Използвах подходящи торове и получих 550 кг/дка пшеница, 525 кг царевица, 225 кг слънчоглед

Зърнопроизводителят от Стара Загора Стефан Недялков споделя опита си за отлични реколти

Стефан Недялков е изпълнителен директор и мажоритарен собственик на „Загора фрукт“ АД. Дружеството се занимава със земеделие от 1998 г.. Върху 16 хиляди декара се отглеждат ечемик, пшеница, тритикале, царевица, слънчоглед, ориз и рапица.  50% от площите са в село Ястребово.

Г-н Недялков, как ви намираме? С какво сте зает в момента?

Новата стопанска година започна за нас с обработката и подготовка на почвата за следващата реколта. Вече засяхме рапицата, сега обеззаразяваме семената на пшеницата, ечемика и тритикалето. Имаме програма за три години напред къде какво да отглеждаме, за да спазим изискването за сеитбооборот. Важното, за да получим максималните добиви в зависимост от климатичните условия, е да подготвим площите, да вземем качествени семена, да ги обеззаразим с най-добрите препарати, да наторим предсеитбено почвата и да засеем в оптималните срокове. И като изброявам  това, искам да подчертая, че нищо в земеделието не е маловажно.

Как решавате от какви вещества и в какви количества имат нужда растенията в различните блокове?

Правим лабораторен анализ на почвeната запасеност с основните хранителни вещества в различните полета и въз основа на резултатите създаваме схема за балансирано хранене с помощта на експертите.

С какво наторихте предсеитбено полето с рапица?

С NPK Yara Universal 15/15/15.Това е комплексен тор на „КВС Агро България“, от който използваме по 20 кг на декар. Останалите есенници – пшеница, ечемик, тритикале – ще ги подхраним с ICL Fertilizer 5/25/10 – по 15 кг на декар. Между другото, с годините и резултатите ми се затвърди убеждението, че трябва да използвам комплексно подхранване с основните вещества – азот, фосфор и калий. Знам, че доста от колегите пренебрегват калия, но според мен правят грешка. Имахме опит на нашето поле. Наторихме предсеитбено малък участък с NPK (N – азот, P – фосфор, K – калий). Когато прибрахме реколтата, установихме, че зърното върху опитното поле е повече като количество, а също така е и с по-добро качество. Това сложи точка на колебанията ни. Решихме, че всичко което сеем, ще го подхранваме с NPK. Отдавна изоставихме само азотното торене или само азотно-фосфорното. Известно е, че почвите в старозагорското поле са запасени с калий. Но той е в трудно достъпна форма.

Защо е толкова важен калият?

Важен е, защото от него зависи качеството на зърното, включително и студоустойчивостта.  А студоустойчивостта аз никога не я подценявам, защото в Южна България сме имали безснежни зими и опасността от измръзване тук е по-голяма, отколкото е в Северна България. При най-сериозните студове в Северна България почти винаги, много или малко, но има сняг. А тук при нас като падне един дъжд и като замръзне след това, всичко поголовно си отива.  После, при засушаване напролет калият пак помага като поддържа тургора на растенията. Затова е много важно комплексното торене.

Предсеибеното торене достатъчно ли е за добрата реколта?

Не е. Пролетното торене също  е много важно за есенниците. То е на два етапа – съвсем рано на пролет след събуждане на растенията и 20 дни по-късно.  Това се случва първо през февруари, после през  март. През миналата стопанска година наторихме пшеницата с 20 кг Yara Vera Amidas и после с още 20 кг от същия тор. Затова средният ни добив при хлебното зърно стигна 550 кг, като реално всъщност е към 600 кг, тъй като имахме пробен блок от 500 дка, който засяхме без необходимата подготовка в началото на декември и от него ожънахме по 250 кг/дка.

А защо не използвате карбамид, например?

Amidas е прекрасен тор по няколко причини. Той отдава по-продължително хранителните вещества и това е добре заради температурните разлики по това време на годината. Дори температурата да достигне до 25 градуса, този тор действа. Докато  карбамидът изисква далеч по-ниска температура от 7-9 до 10 градуса. При това заради излитащия от него амоняк губим от азота. При неполивни условия, в които отглеждахме царевицата, тази година получихме среден  добив от 525 кг/дка. Торихме с NPK Yara Milla Triple 16/16/16. Резултатът на другите колеги е 250-300 килограма.

