Къщите за гости – скъп подарък за скъпи хора

Автор: Надя Петрова

Няма особен смисъл в проверките на къщи за гости. Една-две може да изскочат като построени и употребявани за лично ползване, но всички други ще са „точни“ и законни.  Друг е тук въпросът: Кой можеше да кандидатства по тази мярка?

Къща за гости в Хисаря

При нея ако вложиш 30 хил. лв., Европейският съюз ти подаряваше 70 хил. лв. Ако искаш максимума от помощта, който е 200 хил. евро, трябваше да разполагаш с близо 86 хил. евро. Минималният размер на инвестицията по мярка 311 бе 5000 евро, тоест кандидатът е трябвало да има свои 1500 евро, за да участва.

По мярката дори се е допускало максималният размер на общите допустими разходи за проект да е 400 000 евро, а ако има и инвестиции в производство на енергия от възобновяеми източници – до 1 000 000 евро. Впрочем, при последния прием през 2013 г. фотоволтаиците са отпаднали.

Та, истинският въпрос за мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г., е дали бюджетът за къщите за гости не е бил изчерпан през 2013-2014 г. от лъвове и лъвици, които са можели да инвестират до 800 хил. лв., срещу което са получили един наистина скъп подарък от 391 хил. лв. И дали малките проекти са имали шанс да се класират в тази надпревара със златни колесници? Консултантите със сигурност са предпочели да разработят както трябва проект за стотици хиляди лева, отколкото друг за примерно 30-50 хил. лв. Защото процентът за усилието, ах, процентът, е един и същ, но сумите са доста различни.

Дали са имали шанс малките кандидати дори май не е въпрос, защото като сложим тук и проектите, които са включвали джипове, луксозни автомобили, та чак вертолети и яхти, става ясно, че малките проекти са били вероятно смачкани.

Преди месец една жена, която бе стопанка на къща за гости, разказа от тв екрана, че не е могла да кандидатства по въпросната мярка, защото е нямало откъде да вземе пари за самоучастието от 30%. Банките й отказали кредит. Тогава тя си спретнала къщичката с финансовата помощ на децата си, регистрирала я като туристически обект и започнала да приема гости. „Тази мярка бе за хора с пари“, коментира жената.

Което отваря още един въпрос: Съживи ли мярка 311 селските райони? Населението им стана ли по-заможно? Върнаха ли се хората по селата? Въобще какъв беше ефектът от това безобразно изсипване на пари, от което богатите станаха по-богати, а бедните по-бедни? Известно е, че бюджетът по последния прием по мярката през 2013 г. е бил 46 милиона евро, а са били подадени 730 проекта. Общият бюджет по мярката за периода 2007-2013 г. е бил 274 650 694 лв.

Ако през предишният период държавата бе поискала наистина да върне живота в селата и малките градчета, и да увеличи благосъстоянието на хората в тях, то тогава трябваше да постави доста по-нисък таванът на инвестициите – до 50 хил. евро например. Защото да не забравяме, че мярката бе за селски туризъм, за къщи, за поминък, за нещо автентично, неголямо и с мирис на сено, което хората от големите градове и богатите държави харесват, защото е уникално и екзотично, и напомня за детството и сънищата. А какво направихме вместо това? Ехо, има ли кой да отговори?