Асен Шопов – от Брестовица до орден „Св. св. Кирил и Методий“

Режисьорът е поставял пиеси на Георги Марков, считани за „скандални“ при управлението на Живков

Асен ШоповПравителството одобри на днешното си заседание предложението на министъра на културата Петър Стоянович за награждаването на режисьора Асен Шопов с орден „Св. св. Кирил и Методий“. 

Творецът е роден в пловдивското село Брестовица на 16 февруари 1933 г.

В годините под управлението на Тодор Живков той често е бил на ръба да бъде наказан. През 1964 г. Живков наминал към Димитровград и на среща с миньори и ужким на шега нарекъл режисьора Асен Шопов „брадат козел” и „суинг” (носел дънки), което си било почти присъда. Явно срещата с трудещите обаче не минава елегантно за Тодор Живков и театърът в Димитровград се затваря за 9 години.

През 1967 г. Шопов поставя пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата” в Театъра на Българската Армия. След 13 представления пиесата е спряна.  Цял един генерал напуска демонстративно залата, като използва сценична пауза и изкрещява в залата пред слисаната публика „Това повече не може да се търпи!”. Пиесата е обвинена в песимизъм. Уволнени са пет човека, между тях и Наум Шопов, който със съпругата си, е “заточен” две години  в Бургас.

Злополучна е и съдбата на другата пиеса на Георги Марков, поставена от Асен Шопов – „Комунисти”.

Ето и творческата биография на режисьора, роден в селото на най-хубавото вино:

В периода 1952 – 1956 г. завършва актьорско майсторство и режисура (1962 г.) при проф. М. Бениеш в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Работи като актьор в Драматичен театър – Сливен от 1956 г. до 1958 г. В периода 1958 – 1960 г. е актьор в Сатиричния театър – София.

Като режисьор, Асен Шопов работи в Драматичен театър – Димитровград, Драматичен театър – Хасково, Драматичен театър – Бургас, театър „Българска армия“, Народен театър „Иван Вазов“ и др. Асен Шопов поставя редица пиеси, между които „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, „Грешката на Авел“ от Емил Манов, „От ума си тегли“ на Ал. Грибоедов с премиера – 3 юни 1966 г. Следват – „Съдбоносна 21-ва“ от Ал. Щейн, „Да се провреш под дъгата“ от Г. Марков – спектакълът е спрян, а Асен Шопов е принуден да напусне София, „Осъдени души“ от Димитър Димов (16.02.1973 г.), „Време разделно“ от Антон Дончев, „Смертию смерт поправ“ от Б. Василев и Ю. Визбор, „Коварство и любов“ от Фр. Шилер, „Дачници“ от Максим Горки (04.06.1977 г.), „Законодателят“ от Рангел Игнатов, „Щастливецът иде“ от Руси Божанков, „Мария Стюарт“ от Фр. Шилер, „Знамето“ от Руси Божанов, „Железният светилник“ от Димитър Талев с премиера на 23 ноември 2011 г. и много други. От 1980 г. е режисьор в Народен театър „Иван Вазов“, където поставя постановките „Всяка есенна вечер“, „Черна комедия“, „Големият род“, „Галилей“, „Тайната вечеря на Дяконът Левски“, „Нощем с белите коне“, „Хамлет“, и др.

Асен Шопов е носител на множество български и чуждестранни награди, сред които „Златна роза“ от Варненския фестивал, „Сребърен леопард“ от Международния филмов фестивал в Локарно – Швейцария и др.

През 2012 г. е удостоен с престижната награда „Аскеер“ за цялостно творчество.

 

 

Leave a Comment