Лидерите в животновъдството на Бургас се обединиха в група „Карнобатско мляко“

Кой кой е в най-новата група на производители
"Четирите бика" – картина на холандския художник Паулус Потър, живял през 15 век

„Четирите бика“ – картина на холандския художник Паулус Потър, живял през 15 век

Най-добрите животновъди на Бургаска област се обединиха наскоро в група производители, която нарекоха „Карнобатско мляко“. Превъзходната степен „най“ не е суперлатив, хвърлен във въздуха. Господин Иванов печели приза „Най-добър млад говедовъд“ на Областния съвет по животновъдство в Бургас през 2012 година. Вангел Лолов решително изпреварва конкуренцията за наградата през 2015 г. като постига невероятния рекорд от 14 500 кг мляко от крава за доен период. Тази година през декември третият от групата – Танчо Енев, отнесе статуетката на бик в дома си като „Най-добър говедовъд“ на областта за 2016 г. Може да се очаква, че някъде напред във времето високата похвала „Животновъд на годината“ ще стане притежание и на четвъртия фермер от групата Мехмед Исмаил от село Деветак. Групата „Карнобатско мляко“ е призната от земеделското министерство през октомври т.г. и към момента е с най-висок оборот в сравнение с останалите животновъдни групи.

Как се организира групата

„Създадохме групата точно за един следобед“, разказва Динко (Господин) Иванов. Идеята за сдружаването е негова и се появила във въображението му като готова структура, която земеделското министерство трябвало само да узакони. Динко разказва, че имената на хората от група били ясни още преди те да знаят за намеренията му. „Имаме уважение и разбирателство помежду си. Срещнах се с всеки от тях поотделно, казахме си няколко думи и работата стана.“

Отначало новата група се ентусиазирала да прави мандра, която да преработва млякото на четирите ферми. „Обаче се уплашихме, защото това си е отделна дейност, в която си има и тънкости, и голяма конкуренция“, признава Динко. Идеята не е изхвърлена, сложена е в чекмедже за по-нататък. Другото, за което „Карнобатско мляко“ тепърва ще преговаря, е да закупува на по-ниска цена като по-едър клиент ветеринарни препарати, сухо мляко за телетата, фураж и други. Освен това фермерите искат да влязат в преговори с преработвателя (той е един и за четиримата) за по-добра изкупна цена на суровото мляко. „Ще караме стъпка по стъпка“, казва животновъдът. И пояснява, че всеки един от групата има в какво да подобри в работата си, или да доизплати кредити, или да си дооборудва стопанството.  „На входовете на европейските ферми пише „Създадена през хиляда осемстотин и …“ някоя си година. А пред нашите ферми пише „2007“, „2012“ и т.н. Ние искаме за 5-10 години да достигнем онези, които имат повече от стогодишен опит! Трудна работа“, коментира фермерът. Той ще предложи също да се промени в наредбата за прилагане на мярка 9, която касае групите и организациите на производители. Според него мярката трябва да предвиди средства не само за административна издръжка, но и за плащане на ветеринарен лекар например, които да има грижата за животните в групата – за болести, за разгонване, заплождане и въобще за наблюдение на стадата.

Господин Иванов и Красимир Койчев започнали преди 12 години с пет крави
Господи Иванов и Красимир Койчев (отдясно наляво)

Господин Иванов и Красимир Койчев (отдясно наляво) при теленцата

Динко Иванов се занимава с отглеждане на млечни крави от 2005 г. Той и съдружникът му в „Рока – Агромилк“ Красимир Койчев влезли в тази непозната сфера с 5 крави, които настанили в изоставената база на някогашен свинарник в село Добриново, община Карнобат. Дружеството било закупило фермата, но плащанията за нея тепърва предстояли. Сградите били развалина, точно до тях се спускало дере. „Но когато работиш, най-хубавото става“, отчита Динко с шест думи цялото минало и настояще на стопанството.

Динко получи приза – бик през 2012 г. Снимка от интернет

Динко получи приза – бик, през 2012 г.
Снимка от интернет

В началото двамата съдружници наели реституираната земя на роднините си – получили се 60 декара, които засяли с фуражни култури. Стегнали и един стар трактор ЮМЗ, за да си спестят разходите за услуги. Било много тежко време – почти никакви приходи, големи разходи и безкраен труд. Но на следващата година получили кредит от ДФ „Земеделие“, с който закупили 50 млечни крави. През 2007. отново с кредит – банков, съдружниците успели да платят най-после базата си. През 2009 г. „Рока – Агромилк“ вече имало 87 животни, от които 60 млечни крави. Така с кредити и с помощ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), кравефермата лека-полека ставала все по-пълна с животни, земята се увеличила, а дерето изчезнало. На неговото място днес има телчарник. В момента кравите над 24 месеца са 302, а заедно с телетата и юниците стопанството е с 439 животни.

