В интегрираната растителна защита сме с 30 г. зад Европа

Въпреки че е задължителна по Закона за защите на растенията, производителите все още използват предимно химия, стресират растенията и не щадят потребителите

Ангел Дойчинов е агроном, магистър по растителна защита. Работил е за двете най-големи компании в Европа, които произвеждат биоагенти – полезни насекоми/акари, които унищожават вредителите по културните растения. През 2009 г. е изпратен на Балканите, за да въведе оранжерийните производители в практиките на интегрираната растителна защита (ИРЗ). Освен в балканските страни, по-късно той е въвел оранжерийни производители от Украйна, Русия, Беларус и други държави в принципите на интегрираното опазване на продукцията. Днес е консултант в ИРЗ.

Ангел Дойчинов бе основен лектор в семинара за ИРЗ, организиран от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция в Пловдив в края на миналата седмица. Потърсихме го веднага след участието му, за да добием по-ясна представа доколко интегрираният подход се прилага  у нас и в Европа и защо е полезен и необходим.

Каква част от нашите производители прилагат интегрирана растителна защита,   г-н Дойчинов?

За съжаление процентът е много малък все още. Предимно се разчита на химичните продукти или ако правят интегрирана растителна защита (ИРЗ), я правят частично. За мен проблемът е, че ИРЗ изисква малко повече усилия, изисква инвестиция още в ранен етап от производството. Докато при химичният метод в процеса на отглеждане на културите, разходите им са поетапно. Производителите не влагат средствата си на един път, докато при интегрирания подход е необходимо превантивно да се действа. Тоест, вие трябва да заселите полезните насекоми – хищници и паразити, още в началото, за да може да очаквате една успешна борба, когато дойде пикът на сезона и пикът на неприятелите, които трябва да контролирате.

Казахте, че са необходими инвестиции. Но придобиването на предварителни знания не е ли по-важно? Имаме ли откъде да ги добием?

Курсът, организиран от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, е една добра първа стъпка да се разпространи това познание, този опит. Имаме нелоши специалисти, бих казал. Дори вносителите, които доставят биоагентите на крайния клиент, имат вече обучени агрономи консултанти, които знаят принципите и начина на действие. Услугата е комплексна – не само се доставя продуктът, но и се разяснява грижата за самия продукт, как да се приложи правилно, какви са изискванията на биоагентите, защото това са живи организми и всички те имат изискване към околната среда. Веднъж съобразим ли се с тези неща, те ще работят за нас. И ефектът ще бъде, че ние ще можем да произвеждаме много по-здрави и много по-чисти плодове и зеленчуци, които не застрашават човешкото здраве.

Какви инвестиции са необходими за интергрираната растителна защита?

През 2009-2010 г. правих такъв анализ. Ако отглеждаме краставици, домати или пипер, каквито са основните култури, са необходими около 40-50 евроцента на квадратен метър  за добра интегрирана растителна защита през един вегетационен период. Тази рамка все пак има по-широки граници. Ако за химичните продукти се направи подобна калкулация, излизат малко по-евтино, но ефектът е различен, защото те предизвикват резистентност на неприятелите, продукцията има по-влошени качества, добивите също се намаляват, защото всяко третиране е стрес за растението. И по този начин, като се дръпне накрая чертата за добивите, които са получени и с какви разходи, разликата не е голяма. Въпросът е, че биоагентите не стресират растението и могат да решат проблема с устойчивостта на вредителите към химичните средства.

Каква характеристика можете да дадете за биоагентите?

Основното е, че те имат същите изисквания като тези на културите, които отглеждаме. Те са се адаптирали към същите условия. Имат същите изисквания и като тези на неприятелите в оранжериите, само че в малко по-тесен диапазон. Биогентите са се специализирали да имат подобен сходен цикъл на развитие, за да могат да се развиват едновременно с неприятелите. Не е голяма философия да се прилага интергираната растителна защита. Необходимо е да се държи определа влага, температура. Проблем е, че в България има доста стари съоръжения, което затруднява климатичния контрол. Но вече има доста мерки и програми, които подпомагат построяването на по-модерни съоръжения, където интегрираният подход може да е на високо ниво. Повечето производители са посещавали оранжерии в Холандия, Белгия. Нима там климатът е по-благоприятен?

Доколко интегрираната растителна защита се прилага в Европа?

Там е на почти 100%. Самите производители вече почти нямат нужда от консултация, от мониторинг. Факт е, че пазарът там отдавна ги е натиснал да ползват такъв тип безвредни продукти, когато прилагат растителна защита. Самосъзнанието на хората, че искат да се хранят с безопасни продукти от 25-30 години, е мярка в оранжерийното производство. А ние го осъзнаваме сякаш, но няма действия.

