приветстваме тази политика, но не приемаме предложената разпоредба в чл.172,ал.1,т.2, с която се изисква лицата, които кандидатстват за земеделски земи от ДФП е да имат регистрация в конкретната община където се намират поземлените имоти.
Page 25 of 32
Мотиви:
1.Основен принцип на ЕС е свободното движение на хора, стоки и товари, с други думи, неприемливо е да ограничим европейски граждани да имат достъп до поземлени имоти част от ДПФ поради тяхната регистрация на местоживеене. Всеки български гражданин, където и да се намира, където и да е административно регистриран по настоящ или постоянен адрес има Конституционно право сам да избере къде да живее, къде да пребивава и къде да извършва икономическа или стопанска дейност.
Недопустимо е да се поставят граждани, на една и съща страна в привилигировано положение, спрямо други граждани по административен признак – адресна регистрация.
Всеки гражданин, в качеството му на член от нашето общество и суверен има право да упражни пълноценно всяко право, което се предоставя със закон.
В този ред на мисли, недопустимо е да ограничим европейски граждани (граждани на страни членки на ЕС), също да се възползват от това право. Всеки европейски гражданин, който желае да пребивава, работи и да осъществява стопанска дейност у нас, то той е със същите права и задължения, които имат българските граждани. Смятаме, че с предложената разпоредба в чл.172,ал.1,т.2 се нарушава основен принцип на ЕС и договора за присъединяване на Р.България към ЕС.
2.Съвремена тенденция, е много млади семейства, сезонно (през пролетта – лятото – есента) да пребивават в селски райони, където да отглеждат в спокойствие по здравословен начин децата си. В същото време тези лица са административно регистрирани, че пребивават в друга община. Смятаме за недопустино да им откажем възможносста, в слючай на тяхно желание, да полагат труд и сами да отглеждат храната си или да извършват стопанска дейност върху земи от ДПФ или ОПФ.
3.Предложената разпоредба е изключително лесно преодолима след извършване на формална регистрация.
В този случай никой административен орган, нито има право, нито възможност да задължи конкретно лице да пребивава там, където е доброзорно регистриран, за да изпълни „кухата“ клауза на настоящия проект на закон.
Допълнително предлагаме да се създаде нови точки 10 и 11, към чл.172, ал.1, която да гласи:
“Чл. 172. (1) Земеделски земи от държавния поземлен фонд могат да се отдават за ползване под наем или аренда без провеждане на търг, по пазарни цени, за създаване на нови или за разширяване на съществуващи стопанства, само на физически лица на възраст до 40 години, както и на еднолични търговци (ЕТ) и еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД), учредени от такива лица, регистрирани по Търговския закон, които:
„10. са лица, които възобновяват или тепърва ще упражняват дейност като земеделски стопани, то в тези случаи, регистацията се извършва в 14-дневен срок от датата на вписване на договора за наем/аренда.
11.в случай на неизпълнение, договора за аренда се прекратява по искане на Директора на съответната ОД „Земеделие“ по местонахождение на имота. Поземления имот се предоставя на друго лице подало заявление по чл.172,ал.1, а в случай на неподадени заявления, се предоставят на публичен търг. „
Page 26 of 32
Мотиви:
Тъй като с визираните по горе разпоредби, се цели въвличането на по млади и нови хора в селскостопанското производство, логично е лицата, които биха искали да кандидатстват пред МЗХГ, да не са регистрирани като земеделски стопани.
Предвид това, за да се учим младите хода да извършват бутафорни регистрации на земеделски стопани, с по 1 кошер и няколко квадрата земя, предлагаме в тези случаи договора за аренда, който е подписан да послужи и за самата регистрация на лицето като земеделски стопанин.
С горевизираните разпоредби само принуждаваме гражданите, че трябва да мислят как да „заобикалят“ законите, тъй като са безсмислени в отделни части.
Предвид гореизложеното, предлагаме да се заличи т.2 на ал.(1), както и „цифрата 2“ в ал.(4) и да се създадат нови т.10 и т.11 в чл.172.
