Чети с мен и яж шоколад!

Автор: Надя Петрова

Да четеш в автобуса, в парка, вкъщи, в училище, в университета. Да четеш не учебници, а книгите на най-големите разказвачи на света – това е радост. Да четеш от тях, когато утре ще те изпитват, да четеш, докато ядеш шоколад, да знаеш, че на другия ден те чакат важни събития, но да не можеш да пуснеш книгата до сутринта, дори и докато чакаш да кипне кафето – това е някаква особена жажда и пристрастеност. Но пък винаги си е струвала, защото какво толкова по-важно можеш да изгубиш в този ден. По-голяма загуба винаги е било да оставиш книгата недочетена.

Инициативата „Чети с мен“ едва ли ще накара някой нечетящ да започне да прекарва часове наред над книгите. По отношение на литературата хората винаги ще са различни. По какво се различават тези, които обичат да четат от другите, за които книгите са като сувенири зад витрина? Може би по богатството на въображението. Не знам точно. Но знам, че всички книги, които съм прочела, са станали част от мен. Няма значение, че съм ги забравила.

Чудех се кое от всемирния литературен океан да цитирам тук в подкрепа на инициативата „Чети с мен“. И си спомних за една песен, която и досега ми харесва, въпреки че са минали години откак я прочетох. Тя е от „Силмарилион“ на Дж. Р. Р. Толкин – книгата, предхождаща като епоха „Властелинът на пръстените“.

Ако не сте я чели, ще е трудно да я разберете. Но по-важното е, че става въпрос за битка на живот и смърт, която се води между злия Саурон и добрия елфически крал Финрод Фелагунд. Битката не е с оръжия, а с песни. Но песните са всъщност далеч по-силни от мускули, оръжия и умения. Те са равносметка на живота, на извършените добрини и злини, на победите и пораженията. Те са разказ за стореното до момента от елфическия род. Саурон припомня злото на елфите по пътя, Фелагунд му се противопостява с разкази за направените добрини, за доблестта на рода, за смелостта му.

Песента е като последната страница на живота, тогава, когато може би си даваш отчет дали си го пропилял, влагайки енергията си в нетрайни богатства или си го спечелил. Всичко е на везната – доброто и злото, грешките и победите, глупостта и мъдростта, светлината и тъмнината.

Впрочем, Толкин е казал по-добре:

Запял тогава песен за магия,
издайничество, подлост, тирания,
разкриване, измяна и покорство. 

Финрод се люшнал, но в единоборство
отвърнал с песента си за упорство,
за съпротива, битка със свирепост,
за скрити тайни и могъща крепост, 

за вярна клетва, свобода, спасение;
за лик сменен с магическо умение,
за празни примки, счупени капани,
затвор разбит, окови разковани. 

Напред, назад трептели двете песни.
Кънтели мощно като вихри бесни
словата им,

а Фелагунд тогава
сбрал цялата магия величава
на елфите във своя глас чудесен 

и чули в полумрака птича песен
над Нарготронд… и още по-далечно
въздишало с тъга Морето вечно,
отвъд света изпратило талази
към Елфодом по пясък от елмази. 

Но паднал здрач; тъмата се разстлала
над Валинор, червена кръв обляла
брега, где зли Нолдори с меч избили
чедата морски, сетне похитили
от кея светъл ладиите бели. 

И гарвани в небето полетели,
застенал вятър, вълците завили.
В Морето ледовете се строшили.
Ангбанд кънтял от робските окови. 

Отекнал гръм, избухнали огньове…
и рухнал Фелагунд сразен пред трона.