Търговските вериги тук вече контролират плодовете и зеленчуците за остатъчни пестициди. Това не рефлектира ли при производителите?

Започна се, слава Богу! Това е добра стъпка. Търговците започнаха да връщат стоки, произведени с доста високи остатъчни количества пестициди, които са над разрешените. Тоест, за производителите става все по-трудно да произвеждат по стария начин – да ползват старите химични средства, които имат много по-дълъг карантинен срок. В един момент те са притиснати да търсят промяна, понеже самият пазар я налага. Това се случи преди 20 години във Великобритания, Франция, Германия, Холандия.

Но и у нас също е задължителна интегрираната растителна защита по Закона за защита на растенията, който се прилага от края на 2015 г. Защо не се спазва?

Не мога да отговоря. Въпросът вероятно е в контрола и в самосъзнанието. В Европа всеки обръща внимание на по-безопасната храна, на третиране с по-щадящи околната среда химични средства. Това изкоренява стериотипът на досегашната растителна защита. Лъч надежда е. Аз пристигнах през 2009 г. в България да развиваме този подход. Страшно много разговори, срещи и демонстрации имаше тогава, за да убедим оранжерийните производители в полезността на интегрирания подход, който е най-ефективен при контролирани условия, каквито има в оранжериите.

Споменахте, че и добивите се увеличават. С колко процента?

Относително е. Те могат да се увеличат с 10, 20 до 30% само защото растенията не се стресират и контролът върху неприятелите е подобрен. Здравото нестресирано растение ще ви даде много повече плодове, ще се отблагодари за грижите и добивите накрая ще са съвсем други. Всичко опира до стреса на растението. Ако го стресирате с химични средства, то няма как да заложи повече цветове и да завърже повече плод. То ще се стреми енергията му да преодолява този стрес, вместо да я насочи към формирането на плодовете и към растежа. Логично е всичко в природата.

Откога съществува производството на биоагенти? 

Те са известни от почти 40 години. Произвеждат се в заводи. Водещите топ две компании, за които съм работил, реализират по 120 милиона евро годишен оборот от биоагенти вече в продължение на 40-50 години. Ако техните продукти не действаха, те отдавна нямаше да са на пазара и нямаше да са се разпространили в глобалния свят. Двете компании имат представителства навсякъде и хиляди служители. Много често слушам от производителите в България да казват, че интегрираната растителна защита е хубаво нещо, „но ние нямаме условия“. За какви условия говорим? За температура и влага! Те могат да се осигурят. Иска се организация, иска се желание. Неслучайно в лекцията си казах, че първото най-важно условия за провеждане на интегриран подход в оранжерии е мотивацията на производителя. После хигиената, така че да се започне в максимално чисто съоръжение. Тук дори не говорим за модерни оранжерии. Интегрираният подход може да се приложи и под полиетилнови тунели. Като се базирам на моя опит в близки страни като Унгария, Румъния, мога да кажа, че България сериозно изостава. Румъния вкарва много повече биоагенти от България. Дори в район близо до Молдова, където съоръженията са дървени, имат много повече успех в борбата с неприятели като трипса и вирусите, които принася, точно защото привключиха от химичния към интегрирания подход. И причината беше единствено, защото химичните средства спряха да работят там. Производителите извъртяха абсолютно всички химични препарати, които са на пазара за контрол на трипс, докато не създадоха страшна резистентност на неприятеля. В един момент нито един пестицид нямаше задоволителния ефект да контролира трипса. И чак тогава те решиха, че трябва да преминат към използване на биоагенти. Това е точката на пречупване, до която България вече е много близо. Няма как да постигнеш различно нещо, ако действаш по един и същ начин.

Българските оранжерийни производители, които прилагат интегрираната растителна защита, модерни съоръжения ли имат?

Част от тях – да. Други са средно ниво. Проблемът при някои е, че искат да прилагат частично интегрирания подход. Но не може да се прилагат биогенти например само срещу Доматения миниращ молец. Няма средно положение. Или го правим, или не го правим. Ако с резултатите, които постигате с химичните средства, имате пазарен резултат за продукцията си, окей. И нямате отношение към здравето и безопасността на хората, да, окей, продължавайте. Тогава нямам с какво да ви помогна.

Имаме ли достатъчно на брой компетентни специалисти, които да консултират оранжерийните производители за ползването на биоагенти, ако се появи лавина от кандидати след този семинар?

Засега специалистите не са много на брой. Мога да се сетя за пет души, за съжаление, които са запознати и знаят как да се изведат практиките. Да, има експерти от чужбина от фирмите, които доставят биоагенти. Това беше преди 10 години причината да се върна в от Англия тук, за да предложа този тип услуга, заедно с продуктите.