Amidas е много по-безопасен за растенията. Проблемът при царевицата е, че след като растението израсне до 6-8 лист, трябва отново да се натори с азотен тор, ако искаш да получиш добиви. Ако използвам други азотни торове, ситуацията става изключително рискова, защото те може да изгорят растенията – при хвърляне с торачка, торът попада между листата. Докато с  Amidas този отрицателен ефект е сведен до минимум. И това помага много, защото без подхранване, добивите ще са нищожни. Разбира се, за да има добри резултати не е важно само торенето. Условията са комплексни. Но в този комплекс подхранването е наистина от значение.

Какви семена ползвате?

Сортовете пшеница, които засявам, са основно френски. Доволен съм от тях.

Жънете ли вече слънчогледа?

Да, в момента върви жътвата. Засега добивите са доста над това, което чувам от колегите в Старозагорско. Нашият резултат дотук е към 225 кг/дка, а вече съм ожънал почти половината.

Как се постигат такива резултати?

В земеделието, както казах в началото, резултатите зависят не от едно и две условия, а от комплекс. Но ще споделя, че извърших листно торене при маслодайната култура с Yara Vita Brasitrel. Освен основното подхранване, листното пръскаме и с  с Yara Vita Gramitrel и Yara Vita Zeatrel.  Резултатите действително са много добри. Тези продукти се разтварят в 20 литра вода за декар и са много удобни за използване. Цените им са като на другите торове, но пък резултатите са по-добри.

Само при слънчогледа ли прилагате листно подхранване?

Разбира се, че ги ползвам и при останалите култури. Тези торове имат много добра разтворимост. Те са направо разтворени! Навремето ползвах кристали, но тези листни торове са по-добри.

При обеззаразяването на семената добавяте ли  някакви стимуланти, така че да се развият по-защитени и по-силни?

Да. Използвам  специализиран тор за третиране на семена  Yara Vita Teprosyn. Нали разбирате, той не обеззаразява семената, а им дава възможност да развият потенциала си.  Стимулира дружното им развитие, устойчивостта срещу заболявания и т.н.  Използвам и Tenzo  Коктейл, който е с много полезни микроелементи, а е само 200 грама на тон.

Споменавате само торовете на „КВС Агро България“. Откога работите с торовете на фирмата?

От самото начало. Още от 1999 г. ги открих. Станахме приятели.  За да работи човек толкова дълго с една и съща компания, са необходими минимум две неща. Едното е качеството на продуктите, другото са хората.  С ръка на сърцето мога да кажа, че професионализмът в „КВС Агро България“ е на изключително равнище. Те не са търговци. Това са хора, които са получили образование,амбициозни са и могат да дадат най-добри съвети. За каквото и да попитам, те са насреща.Това е една от малкото български фирми, в която работят страхотни професионалисти. Имам ли проблем, веднага се отзовават. Коректни хора. Затова торовете, които ползваме в нашето стопанство, са на „КВС Агро България“.

Не е ли разумно понякога фермерът да спести пари от подхранването?

Обратно – неразумно е. Ако фермерът иска да е рентабилен, не трябва да спестява от нищо. Понякога 5 лева, които влага допълнително, ще му се отблагодарят с приходи, които са в пъти по-високи. Така е и с препаратите, с торовете, с обработките и със семената. Ако вземем най-качествени семена и пръскаме с най-добри препарати, но не сме внесли тор, нищо няма да изкараме. Или пък ако имаме хубави семена и торим, но не пръскаме, ние ще нахраним плевелите.

Имате ли агроном към фирмата?

Разбира се. Той следи всички посеви, посещава семинари, за да научи новости. Абонирани сме за специализираните издания.

Г-н Недялков, дайте съвет на младите хора. Да се занимават ли със земеделие или да поемат по други, не толкова кални пътища?

Да се занимават! И не само с житни и зърнени култури, а също и с плодове и зеленчуци. Трябва субсидиите у нас и в държавите от Европейския съюз да са съпоставими. Тогава ще можем да бъдем конкурентни. Каквото там – това и тук. Не може например Европа да не дава пари за тютюн, а България да дава. Това нарушава всякаква икономическа логика. Не може в Европа да дават субсидии за твърда пшеница, а тук – не. В Стара Загора е предприятието „Загария“  за макаронени изделия. Те не могат да намерят зърно, с което да направят производство. Ако пък аз започна да отглеждам твърда пшеница, не се знае дали „Загария“ ще има пазар, така че да може да заплати зърното.

Тоест, има трудности, но те са част от живота?

Точно така. При земеделието трудностите не са малко, но когато упражняваш професията с мисъл и трудолюбие, това се отплаща.