Понеделник, 13:30 часа, сектори Био и Плодове и зеленчуци ще викнат: Оставка!

13 оранизации от двата сектора обясниха защо не искат Румен Порожанов да продължи да управлява земеделието

Представители на 13 организации от секторите Биологично земеделие и Плодове и зеленчуци дадоха обща пресконференция, за да обяснят пред журналисти защо искат оставката на земеделския министър Румен Порожанов. На 22 април от 13:30 часа производителите се събират на протест пред сградата на земеделското министерство, за да викнат: Оставка! Единствено Тодор Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите каза, че исканията им са малко по-различни. Първо, недоволните трябва да посочат пред МЗХГ политиките, чрез които секторите им да получат шанс за по-положително развитие. И второ, ако от министерството не проявят желание за промяна, едва тогава да се пристъпи към искането на министерска оставка.   

Колегите на Джиков заявиха, че всъщност оставката на Румен Порожанов е обща цел, тъй като досега от министерството са показали, че нямат желание да променят аграрната политика в страната. 

Колебанието при браншовиците пролича и от края в изказването на Велин Георгиев от Асоциацията на оранжеристите, който каза: „Невъзможно е да сменим министъра“.

Така или иначе на пресконференцията бяха изказани сериозни доводи за недоволството на двата бранша. 

Милен Стоянов от Българска асоциация Биопродукти заяви, че браншът е решил да стигне до края, тъй като има вероятност българското биопроизводство да изчезне. По-късно неговата колежка Благовеста Василева допълни, че в последните години броят на биопроизводителите е намалял от 7 400 на 6 300.

Чавдар Маринов от Българската асоциация на организациите на производителите на плодове и зеленчуци категорично опроверга подозренията, че предстоящите протести и исканата министерска оставка имат политическа цел. Той, както и Георги Василев от Асоциация Български пипер, цитираха взети през януари т.г. решения на общи събрания на двете организации за протести и действия за получаване на оставката на Румен Порожанов. Чавдар Маринов обясни, че проекти на организациите на производители за 5 хил. дка са били изключени от финансиране по инвестиционната мярка, тъй като чрез промени в Наредба 11 инвестициите в трайни насаждения и в оранжерии са станали недопустими. 

Тодор Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите каза, че след пресконференцията ще входира в земеделското министерство предложения с конкретни мерки за възстановяване на картофопроизводството. Според него супермаркетите са витрина на българското производство на плодове и зеленчуци. А на тази витрина в момента могат да се видят патладжани, пипер и домати от Турция, краставици от Гърция, плодове и лук от Полша, картофи от Германия. 

„Положението е нетърпимо“, сподели Слави Трифонов от Националната био асоциация. Той припомни, че поради грешно разчетен бюджет от 2015 г. е създаден бюджетен дефицит в портфейла за биологичното производство. Този дефицит се намалява ежегодно чрез сурови санкции към биопроизводителите и невъзстановяване на компенсаторни плащания към фермери, чиито 5-годишен ангажимент е приключил. Трифонов припомни, че министерството е неглижирало предложенията на Националната био асоциация за промени в наредбите, които касаят мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“. Той счита, че у нас родните плодове и зеленчуци държат едва 15% от пазара. 

Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България даде пример със стопяването на производството на плодове и зеленчуци, като сравни данни от 1992 и 2016 г., които показват 250-300% намаление в реколтите. Тя посочи, че плащането на площ е довело до огромни дисбаланси между различните сектори в земеделието. Предложението на Съюза на градинарите за разпределяне на субсидиите през следващия програмен период е било оставено без внимание от страна на министерството. 

„Министър Порожанов дори не се постара да разбере нашите проблеми“, каза Георги Василев от Асоциация Български пипер. „Той не работи за нас.“ Василев посочи, че преди 1989 г. пиперът е заемал у нас 360 хил. дка, а през миналата година площите му са били 26 хил. дка. Асоциацията е изпратила към министъра 25 писма, от които внимание е обърнато само на едно – това, в което пиперопроизводителите настояват да имат самостоятелен бюджет при обвързаното подпомагане.