Всеки гледа в паницата на зърнопроизводителите, а бюрократа го боли, че не може да пипне парите ни

Ангел Вукодинов, член на Контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) пред АгроПловдив

Ако политиците неглижират нашия бранш, можем да внасяме пшеница отвън

Г-н Вукодинов, имате ли усещане, че с новия програмен период започна влошаване на обстановката за зърнопроизводителите?

Благодаря за този въпрос. Аз бих го поставил даже по-глобално: Какво е зърнопроизводството в България? Лично аз се чувствам засегнат от това, че аз като горд български земеделец – вече 24-25 години заедно със семейството си работя само и единствено в тази посока, трябва да понасям негативното отношение към бранша на политици, а донякъде и на медиите, които както знаем, често се влияят от политиците. С помощта на политиците и на медиите в последните 5-7 години се наслагва негативно отношение към българските зърнопроизводители. То е недалновидно поради няколко причини. Първо, зърнопроизводството е богато понятие. Някои псевдоспециалисти наричат производството ни монокултурно, а това е нелепо. „Монокултурно“ означава отглеждане на една и съща култура. Няма български зърнопроизводител, в чиято платформа да няма 10-12 култури – житни, царевица, етерично-маслени като кориандър, ким, кимион, салвия, лавандулата и други, маслодайни като слънчоглед и рапица, на много места и тикви се отглеждат. Всеки прави диверсификация на производството си заради агротехнологията и заради пазара. В нашето стопанство например имаме и овце, и лозе. Българското географско местоположение е достатъчно добро за зърнопроизводство. И това се е знаело и използвало винаги – и по време на социализма, и преди девети септември и много, много преди това. А и в бъдеще 70-80% от площите ще бъдат заети с тези култури, останалите 20-30% ще бъдат засети с други култури. Защото ако засеем в България всичките 30-40 млн. дка със зеленчуци или с овошки, това никак няма да е добре за икономиката ни. Зърното намира приложение в хиляди направления и като източник на енергия, и като източник на протеин, и за животновъдството и за основната храна – хляба. Няма как да се отглеждат по-малко от 70% и то на база икономическа логика и конкурентноспособност. Може да имаме огромно желание да произвеждаме банани или нещо подобно, но когато нямаме климата и пазарите, по-добре да ги купуваме.

На последния агросеминар, организиран от НАЗ в Пловдив, министър Танева се обърна към бранша с думите, че ще ви накара да развивате и друго производство. Случи ли се това?

Разбира се, че министър Танева не може да ни накара да направим нещо, ако не виждаме полза. Това може да се направи не точно чрез лоста на субсидиите, макар че те според мен отдавна са изиграли своята роля. Крайно време е на ниво Европейски съюз помощите да бъдат преразгледани тотално. Субсидиите във вид на глава животно или на декар нямат място в една пазарна икономика. Би трябвало да преминат или през количество и качество на определяне на продукцията, а най-добре е подпомагането да премине през застрахователните инструменти. Както е в Америка. Така пазарът сам ще отсява конкуретноспособните или както земеделците казват: ще бъде отсято житото от плявата.

Да се върнем на първия въпрос, все пак. Дали вашият бранш усеща недружелюбни ветрове през новия програмен период?

Вече има стагнация в зърнопроизводството. Предполагам, че ще започне освобождаване на  площи от нашия сектор. Смятам, че ще спрем развитието си по отношение на обемите площи.  Ето, пример от нашето стопанство: За 22-23 години стигнахме до 16 000 декара и спираме дотук.

Застоят, който предричате, заради намалелите плащания по Първи и Втори стълб ли ще бъде?

От една страна е похвално, че повече пари са насочени към по-малките производители и към тъй наречените уязвимите сектори. От друга страна съм обезпокоен, че няма изискване за юридическа и икономическа ефективност на тези субекти. С други думи, много често се разпределят средства към производители, които са в сивата икономика. Става въпрос на земеделци, които нямат икономически показатели. И много често се насочват към изкуствено създаване на стопанства до 300 декара, само и само да вземат по-висока субсидия.

А относно Програмата за развитие на селските райони … наскоро излезе ранкинга за мярка 4.1. Видя се, че за да бъде одобрен един проект, трябва да има над 43 точки. Това на практика означава, че сред одобрените стопани няма да има нито един чист зърнопроизводител. Даже и независимо от големите афиширания, няма да има чисти овощари, или зеленчукопроизводители, или животновъди. Ще има само хора, които са успели със собствени знания и с „добрата помощ“ на подходящи консултанти да вземат необходимия брой точки с различни консултантски (експертни) игрички. Ние от НАЗ като участници в Комитета по наблюдение и работни групи правихме неведнъж предупреждение, че ще се стигне дотук. Оказа се, че 58% от проектите ще са за биопроизводство. Нищо лошо, но повечето са за бъдещи намерения за биологично земеделие. Дали обаче то ще бъде осъществено, това е съвсем друг въпрос. Знам за много проекти за биоорехови градини. Питам аз, щом икономистите казват, че трябва да имаме минимум 5% годишен ръст на брутния продукт, за да може малко от малко да догонваме средното ниво в Европа, можем ли да си позволим да чакаме 10-15 години, докато влезе в плододаване тази градина и да има икономически резултати? И, ако трябва да обобщя ситуацията у нас, се сещам за една историческа дефиниция: Който не храни собствена армия, ще храни чужда. Аз си мисля, че който неглижира българското зърнопроизводство, нищо чудно да се стигне дотам, че да купуваме зърно от чужбина, за да си храним народа.

Силни думи!

Защо българското зърнопроизводство се развива? Не е въпросът само в субсидиите. Те тази година ще бъдат от порядъка на 26 лева, а дори рентите за земята са значително по-високи. Но не само рентите ги изяждат. Субсидиите потъват в джоба на собствениците на земя и на доставчиците на стоките, които ние ползваме.

Да не забравяме опазването на дивите гъски, което ще е ваша грижа, нали?

Всеки гледа в паницата на българския зърнопроизводител, като в поговорката за българския казан в ада – няма нужда от пазачи, защото сами ще се дърпаме. Зърнопроизводството се развива, защото стоката е борсова, експортна, имаме условия да я отглеждаме и е търсена в света. Развива се, напук на политиците, защото те не могат да влияят. Напук на бюрократите, че не могат да крадат от нашите пари. За разлика от всички видове проекти по фондове и обществени поръчки, където парите се стапят във веригите от изпълнители и подизпълнители, консултанти и т.н., при нас директните плащания достигат до сметките на производителите цели и непипнати. Българският бюрократ не иска да преживее това нещо. Има една всеобща коалиция срещу транзита на нашите пари. Единствено банките успяват да вземат процент от тях и това е.

Г-н Вукодинов, май зърнопроизводителите са единствените независими хора у нас? 

Със или без политиците българското зърнопроизводство ще го бъде, сигурен съм. Напук на някои политици и бюрократи.