В лабиринта на субсидиите е пълно с лъжи и недоволство

Публикуваният в Youtube запис, в който министър Десислава Танева призовава браншовиците от сектор Плодове и зеленчуци да не дърпат лъва за опашката, защото могат да се лишат от обвързано подпомагане, на пръв поглед изглежда критично парадоксален.

Тази година производителите на зеленчуци получиха доста по-високо обвързано подпомагане от очакваното, именно защото фонд „Земеделие“ се впрегна да провери на живо някои съмнителни стопанства. И – бум! – установи лъжи на полето. Хиляди декари, обявени като доматени градини, се оказаха празни. Така беше и с пипера, краставиците, картофите и други култури. Тези проверки увеличиха субсидиите на реалните производители и резултатите от тях не бяха заметени – от фонда и министерството признаха, че има далавери и то в голям мащаб. Само че министър Танева предупреди браншовиците на онзи Консултативен съвет на 15 май, да не бият барабана. Начело с Германия, някои силни държави в ЕС са против обвързаното подпомагане при плодове и зеленчуци, и излишният шум от измамите само ще им даде коз в ръката.

Ама не! Браншовиците, макар и с леко закъснение, биха тъпана, въпреки че секторът без обвързани субсидии е жив умрял.

Защо се случи така ли? Защото има нещо гнило в Дания от времето на Шекспир и преди това.

Обвързаната подкрепа е игра на стражари и апаши. Откак свят светува има хора, на които им идва отвътре да излъжат правилата и да се замогнат за сметка на другите. Има и от другата категория – бъди беден, бъди честен, каквото и да става. Но има и държава, която трябва да установи справедливост за всички. Тъй като обаче всеобщата справедливост е илюзорно понятие, държавата непрекъснато увеличава администрацията, за да я въдвори. В самата администрация също има стражари и апаши, и така влизаме в един омагьосан кръг. Той ни прави по-бедни, защото издържаме все повече чиновници. От този лабиринт на Минотавъра излизане няма.

Но има един друг изход, който може да отсече все по-заплетения възел от раз, както е направил миналата ера Александър Македонски. И тогава нито ще има записи, нито извънредни брифинги, нито страх от ЕК, нито лъжи, нито лабиринти. А и администрацията ще се стопи и загубилите работа ще осмислят живота си с нещо по-полезно. Този изход беше посочен от фермера Красимир Кумчев, но министерството го затрупа с камъни.

Кумчев, който е просто някакъв фермер агроном, нито браншовик, нито политик, нито играч, а само неординарно мислещ човек, предложи субсидиите да се изплащат на базата на приходи/доходи. Обявяваш 50 000 лева годишни приходи от стопанството си и получаваш примерно 20 % субсидия или 10 000 лева. Обявяваш 100 000 – взимаш 20 000 подпомагане и т.н. Излизаш на светло, отчиташ се към държавата, спиш спокойно и не се ядосваш на схемаджиите, защото такива вече няма. Системата на субсидиране ги е измела. Единственият ти стремеж е да увеличиш добивите (доходите), площите, за да забогатееш справедливо повече.

Днес от министерството обявиха, че ще върнат доверието в хората като увеличат проверките. Това е като да кажеш на някого: Ще те накарам да ме обичаш. Доверието и любовта обаче са свещени понятия, които не се печелят по ред, определен от човека с власт. Особено що се отнася до доверието, особено в България, където случаите на корупция периодично, но постоянно разтърсват обществото.

Но както казва министър Танева: „Никой не може да ни направи нещо толкова лошо, колкото самите ние можем да го направим.“ Затова очевидно ще продължим да караме както досега, но с повече администрация, документация, контрол и нерви. Победи не чакайте!