2014-а – голямото пренареждане на земеделието

Трима аграрни министри, четирима шефове на фонд „Земеделие“, наводнения, градушки, болести и ожесточени битки за 5.121 млрд. евро директни плащания

Още пет дни и 2014 година ще остане в историята. А това е добра новина. Нито пчелите направиха достатъчно мед, нито виното стана за медал. Наводненията, градушките и болестите следваха като в библейския сюжет за Моисей преди да изведе евреите от Египет.

В същото време през годината трябваше да се направи

архитектурният план на земеделието за следващите шест години.

Или по-просто казано – да се пренаредят секторите, така че земеделският пейзаж на България да се промени. Да стане по-пасторален – по полята да блеят повече стада, да има повече отрупани с плодове градини, да растат повече зеленчуци, а нивите с житни, царевица, слънчоглед и други да спрат да се множат. За изпълнението на този план запретнаха ръкави не един, а трима аграрни министри. Но върху белия лист основните линии все пак постави министър проф. Димитър Греков и екипа му. Още в началото на годината и въпреки това късно започна голямото пренареждане на 5.121 млрд. евро по директните плащания (за 2014-2020 г.) и на 2.338 млрд. евро по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Критиците на правителството на Пламен Орешарски не пропуснаха да отбележат, че поне проектът на ПРСР можеше да се разработи далеч по-рано, така че 2014-а да не е нулева, каквото се оказа.

През февруари земеделското министерство представи първия вариант на ПРСР и предложи новата преразпределителна схема за директните плащания за 2014 година. Още тогава стана ясно, че властта е решила да сподели богатствата на ЕС с „унижените и оскърбените“ по Достоевски. Впрочем още проф. Иван Станков, когато беше служебен аграрен министър през 2013 г., заговори за „слабите производства“, имайки предвид животновъди, овощари, градинари и биологични производители. И нали мотото на кабинета Орешарски беше „по-социална държава“, зърнопроизводителите разполагаха с повече от половин година да се настроят на вълната, че идва ред на неизбежното, тоест на орязване на субсидиите. Самата истина е, че нашите зърнопроизводители направиха най-доброто, на което бяха способни през изминалия 7-годишен период. България се превърна в незаобиколим фактор на европейския зърнен пазар. През 2013-а дори

заехме първо място в света по износ на слънчоглед. 

Производителите се съоръжиха с най-модерната техника, комасираха земята, повишиха рентите…, но звънецът бú и настъпи антракт. 

В това време, на 10 март, Лютви Местан взе думата на една водевилна среща с журналисти, за да обяви, че оттук нататък правителството поема под крилото си малките фермери. „По 1250 евро годишно ще получат най-дребните земеделски производители, които обработват 1 до 2 хектара площ (10-20 декара). Сумата няма да е обвързана нито с производство, нито със „зелени ангажименти“. Тя ще се изплаща без условия“, каза Местан и тутакси предизвика суматоха.

От този момент нататък

схемата за дребните фермери се превърна в стратегическа бойна крепост,

за която управлението на МЗХ бе готово да умре, но да не я предаде.

Сервирана от Местан и защитавана от Греков, схемата бе атакувана от голяма част от регистрираните сдружения, асоциации, съюзи и други в земеделието. Тя обаче не падна заради два аргумента – „Това е политическо решение“, обясниха твърдо от министерството. И второ: „Така ще върнем хората в селата и ще им дадем препитание“.

Зам.-министър Явор Гечев се оказа най-големият оптимист в държавата

и в частност в земеделието. Той „отвори“ няколко пъти мярката за младите фермери и дори беше готов да пусне цялата нова ПРСР още през септември. Към началото на март щедро обяви, че програмата с всичките ѝ мерки без изключение ще тръгне през септември 2014 г.  После през май дори фиксира датата, на която ще бъде отворена „Млад фермер“ – 15 юни. В края на май Гечев леко се коригира и посочи, че денят е 20 юни. На 21 юни бе категоричен пред БНР, че мярката вяма къде да върви и до дни ще започне приемът на проекти, а през септември, дай Боже, и на цялата Програма ще ѝ се отреже лентата.

