Фермерите не получават достатъчно информация как да действат в променящия се климат

Липсват застрахователни програми за загубите от суша и наводнения, отбелязва Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие

Днес правителството ще одобри проекта на Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие, разработен от Министерството на околната среда и водите. 

В документа има специално приложение за оценка на сектор „Селско стопанство“, тъй като то е изключително уязвимо от климатичните промени. В него се обръща внимание, че обществената осведоменост на земеделските производители към изменението на климата е ограничена. Не само, че липсва цялостна стратегия за българския селскостопански сектор, но няма и конкретно законодателство. Липсват системни проучвания за въздействието на изменението на климата върху българския селскостопански сектор и рибарството, въпреки сравнително големия брой на изследователски институти. Така има пропуски в познанията на земеделските производители за уязвимостта и възможността за подобряване на устойчивостта им към климатичните промени.

В България

липсва и система за управление на риска в селското стопанство,

установява националната стратегия. Застрахователният сектор изостава от средната стойност за ЕС-28, като процентът на участие е 2,1% на глава от населението в сравнение с 7,6% за повечето европейски страни. Застраховането в България е ограничено до градушки, докато загубите от суша и наводнения не са покрити.  Предвид липсата на достъп до кредити, дребните земеделски стопани се опитват да разнообразят производството си, за да намалят променливостта на приходите, вместо да купуват застраховка.

Научните прогнози показват, че глобалните температури ще се покачат между 1,8°C и 4°C до 2100 г., като температурното увеличение в Европа се очаква да бъде по-високо от прогнозираната глобална средна стойност. Очаква се биоразнообразието, сухоземните и водните екосистеми, както и секторите на водните ресурси, селското стопанство и горското стопанство да бъдат засегнати от очакваните промени. Предвид липсата на достъп до кредити, дребните земеделски стопани се опитват да разнообразят производството си, за да намалят променливостта на приходите, вместо да купуват застраховка.

Стратегията предлага Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ)

да се възползва от финансовите ресурси в Общата селскостопанска политика

(ОСП) на ЕС. В етапа на програмиране политиките в България все още не са адресирани адекватно към рисковете и уязвимостта от изменението на климата, се посочва в документа. Според разработчиците на стратегията финансовите средства за трансфер на знания, обучение и консултантски услуги са ограничени. Пренебрегнато е използването на фондовете за развитие на селските райони за инвестиции в модернизиране и рехабилитация на напоителни системи „извън стопанството“. „По-същественото е, че близо 55% от българските земеделски производители са извън обхвата на подкрепата от ЕС, тъй като националният праг за получаване на директни плащания е бил определен на 1 хектар“, пише в стратегията.

Препоръките на авторите на стратегията са първо да се адаптира законодателството и да се изгради административен капацитет, отговорен за адаптирането на селското стопанство към променящия се климат.

Второ, да се увеличи разпространението на знания, да се укрепят научните изследвания за измененията на климата,

да се създадат нови сортове, да се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници,

да се приложат иновации в управлението на водите.

Стратегията предлага да се разработят програми за застраховане и управление на риска и да се подобри правната рамка в селското и рибното стопанство и аквакултурите във вътрешността.

Трябва да се регулира времето на селскостопанските операции, да се премине към отглеждане на термофилни култури, да се разработят подходящи напоителни системи, да се подобри управлението на съществуващите гори и контрола на вредителите и болестите.

Относно животновъдството, препоръките са да се разработят системи и механизми за съхраняване на вода в селските стопанства, да се подобрят вентилационните и охладителните системи, да се разнообрази отглеждането на животни и да се запазят пасищата.