... И докато говорим стана тъмно. Ферма "Рока - Агромилк" в 17 часа, декември

… И докато говорим стана тъмно. Ферма „Рока – Агромилк“ в 17 часа, декември

През 2010 г. фирмата спечелила финансиране по мярка 121 за реконструкция на два от четирите обора, закупуване на скрипери, на фуражо-раздаващо ремарке, строителство и оборудване на доилна зала (с 12 апарата) и на торова площадка.

През 2013 г. Динко и Красимир получили още веднъж европейска помощ от Програмата. Тогава закупили телескопичен товарач, трактор, четки за кравите, млечно такси за телетата и две ролкови поливни инсталации. Тази година двамата животновъди за подали още един проект – по мярка 4.1, но още е съвсем рано да се каже дали ще имат късмет за финансиране.

 

През годините кравите са били постепенно подменени и вече почти всички са черно-шарени. „Теленцата се раждат с бяло сърчице или петно на челото, което е знак за изкуствено заплождане с поколения F1 и F2“, обяснява Динко.

Земята, която стопанството ползва от тази година, е общо 6 500 дка – пасища и обработваема. Върху нивите сеят люцерна и фуражни смески. Пасищата са за пресушените крави и юниците.

Вангел Лолов влиза с професията с лъвски скок
Вангел Лолов

Вангел Лолов в кабинета си

Вангел Лолов влиза в млечното говедовъдство без опит, но със забележителен старт. Преди е бил собственик на фабрика. Кризата прекратила бизнеса му заради огромни дългове, които контрагентите не му изплатили. „И тогава реших да инвестирам мои свободни пари в млечна ферма“, връща се не много назад, към 2012 г., той.

Свързал се с животновъд от района на Нова Загора, който бил решил за разпродаде добитъка и оборудването. Закупил 100 юници – 85 от породата Кафяво американско и 15 Ред Холщайн. Спазарил и стара кооперативна кравеферма в село Екзарх Антимово, която ремонтирал и спретнал за новото стадо. Кабинетът му във фермата е не по-зле обзаведен от тези на банковите директори.

Вангел Лолов с наградата през 2015 г.

Вангел Лолов с наградата през 2015 г.

Вангел казва, че стриктно следва съветите на нашите търговски представители на европейските производители на оборудване и консумативи за животновъдството. „Като напълно неук фермер на сто процента се придържам към правилата и нещата стават“, обяснява основата на благополучието си Лолов. Кравите в „Коус къмпани“ (фирмата на Лолов) се отглеждат само оборно. Теленцата се ползат от разкоша да пият пълномаслено мляко два месеца след раждането им. От известно време той експериментира – прави кръстоски между двете породи, което води до увеличаване млечната продукция.

Така през 2015 г. Вангел Лолов е избран за „Най-добър животновъд – говедовъд“ на област Бургас. Средната производителност на млечните крави в стопанството му е около 10 хиляди тона (33 литра на ден). През миналата година е имал чудно животно, което е дало 14 500 литра, а са се случили и дни, в които доилният апарат отчитал по 75 литра. Фермерът обяснява, че успехът е резултат от правилното хранене и грижи. И добавя, че „животновъдството е проста работа, но не е за прости хора“.

Отличията на "Коус къмпани"

Отличията на „Коус къмпани“

В момента в стопанството му има 240 животни, от които 150 са дойни крави. Сградният фонд дава възможност да се отглеждат 1 500, но дали и кога постройките ще се напълнят, зависи от пазара, отбелязва фермерът. Неговото стопанство е разположено върху сто декара, върху които има пет обора, два сеновала, три силажни ями.

Отделно от това фермерът стопанисва 750 декара обработваема земя, върху която отглежда люцерна и силажна царевица, и 2 500 декара трайно затревени площи, които ползва за косене. Така фирмата произвежда самостоятелно грубите фуражи, а концентрираният се купува.

Че фермата на Вангел Лолов е образцова, говори фактът, че са го посетили професори в животновъдните науки от Полша, чиито домакин била земеделската областна дирекция в Бургас. Те останали възхители, но и малко недоверчиви към данните за млеконадоя. Идвали са и унгарски, и немски експерти, тъй като стопанството му е от тези, с които България може да се похвали пред европейците.

