За производителите на лечебни растения са отворени и светът, и бюджетът на ПРСР

Германия изкупува 50% от българските билки, България е на второ място в Европа по износ

Култивираното отглеждане на лечебни растения е печелившо занимание. Светът е все по-ориентиран към използването на природни средства при лечения, в козметиката, в хранителни добавки и подправки. Българите имаме уникалния шанс да живеем в държава, богата с огромното си разнообразие от полезни растения. С тези думи започна семинарът на тема „Популяризиране на устойчиво ползване на билките в България“ , който се проведе в село Труд, Пловдивско на 12 и 13 март. Той бе организиран по проект на  Фондация „Информация и природозащита” и е съфинансиран по програма Лайф + на Европейската комисия. На събитието се отзоваха кандидати за култивирано отглеждане на билки, както и билкозаготвители. Сред лекторите бяха научни работници, консултанти, експерти от Националната служба за съвети в земеделието. Кметът на Труд Николай Копринков лично поздрави участниците в семинара, а председателят на фондацията Светла Аладжем представи проекта.

---

♠ Проектът на Фондация „Информация и природозащита“ за популяризиране на устойчивото ползване на лечебните растения включва радио кампания по Българско национално радио, където се излъчват рубрики относно правилното събиране и култивиране на лечебни растения. Всички излъчени рубрики в сферата на култивирането можете да намерите на сайта на Проекта: http://susherbsbg.eu/bg/bnr-campaign/kultivirane/.

♠ Къде ще бъдат следващите приемни в Пловдивска област, насочени към производители и събирачи на лечебни растения, както и към билкозаготвители – ВИЖ ТУК

---

БОГАТСТВОТО И ИЗНОСЪТ

В българската флора има 4102 вида висши растения, от които 770 (19%) са лечебни, а от тях активно се ползват 200-250 вида, съобщи Димитрина Ботева от Фондация „Информация и природозащита“. В област Пловдив се произвеждат и берат 94 вида билки. По данни на билкозаготвителите изкупените количества от тях непрекъснато растат в областта. Така, ако през 2011 г. те са били около 1300 т, то през 2014 г. вече са 3200. Масово се изкупуват липа, шипка, маточина, лайка и други.

61 вида от лечебните растения са защитени и забранени за събиране. 24 са под забрана да се берат за стопански нужди. За 15 е въведен режим за стопанско ползване, за 11 от които ежегодно се определят квоти, посочи в презентацията си Ботева. Заради ограниченията с цел опазване на ресурсите от лечебни растения, култивираното отглеждане на билки е отлична алтернатива, тъй като наред с успешния бизнес от това производство, натискът върху природата отслабва. В Пловдивска област стопанствата, които отглеждат лечебни растения, са върху площ от над 600 хектара.

България е напред с нормативната база, която урежда опазването, събирането и производството на билки. Има специален Закон за лечебните растения плюс Наредба 2 и Наредба 5 към него, които определят изискванията при събиране на билки и при заготвянето им. Имаме още и Закон за биоразнообразието и Закон за защитените територии, които имат отношение към опазването и ползването на лечебните растения . Това е важно, тъй като в последните години страната ни среща конкуренция на билковия пазар от други европейски държави, които обаче тепърва ще създават законова уредба.

Производството на билки в България, сравнено с територията ни, е по-голямо отколкото това на мега държави като Китай и Индия. Ние сме втори в Европа и сме сред водещите в света. Съотношението между продажбата на диворастящи и на култивирани лечебни растения у нас е 50 към 50, информира Димитрина Ботева.

Българският износ на лечебни и ароматни растения е насочен главно към Германия, която изкупува 50% от продукцията ни. Изнасяме смоли и екстракти основно за Румъния и Гърция. И етерични масла за Франция, разбира се.