Но по това време, ах, точно през юни, във фонд „Земеделие“ завря и закипя грандиозен скандал. И не че липсваха знаци, за това което предстоеше. Напротив. След като се поизтупа от праха, първо Яне Янев, който впрочем е агроном, захвърля стрелички в централата на фонда, колкото да раздразни директорския етаж. Нарече директора Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова „семейството“, предвеща оставките им, разкри, че са правили тайни записи на Димитър Греков, обвини ги в некадърност и т.н. Министерството тогава защити управлението на фонда.

Но пък имаше едни 1200 проекта по мерки 311, 312 и 121, които ДФЗ мътеше от десетина месеца и те все не се „очупваха“. От министерството дадоха срок да се разгледат до края на март. После го удължиха до края на април. На 22 май от пресцентъра на ДФЗ се похвалиха с 232 одобрени проекта.

Та през юни фонд „Земеделие“ се взриви от нападки, като дори и Светият синод не остана встрани от мирската нищета. На 1 юли проф. Греков започна най-жестокото сражение в периода на мандата си – съобщи пред медиите, че на 3 юли ще поиска оставките на управляващите във фонда. Николов и Александрова отвърнаха с още по-голяма сила. Но, тук няма да припомняме

циркът, който се разигра по върховете

и с който ни занимаваха дни наред, щем не щем. Това беше сред най-фрапантните и грозни последици на разцепването на коалицията ДПС/БСП.

Междувременно министерството трябваше да изглажда най-ръбестите детайли по концепцията за директните плащания. Крайният срок за представянето ѝ в Брюксел бе 31  юли, а браншовите организации непрекъснато я коригираха, нопо един въпрос бяха единни: схемата за дребните стопани трябва да отпадне.

Една от интригите при директните плащания бе с колко да бъдат редуцирани парите за най-едрите зърнопроизводители. Министерството на земеделието предложи субсидиите над 300 000 евро да бъдат намалени с 10%. В единно становище 30 браншови сдружения поискаха въобще да не се изплащат преки помощи, ако те надхвърлят 300 000 евро. Изглеждаше странно, че Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)  бе подкрепила този документ.

Едва преди месец от НАЗ обясниха, че засегнатите от новото разпределение на директните плащания фермери, са всичко на всичко осем. Все пак зърнопроизводителите успяха да извоюват заплатите и осигуровките да бъдат извадени от евросубсидиите като разход.

Против волята на земеделците, схемата за малките стопанства остана и два часа преди крайния срок концепцията пристигна в Брюксел по специалната електронна поща.

По-късно стана ясно, че има още един болезнено спорен момент в разпределението на преките плащания. Фатално закъснели,

овощарите и градинарите удариха барабана чак през септември.

В статистически подробно и емоционално писмо те изплакаха, че в крайна сметка си остават най-пренебрегнатия бранш и че политиката на министерството обрича родните плодове и зеленчуци на изчезване. Писмото бе изпратено и в Брюксел, но коментарът оттам бе, че това е вътрешен въпрос.

На министър Васил Грудев се падна да се справя със схемата за пазарна подкрепа заради руското ембарго. Той трябваше и да реши как да компенсира щетите, нанесени на овцевъдите от болестта Син език. И там не мина без грешки и поправки. Впрочем, животновъдите най-добре са оттренирали момента как да накарат властта да ги чуе. Много просто – обявяват, че ще затворят я магистрала, я КПП, я площада пред Народното събрание. И понеже са доказали, че могат да го правят, от министерството си взимат бележка и се поправят.

На 7 ноември министерството за пръв път премина в ръцете на жена. Засега Десислава Танева се приема със симпатии от земеделците, а дали това ще продължи, зависи най-вече от самата нея.

 

Тази година златният фонд, през който минават потоци от един-два милиарда лева годишно, смени четирима директори. След изгонването на Николов-Александрова, на 14 юли в директорския кабинет влезе Атанас Добрев (БСП). Той остана до 29 август, когато Лозана Василева (ГЕРБ) го смени. На 27 ноември Румен Порожанов се завърна в стария кабинет, година и нещо след като го бе напуснал.

2014 г. бе най-тежка за наводнените и битите от градушка, за лозарите и за животновъдите. Само истинските професионалисти овощари опазиха реколтата сред множеството болести и вредители, появили се в извънредната  и нетипична година. Тя продължи с аномалиите си до последно.

Но, каквото било – било. Ако на Нова година падне сняг, това ще е хубав знак, че 2015-а ще започне на чисто и бяло.