Ботев превзема „Радецки“ с 200 четници: „Искам, не се моля!“

На 29 май 1876 г. (17 май по стария календар) Христо Ботев с 200 четници превзема австрийския параход „Радецки“ по начин, който се превръща историята в легенда. Подготовката за този момент е сложна, но е изпълнена перфектно, което говори за големите организаторски способности на Ботев. Той сякаш е римувал всяко действие, предхождащо мига, когато казва на корабния капитан Дагоберт Енглендер: „Слушай мене, капитане! Туй аз искам, не се моля. Тука аз заповядвам; ще изпълняваш моята воля!“

А е имало много поводи Христо Ботев да се откаже от решението да събере чети за преминаване на Дунав, които да помогнат на удавеното вече в кръв Априлско въстание. Филип Тотю и Панайот Хитов отказват да бъдат войводи, тъй като те са имали намерение и Сърбия да се включи в освободителното движение. Христо Ботев обаче е убеден, че на всяка цена трябва да се изпратят българи в подкрепа на въстаниците и се заема да организира прехвърлянето им от Влашко.

По план, за да не се усъмнят турските шпиони и параходния екипаж, четниците е трябвало да се качат от различни пристанища, обречени като градинари и търговци. Оръжието е прехвърлено в сандъци като багаж в „Радецки“. Българските революционери са пътували в различни класи и не са давали признаци, че се познават помежду си.

В bulgari-istoria-2010.com цитират Иван Вазов, който няколко дни по-рано е срещнал Ботев: „Видях се с Ботева в първата половина на май през 1876 г. в Букурещ, няколко деня преди тръгването му за България – разказва народният поет във в. „Мир”. – Помня, че Ботев по това време живееше един трескав живот: той готвеше четата си за преминаване с нея Дунава. Това готвене ставаше тайно, но тайната беше позната почти на всичката емиграционна наша младеж в Букурещ. Запазен беше само денят, в който четата щеше да замине. В това време Ботев от много напрягания, трудове, вълнения по това велико дело беше се измахнал и изменил в лицето. Бузите му бяха доволно слепнати и брадата, която беше оставил вече да расте без стеснение, му придаваше още по-мъжествен, мрачен вид. Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни. Той тичаше от кафене в кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща на къща – да навижда, да разговаря, да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие. Той се беше преобърнал в мисъл. Смелата, заветната идея, която отдавна мъчеше духа му, като таен демон сега се беше въплътила в него.“

Христо Ботев знае, че делото на четниците трябва да отекне в Европа и затова предава текст на телеграмата на съратника Димитър Горов, който слиза в Бекет. Телеграмата е на френски и е изпратена до два френски вестника. В нея се казва, че „заробването“ на австрийския параход „Радецки” е продиктуван от благородния порив на двеста български юнаци, които искат да се притекат на помощ на своите въстанали братя българи, борещи се за своята човешка свобода и народни права. Ботев набляга на тези европейски ценности и призовава към разбиране „европейските образовани народи и правителства”, като същевременно изразява вярата си, че българите ще бъдат подкрепени от тях в борбата си.

„Радецки“ е превзет около обед. Ботев се представил на четата, облечен във военните си дрехи. „Хубав като Аполона и страшен и воинствен като Марса, застава с гола сабя пред фронта на четата и набързо произнася няколко и насърчителни и огнени думи“, свидетелства Иваница Данчев. Тъй като до последния момент повечето от четниците не знаели кой ще им бъде войвода, Ботев им съобщил: „Аз съм вашият войвода!” А четниците извикали с нисък глас, за да не ги чуят от турския бряг: „Да живее нашият войвода!”

По-късно Захари Стоянов пише: „Самото приключение с парахода по своята демонстративност и трескавост е било и по сърце, и по душа на Ботйова, да се чуе, да прегърми по четирите краища на Европа, че еди кой си войвода, еди-коя си дружина, в името на еди-какво си за права и свобода на роба, по тоя или оня начин е успяла да се прехвърли в своето отечество. И епохата, в която е заробен „Радецки”, и настроението на неговия завоевател са лика и прилика. Без „Радецки” драмата би била куца. Ботйов би бил мършав и без съдържание.“

Част от четниците завардват екипажа, други заключват пътниците, трети започват да търсят капитана, четвърти разпиляват манифеста, подготвен още във Влашко.

Първо бил заловен вторият капитан Катерино Дойми, който обаче обяснил, че може да изпълнява единствено заповедите на капитана си. По-късно бил арестуван и Енглендер.

В спомените си капитанът разказва, че водачът на въстаниците се разпознавал веднага по богатата блестяща униформа. Той се приближил до него и му се представил на френски език като войвода на българските въстаници. След това подканил Енглендер да се подчини на всички техни заповеди, в противен случай щял да бъде застрелян „като нищо“. „Слушай мене, капитане! Туй аз искам, не се моля. Тука аз заповядвам; ще изпълняваш моята воля!”

Христо Ботев заповядал на Енглендер да ги откара до турския бряг край селото Козлодуй, където нямало пристанище. Мястото било избрано тъй като близо до него нямало турски военни части. Въпреки нежеланието си, капитанът се подчинил.

Австрийците описват, че когато четниците слезли на българския (тогава турски) бряг, всички паднали на колене и целунали земята. Три дни по-късно половината от тях, заедно с войводата Ботев, са убити в долината между върховете Купена и Околчица.