Търговията на ЕС със селскостопански храни е по-добра спрямо непандемичната 2019 г.

Износът на свинско месо се е увеличил с 1,8 млрд. евро, а на пшеница – с 1,6 млрд. евро. Основната дестинация на европейският експорт е Китай

Въпреки продължаващата криза с Covid-19, търговията със селскостопански храни в ЕС остава не просто силна през първите седем месеца на 2020 г., но и по-успешна спрямо недокоснатата от пандемията 2019 г.

Износът на ЕС-27 за януари-юли 2020 г. достига обща стойност от 105,5 милиарда евро (ръст от 2,1% в сравнение със същия период в 2019 г.), докато вносът от ЕС-27 достигна стойност от 72,6 милиарда евро (ръст от 1,7%).

В резултат на това за първите седем месеца на 2020 г. търговският баланс на селскостопански храни възлиза на 32,9 млрд. eвро, което е увеличение с 3% в сравнение със съответния период през 2019 г. Това са сред основните констатации, публикувани днес от Европейската комисия, в месечния отчет на търговията за периода януари-юли 2020.

Китай продължи да бъде най-голямата дестинация за растеж на износа на селскостопански храни в ЕС. Увеличените продажби на свинско месо (чиято износна стойност за Китай се е утроила през този период), пшеница, карантия и храни за кърмачета доведоха до ръст от 2,55 млрд. евро в сравнение със същия период на миналата година.

Износът на ЕС на ечемик и пшеница, също се представи силно в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA), най-видно в Саудитска Арабия (където стойността на износа нарасна с 562 милиона евро), Мароко (ръст от 368 милиона евро ) и Алжир (увеличение с 337 милиона евро). Стойността на износа на селскостопански храни в ЕС също нарасна в Швейцария (с 365 милиона евро) и Украйна (с 275 милиона евро).

Намалена е с 452 милиона евро стойността на износа от ЕС за САЩ, воден от спиртни напитки и вино, плодови сокове и сирене, докато стойността на вноса на селскостопански храни е спаднала с 451 милиона евро, главно поради спад на соя от САЩ.

Трудности в търговията със селскостопански храни бяха регистрирани и по отношение на Хонконг и Сингапур, където стойността на износа на селскостопански храни в ЕС спадна съответно с 288 милиона евро и 284 милиона евро. Спад в стойността на вноса от ЕС е регистриран по отношение на продукти от Украйна (спад с 457 милиона евро) и Индия (спад с 253 милиона евро).

Високият внос на зърна от рапица, пшеница и соя доведе до ръст на стойността на вноса от Канада с 590 милиона евро, докато увеличението на приема на палмово масло доведе до покачване на стойностите на вноса от Индонезия (622 милиона евро) и Малайзия (352 милиона евро). Увеличени са и стойностите на вноса от Бразилия (където соевите зърна са стимулирали ръст от 519 милиона евро) и Турция (скок от 404 милиона евро, воден от ядки и цитрусови плодове).

През този период редица селскостопански хранителни продукти на ЕС се представиха изключително добре. Най-силен ръст в стойностите на износа е регистриран в случаите на свинско месо (с 1,8 млрд. евро) и пшеница (с 1,6 млрд. евро), последвано от груби зърна (с 454 млн. евро) и рапично и слънчогледово масло (с 325 евро) милиона). Значителен спад обаче е регистриран при износа на алкохолни напитки: стойността на износа на вино от ЕС е спаднала с 1,16 милиарда евро, докато спиртните напитки и ликьорите са намалели с 1,11 милиарда евро. Други категории продукти, които изпитваха трудности, бяха суровите кожи (чиято стойност на износа спадна с 650 милиона евро) и памукът (чиято стойност спадна с 308 милиона евро).