Пътят на Танчо Енев – от гладната Виденова зима до Говедовъд на 2016-а
Освен статуетката на победителя и личните поздрави на кмета на Бургас Димитър Николов, Танчо Енев получи и още подаръци

Освен статуетката на победителя и личните поздрави на кмета на Бургас Димитър Николов, Танчо Енев получи и още подаръци

Тазгодишният носител на големия приз в животновъдството Танчо Енев от Карнобат влязъл в този бранш през зърнопроизводството. Фермерът разказва, че е имал съвсем различна професия, докато не останал без работа. През 1996 г. (така наречената Жан Виденовата зима) станало страшно. И един ден, когато бил на село, за да получи дребна сума от рентата за онаследената земя, се замислил. „Защо другите да могат да обработват земя и да печелят, а аз да не мога?“ Не видял спънка в това и двамата с брат му Георги взели решение да влязат в земеделието. Започнали с 30-на декара своя земя, от която получили по 300 кг/дка зърно и 2 милиона лева приходи на онези пари. Междувременно Георги, който разбирал от техника, ремонтирал един трактор, взет от моргата. Двамата непрекъснато увеличаващи площите и стигнали до 4 хиляди декара. Но както в природата, така и сред хората, винаги се намират по-големи екземпляри, които заплашват живота и бизнеса на по-малките. „Постоянно бяхме изтиквани на по-неплодородни ниви. Едрите зърнопроизводители изкупуваха земите, а ние нямахме пари да инвестираме в имоти. Тогава, през 2004 г., решихме да се пробваме в свободната и непривлекателна за повечето територия на животновъдството. Започнахме с пет телета за угояване и с една заплодена юница“, припомня си Енев. Стопанството получило сериозен отскок през 2008 г., когато със средства от предприсъединителния фонд Сапард били закупени 33 елитни крави от Германия.

„Животновъдството е сериозна наука. Винаги съм следвал добрите съвети, които съм получавал“, разказва Танчо. Според него само за храненето могат да се напишат много, много книги.

Към днешна дата фермерът (заедно със семейството си, с брат си и с неговото семейство) отглежда общо 250 животни, от които 159 са дойни крави. Стопанисва 700 дка обработваема земя и 2 500 дка пасища. Фирмата „ЕлДорадо 3 – Танчо Енев“ има седем работника. По Програмата за развитие на селските райони животновъдната фамилия е оборудвала и модернизирала фермата. Тази година е входиран още един проект, този път по мярка 4.1. Догодина Еневи са решили да кандидатстват и по преработвателната мярка 4.2 за създаване на предприятие за млечни продукти. „Отначало мислехме да го създадем като група, от името на „Карнобатско мляко“, но колегите решиха, че е рано. Аз не смятам така и ще рискувам“, призна Танчо.

По повод животновъдите, които спират дейност, Говедовъдът на 2016 г. каза, че фалират тези, които не са си направили добре сметките и които не са инвестирали и мръднали напред в годините. „Те говорят, че животновъдството е в криза и не се издържа, но аз няма да се оплаквам“, ведро заяви призьорът.

Мехмед Исмаил от дете е сред животните

Мехмед Исмаил, наричан Мирко, от село Деветак, Карнобатско, има две кравеферми. Едната е с млечно, а другата с месодайно направление. Наскоро обаче той отдал под наем на свой колега стопанството с месодайните животни за пет години. „Фермата не е близо до Деветак и затова така реших“, поясни Мирко.

Разказва, че обича животните от дете, когато в родното му село за го хващали за пастирче на биволици и малачета.

Мехмед също се е занимавал най-напред със зърнопроизводство. Първо закупил два трактора Болгар ТК 80 от разтуреното ТКЗС на Деветак и извършвал механизаторски услуги на местните. После решил да сее и жъне своя продукция. Влязъл в животновъдството през 2004 г. с 24 закупени от бившата кооперация юници, порода Холщайн. Оттогава досега стопанството му се е увеличило близо десет пъти и сега Мирко отглежда 180 дойни крави и над 20 телета и юници.

Той стопанисва 4 500 дка земя, една трета от която е закупена от него. Обяснява, че благодарение на нивите си подсигурява напълно храната за животните. Върху 1 000 дка отглежда люцерна, останалите площи засява с житни и царевица за силаж. Тази година обаче царевицата изсъхнала заради голямата суша и сега животновъдът ще замени царевичния силаж с люцерна.

До тази година Мирко не е кандидатствал нито по ПРСР, нито по Сапард. За пръв път е подал проект при второто отваряне на мярка 4.1, което приключи на 7 декември. Надява се и той да усети най-сетне меда на евросубсидиите.

Животновъдът от Деветак не се е отказал от първоначалната идея групата „Карнобатско мляко“ да направи мандра. „Пак ще говорим с колегите, може и да стане“, предположи той.

 

 

Leave a Comment