ИЗИСКВАНИЯ НА КУПУВАЧИТЕ

В последните години при оценяване на качествата на българските билки чуждите търговци поставят на първо място отсъствието на пестициди. На второ – липсата на отровни алкалоиди. А напоследък се наблюдава и една нова претенция от страна на купувачите. В нашите пратки  апаратурите им улавят следи от никотин, намеси се доц. Койчо Коев от катедра „Ботаника“ в Пловдивския университет.  Той поясни, че успешните билкозаготвители не бива да допускат да се пуши в складовете, както и в товарните средства, тъй като събраните билки абсорбират никотиновия дим. Чуждите търговци не обръщат особено внимание на механичните примеси. Те дори са приемливи за тях, което не може да се каже за следите от пестициди, отровни алкалоиди или никотин. Неговият съвет към бъдещите производители на култивирани растения е да ги отглеждат по биологичен способ, за да имат максимални гаранции за пазара. Навременното прибиране на билките, според правилата, когато са в съответната фаза на развитие, пък ще осигури добро присъствие на ценните биологично активни вещества в растенията.

ИЗИСКВАНИЯ НА РАСТЕНИЯТА И ЗЕМЕДЕЛСКИ БИЗНЕС

У нас има 60 сорта лечебни и ароматни растения, но в последните години влизат чужди сортове, които имат много добри показатели, макар и не винаги проверени в нашите условия, обективно прецени  доц. Станко Станев, който е работил дълги години в Института по розата, а днес е производител на разсади за лечебни растения и консултант.  Относно основните изисквания на билките, той посочи, че повечето от тях са топлолюбиви, а всички са и светлолюбиви. Дори и тези, които виреят добре във влажни условия, не харесват преовлажняването.  Директната им сеитба е трудноприложима, затова производителите използват готов разсад. Семената на билките най-често са дребни и с ниска кълняемост.

Доц. Станев показа няколко схеми за разходите и приходите от култивирано отглеждане на лечебни растения, с които доказа, че печалба в производството все пак има. У нас износът се извършва от няколко големи  фирми, които прозводителите е добре да потърсят преди да започнат култивиране.

Няма световна борса на лечебните растения. Цените обикновено се определят на две големи изложения в Германия през февруари и есента.

Препоръката на Станко Станев е да се избере отглеждането на билка, която има поне двойно предназначение – за фармацевтични и за козметични цели, например.

ФИНАНСИРАЩИ МЕРКИ ПО ПРСР

Няколко мерки от новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) могат да финансират производителите на билки, обясни Ангел Търпов от ТОО на Националната служба за съвети в земеделието. Мярка 6.3 предоставя стартова помощ на малките стопанства, които са със стандартен производствен обем между 2000 и 7999 евро. (В сайта на ПРСР е публикувана таблица, която показва как се изчислява въпросният обем.) По мярката се кандидатства с бизнесплан (както е при повечето мерки – б.р.), а сумата, която програмата отпуска е 15 000 евро. Проектите, подготвени от производители на етеричномаслени и лекарствени растения, се ползват с приоритет, уточни Търпов.

Мярката за младите фермери също дава шанс, ако производителят е на възраст между 18 и 40 години. Помощта по нея е 25 000 евро. Изискването при тази мярка е стопанството да е със стандартен производствен обем от 8000 до 16 000 евро. В проекта на младия фермер трябва да е заложен ръст от 4000 евро при реализирането му.

Мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ допуска кандидатстването на производители на култивирани лечебни растения. Стандартният производствен обем на стопанството не може да е по-малък от 8000 евро. По тази мярка, която се очаква да бъде отворена в края на март, може да се кандидатства за земеделска техника, за изграждане на сгради и закупуване на съоръжения за съхранение и преработка. Субсидията е 50%, но при колективни инвестиции може да достигне и 90 на сто. Минималният размер на инвестицията (по проект) е 15 000 евро.

ЗАСТРАШЕНИ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ СОРТОВЕ

Няколко билки попадат в списъка на защитените от изчезване местни сортове, отглеждането на които се финансира от мярка 10 на ПРСР. Това са невен (местна популация), мента (местна популация), блатно кокиче – сорт Снежинка, лавандула от сортовете Карлово, Хемус, Дружба и Хебър, бяла маслодайна роза, изброи консултантът Петър Киров.

За биологичното отглеждане на лечебни растения производителите могат да ползват подпомагане от мярка 11. Стопанствата в преход получават годишно 515 евро/хектар, а тези, които вече са получили сертификат за биоферми могат да разчитат на 405 евро.