36. По отношение на предложените текстове на чл.173, ал. (1)
Цитат:
„ Чл. 173. (1) На лицата по чл. 172, ал. 1 могат да се предоставят имоти или части от имоти от държавния поземлен фонд само за един от следните видове земеделски култури, с обща площ до:
1. 10 декара – за създаване и отглеждане на зеленчукови култури;
2. 20 декара – за създаване и отглеждане на трайни насаждения;
3. 50 декара – за отглеждане на едногодишни полски култури.“
Неприемаме така направеното разпределение на ограничителните квоти предложени в чл.173, ал.1, като предлагаме т.3 от ал.(1) на чл.173 – изцяло да се заличи, а останалата част от текста да се измени по следния начин :
Предложение:
„ Чл. 173. (1) На лицата по чл. 172, ал. 1 могат да се предоставят имоти или части от имоти от държавния поземлен фонд само за един от следните видове земеделски култури, с обща площ до:
1. 40 декара – за създаване и отглеждане на зеленчукови култури;
2. 40 декара – за създаване и отглеждане на трайни насаждения;“
Мотиви:
Предлагаме изцяло да се заличи т.3 от ал.(1) на чл.173, поради :
-Вероятността млад необременен човек, който да дойде от града на село и да започне дейност по отглеждане на пшеница, царевица, слънчоглед, рапица и др. подобни едногодишни полски култури е нищожна.
Този тип производство няма възможност за реализиране на печалба от единица площ предвид своята специфика. Това е изключително механизирано, капиталоемко производство, което носи малка печалба от единица декар, но при която се дава възможност да се гледат огромен по обем площи;
-Всяко стопанство под 5000 дка в сектора е неефективно. Стопанство до 200 дка в сектор зърнопроизводство е категорично икономически нежизнеспособно;
– С настоящата разпоредба в т.3, се създава единствената възможност всеки арендатор да регистрида деца, внуци, работници и др. свързани лица (извън Търговския закон), за да има възможност чрез тях без тръжна процедура да добие право на ползване върху поземлени имоти част от ДПФ.
Имайки предвид че средният размерът на ДПФ в конкретните землища не е особена величина, това би свършило изключително полезна работа на всеки арендатор,
Page 27 of 32
който разполага с техника и финансов ресурс, чрез трети лица да успее да усвои изцяло ДПФ в конкретно землище;
– над 90% от обработваемата земя в страната е заета със едногодишни полски култури. Абсолютно противопоказно е допълнителното увеличаване на площи с едногодишни полски култури. Още повече, че зърнените култури произведени е страната и субсидирани от европейския данъкоплатец са в огромната си степен, са предназначени за експорт към трети стани извън ЕС, като по този начин по косвен път субсидиите се „изнасят“ извън нашата икономика, респективно и икономиката на ЕС. Сектор зърнопроизводство става все по неефективен, въпреки субсидиите, пред конкуренти като Украйна и Русия.
Наливането на средства в този сектор е безсмислено, стопанствата там следва да се преструкторират.;
-политиката по отглеждане на едногодишни полски култури, не е приоритетна за ЕС;
– Нека тази възможност да бъде само за приоритетните сектори „плодове и зеленчуци“
Предвид гореизложеното предлагаме да се увеличат квотите по равно за секторите „плодове и зеленчуци“, а т.3, да се заличи изцяло и да се промени квотното разпределение за секторите плодове и зеленчуци.
37. По отношение на предложените текстове на чл.173, ал. (2)
Цитат:
„(2) Срокът за отдаване под наем или аренда за създаване на зеленчукови култури и за отглеждане на едногодишни полски култури е до 10 стопански години, а за създаване и отглеждане на трайни насаждения – до 30 стопански години.“
Неприемаме предложената разпоредна по така направеното предложение на чл.173, ал.(2), като предлагаме същата да се измени по следния начин :
Предложение:
„(2) Срокът за отдаване под наем или аренда за създаване на зеленчукови култури и за отглеждане на едногодишни полски култури е до 10 стопански години, а за създаване и отглеждане на трайни насаждения – съгласно вида на трайното насаждение.“
Мотиви: виж мотиви за по отношение на чл.28, а именно : т.10,11,12 и 13 на стр.7,8,9 и 10
38. По отношение на предложените текстове в „Глава дванадесета ПРОДАЖБА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ И ОБЩИНСКИЯ ПОЗЕМЛЕН ФОНД, ЗАЕТИ С ОВОЩНИ НАСАЖДЕНИЯ“
Принципно подкрепяме изложената идея, но не подкрепяме така направените текстове.
Предлагаме навсякъде в „Глава дванадесета“, думата „ОВОЩНИ“ да се заличи, като се замени с думата „ТРАЙНИ“
Мотиви:
Земеделските стопани създават на земеделски земи от ДПФ и ОПФ различен вид трайни насаждения, не само овощни. Такива са масиви от орехи, бадеми, лешници,
Page 28 of 32
лозя, етерично-маслени култури, малини и ягодоплодни. Неправилно е законодателството, което предоставя права само на един вид производители спрямо други.
Идеята, която беше възприета при сега действащия закон е всеки производител, който сам е създал определен вид насаждение върху земеделски земи от ДПФ и/или ОПФ, след изтичане на определен срок (5г.),да има право да закупи поземления имот.
