Атанас Буров: Наврели сме се в най-хубавото място на света, но никога не сме знаели как да печелим от земята

Днес се навършват 146 години от раждането на забележителния българин

На 30 януари 1875 г. (стар стил) в Горна Оряховица се ражда бъдещият банкер, министър в няколко министерства, депутат-доброволец на фронта през Балканската война и затворник с 20-годишна присъда, издадена от Народния съд, Атанас Буров.

Той е второто дете на Димитър и Кинка Бурови и е родственик на Търновския митрополит Иларион Макариополски, чиято сестра Стана е майка на баща му. С политическо-финансовото си образование, получено в Сорбоната, Париж, Атанас Буров е сред образованите българи в България след Освобождението.

Бащата Димитър Буров е банкер още по турско време. През 1862 г. той основава в Горна Оряховица търговско-кредитната къща “Буров Д. А. и съдружие“. След Освобождението тя се трансформира в акционерно дружество. Фирмата “Буров“ е съосновател и на Първото българско застрахователно дружество “България“, и на Българската търговска банка (БТБ). Синът Атанас участва в управлението на тези фирми. От 1913 г. до 1939 г. несменяем председател на Управителния съвет на БТБ е талантливият банкер Иван Буров, брат на Атанас. Той поставя името на БТБ редом до двете най-големи банкови институции  в страната по това време – Българска генерална банка и Кредитна банка. След смъртта на брат си, Атанас Буров заема мястото му.

Изключително умен и далновиден, той многократно е избиран за народен представител от Народната партия. През 1913 година е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. А през 1919-1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.

По-късно след Деветоюнския преврат през 1923 година Буров става министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931).

По време на Втората световна война Атанас Буров се обявява против съюза с Германия, а на 2 септември 1944 година го назначават за министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев.

Народният съд след 9 септември го осъжда на една година затвор, но след като е пуснат на свобода през 1945 той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година надига глас срещу смъртната присъда на Никола Петков и това е повод за комунистическата власт да го постави под контрол с 20-годишна присъда, която се оказва доживотна.

Умира на 79 години на 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик. Преди това е бил интерниран в Дряново, след Дряново е затворен в концентрационния лагер край Дулово, а от 1950-а година е бил затворник в Пазарджик.

Погребан е в общ гроб в края на арменските гробища на Пазарджик, а ден след като жена му и дъщеря му полагат кръст върху прясно изкопаната земя, мястото се изравнява и трамбова с булдозер. Няма кръст за този мъж, който на 37 години като зам.-председател на Народното събрание зарязва безопасното политиканстване и заминава като доброволец на фронта. По време на Балканската война при Чаталджа, Буров е докоснат от смъртта, когато турски куршум уцелва металната му запалка в горния джоб.

След смъртта на Атанас Буров потомството му емигрира от България.

От дневниците на Буров от последните му години, Христо Марков ни предлага следния цитат, публикуван преди 12 години в „Бивол“.

„ Ляпчев вместо да хвали българското грозде в края на 20-те год. трябваше да насърчи производството на сини сливи и кайсии, за които има страхотни условия в България. Българското вино до 1933 г. се търсеше само в Полша и Чехия, защото нямахме амбалаж и типични сортове. Мит е, че българското вино се търси много. Правят изключение само вината от мувруд, дамянка и памид. Другото си го имат.” – съветва политика и крупен предприемач Буров. По-нататък продължава: „Ами аронията? Вирее във всички части на България, в Европа има пазар за нея, но никой не побутва селяните да я разсаждат. Употребих доста усилия да накарам правителствата да разберат, че ядките са икономика. Около пътищата трябва да има орехи, бадеми, лешници, фъстъци. За тях има винаги добър пазар, а са и по-трайни от други земеделски производства. По време на войната изнасях цялото производство на шипки – сладко, сушени за чай, даже вино правехме и всичко отиваше в Германия. Аз съм първият, който намери пазар за диви гъби в Европа. Франция купуваше без ограничения манатарка и пачи крак. Типичните дребноплодни култури, като боровинките, аронията, ягодата, малината и къпината винаги ще бъдат изключително търсени. Само тук вкусовите им качества са неповторими. Традиционните сурово-сушени месни продукти се произвеждат в България по специфични технологии и са свързани с историята и идентичността на нашия народ. Аз направих пробив на пазара с луканки, пастърми и суджуци. По време на войната се търсеха трайни продукти и нашите бяха незаменими. Наврели сме се в най-хубавото място на света, но никога не сме знаели да печелим от земята, която Господ ни е отредил. С вино от познати сортове няма да учудим Италия и Франция, но с редки десертни сортове може да го направим.”