Гръцкият данък силно ще засегне българските производители на пшеница, слънчогледово масло и тютюн

Автор: Николай Вълканов, фондация „Интелиагро“

(Откъси от статията)

Българските селско стопанство и хранителна промишленост се изправят пред поредното голяма предизвикателство. Този път рисковете изглеждат значително по-мащабни от наложеното за някои продукти руско ембарго, а източникът им е страна-членка на Европейския съюз. На 21 март гръцкият парламент прие закон за изменение и допълнение на Кодекса за подоходно облагане в страната.  Част от текстовете му въвеждат значителни ограничения пред гръцките компании относно сделките им с партньори от страни с преференциален данъчен режим. Под това определение попадат обаче не само популярни „данъчни убежища“, но и три страни от Европейския съюз – България, Ирландия и Кипър.

Какви ще са последствията от решението на гръцкия парламент?

От гледна точка на България, приетите текстове представляват сериозен повод за притеснение. Гръцкият пазар е пети по обем за българския износ, след тези на Германия, Турция, Италия и Румъния. По данни на НСИ, през 2014 г. Гърция е внесла стоки и услуги от България за близо 2,9 млрд. лв., което представлява близо 7% от целия български износ. Приложението на 26-процентния данък, макар и да не се плаща пряко от българските физически и юридически лица, източници на стоки и услуги за гръцки дружества, косвено ще засегне тяхната конкурентоспособност. При наличие на алтернативи (дори при по-лоши условия), гръцките контрагенти е твърде вероятно да предпочетат да си спестят административните пречки и запазят ликвиден ресурс, избирайки партньори от страни, непопадащи в обхвата на ограниченията.

Близо 930 млн. лв. е стойността на износа от България за Гърция на продукция на селското стопанство и свързаните с него отрасли на хранително-вкусовата промишленост през изминалата година. За сравнение, за 2013 г., преди налагането на ограничения за внос в Руската федерация на някои селскостопански продукти, българският износ в същата група за този пазар е бил около 105 млн. лв. Най-засегнати ще бъдат производителите и търговците на зърнени култури, чиито дял в общия износ за южната ни съседка е 6,7% или 194 млн. лв., от които близо 123 млн. са по доставки на пшеница, 47 млн. – на царевица, а малко над 12 млн. – на ечемик. За близо 91 млн. лв. (3,1% от износа за Гърция) е доставеното слънчогледово масло, а за 78 млн. лв. (2,7%) – тютюнът. Данъкът представлява потенциален риск и за два от отраслите, които често се посочват като проблематични – Гърция е внесла през 2014 г. българско месо за над 75 млн. лв. (основно птиче, но също и свинско и агнешко), както и сирене за 66 млн. лв.

Гърция е важен пазар за готовите храни за животни, където за една година са реализирани сделки за 52 млн. лв. С милион по-малко пък е бил износът на зърнени храни, а с два – на безалкохолни и алкохолни напитки. Макар и по-назад в листата, внимание предизвикват също доставките на птичи яйца за 23 млн. лв. и пчелен мед за 11 млн. лв.

Предвид географската и културна близост, износът ни за Гърция (не само сред селскостопанската продукция и храните) има разнообразна структура, а това подчертава значителния обхват на последиците от предприетата данъчна мярка.