Законосъобразно и правилно е щом е възприета определен тип политика, то тя да се прилага за всички граждани в цялост, без да е налице дискриминационен ефект.
Поради това, ще приемем разпоредбите на Глава дванадесета, само ако този тип политика се разшири за трайните насаждения като цяло.
39. По отношение на предложените текстове чл. 243
Цитат:
„Чл. 243. (1) Забранява се:
1. употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите;
2. изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи;
3. палене на огън и извършване на огневи работи в земеделски земи;
4. използването на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от регионалните структури на Българската агенция по безопасност на храните и без разрешение по Закона за управление на отпадъците;
5. унищожаването или промяната на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на регионалните структури на Министерство на околната среда и водите и на областната дирекция „Земеделие“ по местонахождение на имота.
(2) Не могат да се използват за напояване води, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми.
(3) Организациите, които стопанисват и доставят води за напояване, извършват периодично проверки за качеството на водите съгласно наредбата по чл. 135, т. 16 от Закона за водите. В случаите, когато се установят вредни вещества и остатъци над пределно допустимите норми, те уведомяват ползвателите и спират подаването на водата до възстановяването на нейното качество. Ползвателите на водите за периода на спиране имат право да искат обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи по исков ред.“
Принципно приемаме така направеното предложение за текстове на чл.243, като правим предложение да се създадат нова ал.(4) и ал.(5)
Page 29 of 32
Предложение:
„чл.243, ал.(4) При установени нарушения по вина на ползвателя по чл. 243, ал.1, ползвателите на засегнатите поземлени имоти, се лишават от правото да получат подпомагане на подаденото от тях заявление за подпомагане пред структурите на ДФ „Земеделие“, по всички схеми и мерки, за съответната стопанска година, за която е установено нарушението.Санкцията се прилага комулативно с чл.378 и/или чл.379.
ал.(5) При установени нарушения по вина на ползвателя по чл. 243, ал.1, в случай че ползвателите на засегнатите имоти, не са подали заявление за подпомагане пред структурите на ДФ „Земеделие“, поемат разходите за дейностите по ликвидиране на последствията и/или причинените щети, вкл. щетите нанесени на трети лица по реда на ГПК. Санкцията се прилага комулативно с чл.378 и/или чл.379“
Мотиви:
Именно поради факта, че не желаем разпоредбите на чл.243,ал.1, да се явят само бутафорни пожелания пред общата публика, желаем неспазването на разпоредбите да бъде скрепено и със съответните адекватна санкции в предложените от нас ал.4 и ал.5.
40. По отношение на предложените текстове чл. 359, ал.2
Цитат:
„(2) С наредбата по ал. 1 може да се определя размер и ред за събирането на годишна/сезонна вноска за опазване на селскостопанската продукция.“
Категорично не приемаме така направеното предложение в чл.359, ал.2. Опазването на сигурността и имуществото на гражданите е публично благо, което се предоставя от държавата, именно поради това гражданите плащат данъци.
41. По отношение на предложените текстове чл. 363, ал.1
Цитат:
„Чл. 363. (1) Не подлежат на установяване по реда на този закон вреди, които са причинени:
1. от природни бедствия;
2. от неизвестен извършител;
3. при изпълнение на договорни задължения към увредения;
4. в рамките на покрит от застраховка риск;
5. на пчелни семейства, които не са надлежно регистрирани;
6. на селскостопанско имущество, намиращо се в райони на населени места, в които е забранено извършването на съответната селскостопанска дейност.“
Категорично не приемаме разпоредбата на чл.363,ал.1,т.2.
Без значение извършителя, дали е установен или не, щетите които са нанесени трябва да бъдат установени. На един по късен етап, в следствие на работата на органите
Page 30 of 32
на МВР и Прокуратурата, деянието може да се преквалифицира от неизвестно лице, към конкретен извършител. В случай, че компетентните държавните органи по този закон не установят конкретно нанесените щети, към момента на тяхното откриване, впоследствие виновното лице, не може да понесе необходимата гражданска отговорност, тъй като няма констатирана щета.
Предвид гореизложеното т.2 на ал.1 от чл.363 да се заличи!
42. По отношение на предложените текстове в „Преходни и заключителни разпоредби § 6 и § 7 „ проекта на Закон, а именно:
Цитат:
„§ 6. (1) Правата за ползване на земеделска земя, придобити по договори за ползване на земеделска земя до влизането в сила на този закон, се запазват.
(2) Спрямо заварените договори за ползване на земя при влизането в сила на този закон се прилагат разпоредбите на глава пета.
