От 3 до 6 месеца отнема разработването на успешен проект по мярка 4.2

Очаква се мярката да бъде отворена през ноември – декември с бюджет от 250 млн. евро

Мярка 4.2 „Преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще бъде отворена за прием през ноември-декември. Мярката ще разполага с целия наличен бюджет от 250 млн. евро, съобщиха в Пловдив по време на семинара „Зад кулисите на европейското финансиране“ експерти от Българската асоциация на бенефициентите по европейски проекти (БАБЕП) и консултантска компания Novek.

Разработването на проект с шансове да се класира за финансиране отнема от 3 до 6 месеца, посочи Димитър Конев.

Така както при втория прием по мярка 4.1 ще бъде дадена възможност на производителите на технически и зърнени култури да ползват някои нови приоритети (виж ТУК), така и по мярка 4.2 вероятно ще се създадат нови условия за подпомагане на инвестициите на този бранш, предположи експертът.

 

При първия прием по мярката миналата година портфейлът бе 100 млн. евро и доста проекти не успяха да се класират. Сега летвата ще падне и дори производства, които не са приоритетни, могат да получат необходимия брой точки, за да се класират, според консултанта от Novek.

Точките, които получават проекти от приоритетните сектори животновъдство, плодове и зеленчуци, биологично производство и етерично-маслени култури, са 30, посочи Конев. Въвеждането на нови енергоспестяващи технологии дава 5 точки. Иновациите – отново 5 точки. Постигане на европейски стандарт за хуманно отношение към животните – 5 точки. Преработка на биопродукти – 10 точки. Интеграцията на земеделски производители (когато стопанинът преработва собствена суровина) получава по-голям приоритет – 10 точки, което означава, че всички земеделски производители трябва да се замислят да преработват сами продукцията си, вместо да я продават. При генерирана устойчива заетост има 20 точки. За Северозападния регион се полагат 5 точки.

Относно условието за енергийна ефективност, консултантът разясни, че те се вземат, когато компании, които са регистрирани в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), подготвят доклад за конкретния проект. Ако енергийното обследване на промишлени системи или сгради докаже, че чрез определена инвестиция в проекта се спестяват 10% енергийни разходи, кандидатът получава 5 точки.

Проектите могат да бъдат разработени достатъчно гъвкаво и в същото време без да се нарушават правилата, така че неприоритетна инвестиция също да бъде одобрена. Като пример бе дадено изграждането на винарна, към която обаче има още една производствена линия – за направа на сок от грозде. Същото се отнася и за биологичната преработка на суровини, съчетана с преработката на конвенционална продукция, без двете да съвпадат във времето. „Това не е забранено. Необходимо е обаче стриктно да се спазва технологията и да бъде разработен план за пазарната реализация на гроздовия сок или биологичния продукт“, обърнаха внимание консултантите. В противен случай бенефициентът ще бъде санкциониран или направо казано, ще бъде принуден да върне субсидията.

Специалистите посъветваха присъстващите земеделски стопани, когато подготвят проект за преработка, той да бъде за повече култури, които се прибират в различен сезон, така че да бъде използван максимално капацитетът на съоръжението. „Например, започвате с консервирането на зеленчуци, продължавате с плодове, а през зимата преработвате ядки“.

„Ако кандидатът по мерки 4.2 или 4.1 има адресна регистрация в Северозападна България или друга част от страната, той може да изгради цех или да направи градина в Пловдивска област. Условията по двете мерки не го ограничават“, отговориха консултантите на друг въпрос, зададен от публиката.