Производството на гъби у нас чезне, за държавата – не съществува

В хипермаркетите има предимно гъби от Полша. Браншът не получава никакви субсидии, никъде не се изучава отглеждането на тази култура

Производството на култивирани гъби у нас чезне, но този факт остава абсолютно незабелязан и необезпокоителен за Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Ако до 2014 г. в годишните аграрни доклади гъбите участваха все пак в статистическите данни, подготвяни от МЗХ, то в последния доклад те въобще не фигурират. „Няма ни. Не сме нито при плодовете, нито при зеленчуците, но изискванията към нас са като към производството на сурово месо“, съобщиха днес на пресконференция в Пловдив представители на Съюза на гъбопроизводителите в България.

Повод за събитието бе скандалът с отровните култивирани печурки, внос от Полша, от които миналата седмица пострада семейство. Ежедневно у нас влизат по 5 до 10 тона култивирани гъби от Полша (между 1.8 и 3.6 млн. кг годишно – б.р.), които се внасят от един единствен търговец монополист. Тази държава е най-големият им производител в Европа, поясни председателят на СГБ Илиана Димитрова.

У нас обаче влизат гъби с диаметър от над 5 милиметра, които се считат за некачествени, отбеляза Станислав Манолов от Харманли.

Български печурки в хипермаркетите почти не могат да се видят, заявиха производителите. По техни данни дневното родно производство е не повече от 2 тона. От СГБ настояват за промени в законодателството, които да задължат търговците да осигурят щандове за родната продукция, така както са направили други държави.

Проблемът на сектора обаче не е само в трудния пазар. „Ние сме регистрирани като земеделски производители, а в същото време не ползваме абсолютно никакви субсидии. Не получаваме плащане на площ, защото гъбарниците не заемат декари, а стотици квадратни метри. Не сме предвидени нито в обвързаните, нито в специфичните, нито в националните плащания. Шансовете ни за финансиране по Програмата за развитие на селските райони са нулеви, защото гъбите не са приоритетна култура“, изброиха от СГБ.

„Не можем да участваме дори в схемата за намалена акцизна ставка на газьола, защото не си струва при тези общи условия“, уточни Илиана Димитрова. Тя добави, че миналата година е кандидатствала за намалението на акциза, а облагата от това е била всичко на всичко 5.70 лева за цялата година.

Единствената помощ, която българските гъбопроизводители някога са получавали, е била по de minimis през 2012 година.

И още един драстичен факт: в нито едно земеделско училище или университет с такава насоченост не се изучава гъбопроизводството.

В същото време някои европейски държави активно подкрепят своите производители на култивирани гъби, твърдят от СГБ. Благодарение на това този сектор в Полша, Франция и Холандия се е модернизирал и разраснал.

Опитите на Съюза на гъбопроизводителите в България да накарат земеделското министерство да ги забележи, са напълно провалени. „Един от заместник-министрите дори ни обърка с берачите на диворастящи гъби“, оплакаха се от съюза. Представители на браншовата организация никога не са били канени за участие в работни групи, въпреки настояването им.

В СГБ участват 60 производители, а общият им брой в цялата страна е около и под 1000. Броят на хората, които отглеждат култивирани гъби, непрекъснато намалява. Ще останат само най-големите стопанства, останалите ще се откажат, предрече Камелия Парашкевова от Плевен.

От Съюза представиха пред журналистите 10-те причини, заради които потребителят да избере българските гъби. А именно: те са по-вкусни и ароматни от вносните; свежи са; покупката им стимулира българското производство; производителите осигуряват нови работни места; те носят приходи за родния бюджет; гъбопроизводството създава работа и на други сектори; компостът е идеален за обогатяване на почвата с хумус; цената на родните гъби е по-ниска.

Прочети още: Обичат ли гъби в агроминистерството?