Само 10% от плодовете и зеленчуците са български (обновена)

Производителите искат задължителна регистрация на производителите и фермерите по ДДС и намаляване на данъка за пресните растителни продукти

Градинарите и овощарите настояват да бъде променена схемата за обвързаната подкрепа, според която те получават 30%, а животновъдите 70%

Консумацията на български плодове и зеленчуци не надхвърля 10% от общото потребление у нас. Останалите продукти са от внос. Това заяви на пресконференция Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите в България, цитиран от БТА.

Състоянието на сектора е критично, според него. Пряко и косвено заетите в производството са около 200 хиляди. В същото време между 300 и 400 хиляди българи от всичките 1.5 милиона, които се трудят в чужбина, са заети в сферата на градинарството в Гърция, Испания, Англия и други държави. Ако българските плодове и зеленчуци имаха по-голямо присъствие на пазара, това би осигурило и много повече работни места за нискоквалифицирани хора, при които безработицата е голяма, посочи Слави Трифонов.

В България почти не се предлагат свежи (вчера или днес набрани) плодове и зеленчуци, а те имат огромно значение за здравето на децата и нацията, обясни производителят. Вносните не само че не са пресни и съдържат изкуствени подобрители, но се обработват допълнително, за да издържат по 20 дни.

Браншът е значим, уязвим и неоценен, каза Никола Гунчев – заместник-председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция и собственик на оранжерии в област Пловдив. Той цитира национална статистика, според която от 470 кг храна на глава от населението за година 194 кг са плодове, зеленчуци и картофи. Секторът е уязвим заради вноса и по-високото субсидиране и подпомагане на производителите в съседните страни, добави той. Един тон продукция, докарана от разстояние 2500 км, води до отделянето на 250 кг въглероден диоксид, отбеляза Гунчев.

Производителите на плодове и зеленчуци смятат, че концепция за директни плащания е разработена така, че да доубие сектора. Властта умишлено е разпределила бюджета от 118,6 млн. евро по схемата за обвързаната подкрепа между животновъдството и зеленчукопроизводството в съотношение 70% на 30% в полза на първия подсектор, без самите зеленчукопроизводители да бъдат информирани за това.

При това разпределение градинарите годишно ще си поделят едва по 39,7 млн. евро, което е незначително като ресурс и е в противоречие с декларациите на властта за подпомагане на нашия сектор, посочи председателят на съюза на градинарите Слави Трифонов.

„Не твърдим, че колегите животновъди нямат нужда от подобно субсидиране, но това означава, че годишно техният сектор ще взима три пъти повече, въпреки че за тях има допълнително национално съфинансиране от 47,6 млн. евро”, коментира и Тодор Джиков от Асоциацията на картофопроизводителите.

В писмо си до служебния кабинет представителите на 7 от браншовите организации плюс една организация на производителите предлагат да се направи ново преразпределение на ресурса, така че фермерите да имат яснота за бъдещото подпомагане.

Производителите на плодове и зеленчуци заявиха, че искат по-голяма част от продукцията да излезе „на светло“, тъй като в момента „сивият“ сектор е около 85 на сто. Според тях периодичните акции на държавните чиновници за проверки по митниците и борсите не могат да свършат тази работа.Необходима е задължителна регистрация на търговците и производителите на селскостопанска продукция по ДДС и намаляване на ДДС за плодовете и зеленчуците, с което ще се понижат и цените на храните.