§ 7. Когато заварени при влизането в сила на този закон договори за наем, аренда и съвместно обработване на земя за земеделско ползване са сключени за по-дълъг срок от предвидения в чл. 28, или без да е спазено изискването по чл. 45, ал. 1, 58, ал. 2 и 59, ал. 1, те се считат сключени за 10, съответно за 30, или за 1 стопанска година.“
Категорично не приемаме законосъобразни договори за наем/аренда към момента на своето сключване, със закон да бъде променян основен параметър в тях, а именно техният срок. Това особено се отнася за сключени договори за създаване и отглеждане на трайни насаждения, сключени между Министъра на земеделието, храните и горите с конкретен земеделски стопанин.
Реално в този случай Министъра на земеделието храните и горите е равнопоставена страна по договорите за аренда и използва позицията си на член на Министерски съвет,за да извлече привилигировано положение.
Смятаме, че е налице конфликт на интереси между Министъра на земеделието храните и горите, в качеството му на страна по договорите за аренда и функцията му като член на кабинета на Министерски съвет, в контекста на направените предложения.
Предвид гореизложеното, ние предлагаме, предложените текстове да се променят по следния начин :
Предложение :
„§ 6. (1) Правата за ползване на земеделска земя, придобити по договори за ползване на земеделска земя до влизането в сила на този закон, се запазват.
§ 7. Когато заварени при влизането в сила на този закон договори за наем, аренда и съвместно обработване на земя за земеделско ползване са сключени между частни лица,без да е спазено изискването по чл. 45, ал. 1, 58, ал. 2 и 59, ал. 1, те се считат сключени за 10, съответно или за 1 стопанска година, при отглеждане на едногодишни полски култури, а за сключени договори за създаване и отглеждане на трайни насаждения, съобразно по малкия срок от остатъчния срок на договора за аренда или срокът определен съобразно вида на насаждението в Наредба за определяне на базисните цени при трайните насаждения (загл. изм. ДВ, БР.107 от 2000г.).“
Page 31 of 32
ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОСТРО ВЪЗРАЗЯВАМЕ И ИЗРАЗЯВАМЕ КАТЕГОРИЧНАТА СИ ПРИНЦИПНА
П О З И Ц И Я :
В предложения проект на Закон се предлагат редица подзаконови нормативни актове по него, да бъдат приети от Министерски съвет. Дори се предлага приемането на нов подзаконов нормативен акт, също от Министерски съвет за територия от правото, която вече е уредена, като например за сроковете за плододаване на трайните насаждения.
Категорично възразяваме срещу тези предложения, който и да е подзаконов нормативен акт по този закон да се приемат от Министерски съвет, като изразяваме и следните мотиви :
Министъра на земеделието, храните и горите е политическото лице, което провежда политиката в областта на земеделието. Предвид специфичната материя, която се урежда администрацията на Министерски съвет, няма административния и професионалния опит за това. Именно поради тази причина всеки подзаконов нормативен акт, ако се приема от Министерски съвет, то той се подготвя от съоветното ресорно министерство и неговата администрация.
Всеки политически кабинет в това число и Министър, оказва давление върху подготовката на подзаконовия нормативен акт, който впоследствие се предоставя на Министерски съвет за приемане.
Ние предлагаме тази отговорност да се понесе от Министъра на земеделието, храните и горите.
Имайки предвид настоящата позиция трябва да пресече възможността, който и да е Министър на земеделието, храните и горите, да използва Министерски съвет, като параван за прокарване на подзаконови нормативни актове.
Предвид гореизложеното СТАНОВИЩЕ и ПОЗИЦИЯ, взети в тяхната цялост и след като обсъдихме и разгледахме предложения Проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи – публикуван за обществено обсъждане до 16.01.2019г. вкл..
След като се запознахме с приложената документация към Проекта на Закон, ние направихме следните обосновани изводи, че предложеният проект на Закон :
1. Накърнява правата и интересите на гражданите по отношение на тяхната собственост и стопанска инициатива;
2.Съществено накърнява Конституционни права на цялото общество като цяло в утвърдения законов ред;
3.Дестабилизира доверието към Държавата в качеството и на страна по договори за наем и аренда;
4.Допуска изземването на имущество на граждани в частна полза;
5.Налага допълнителни тежести (рентни плащания), на лица, които свободно и добросъвестно изпълняват добрите земеделски практики, като по този начин блокира свободната стопанска инициатива на всеки земеделски стопанин;
6.Създава нови методи, схеми и начини за накърняване на фискалния интерес на държавата и общините;
7. Пресича възможността за осъществяване на съдебен контрол върху прекратяването на договорите за анаем/ренда собственост на Държавата (Държавен поземлен фонд) и Общините (Общиснки поземлен фонд);
Page 32