Как ще се разпределят в земеделието безвъзмездните 1,7 млрд. лв. по Плана за възстановяване

Електронната система предвижда създаване на модули за дигитални дневници за употреба на торове и продукти за растителна защита

Планът за възстановяване и устойчивост Next Generation EU на България ще бъде внесен за одобрение в Европейската комисия до края на февруари, обеща наскоро вицепремиерът Томислав Дончев. По него страната ни може да получи 12 млрд. лв. безвъзмезден и още 9 млрд. лв. кредитен ресурс за периода 2021-2025 г.

Наскоро в сайта на плана nextgeneration.bg бе публикувана нова разширена версия на разпределението на средствата.

Както знаем от първото представяне на националния план в края на октомври 2020 г., парите ще се разпределят в 4 стълба: Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България.

В Стълба Зелена България разпределението на средствата е в три направления (компоненти): Първото е „Нисковъглеродна икономика (2.Б.1.) и касае трансформиране на енергетиката. Предвидените разходи по 2.Б.1. са 3 604.3 млн. лв.

Второто направление е „Биоразнообразие“ (2.Б.2.) и там фокусът е в създаване на ефективна управленска структура за „Натура 2000“. Разходите са 32,3 млн. лв.

Третият компонент е

2.Б.3. „Устойчиво селско стопанство“.

Индикативните разчети за разходите, необходими за реализация на целите на компонента, възлизат на общо 871.4 млн. лв., изцяло за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Към третия компонент са планирани две реформи.  планирана две реформи, а именно:

В детайлизираната стратегия на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, приета от Министерския съвет на 2 декември 2020 г., е обособен нарочен приоритет „Устойчиво селско стопанство“.

Повишаването на ролята на аграрния отрасъл за опазване на околната среда е изведено като една от основните цели на политиката, което се предвижда да бъде постигнато чрез насърчаване прилагането в земеделското производство на природощадящи практики с принос към опазване на водите, почвите, въздуха и биоразнообразието, както и поставяне на акцент върху използването на решения за адаптиране на земеделието, горите и селските райони към променящата се среда и такива, допринасящи за смекчаване на ефектите от промените в климата;

Детайлното описание на конкретните мерки и интервенции, които ще бъдат предприемани в изпълнение на Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 приоритети (в т.ч. и по приоритет „Устойчиво селско стопанство“), ще бъде структурирано в тригодишни планове за действие, които ще бъдат актуализирани на годишна база не по-късно от края на всяка календарна година.

Всеки план за действие (без първия) ще съдържа отчет (и оценка на въздействието) за изпълнението на мерките по отделните приоритети – в т.ч. и по приоритет „Устойчиво селско стопанство“ – за периода от началото на действието на стратегическия документ до средата на календарната година, в която се изготвя. В рамките на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат разработени 5 такива тригодишни планове за действие.

Първата планирана инвестиция за устойчиво селско стопанство е:

Реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд

канал R-3в България. Предвиждат се дейности по реконструкция, проектиране и възстановително строителство, модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване – отводнителни помпени станции, канали и диги.

Реализацията на проекта ще доведе до значително намаляване на загубите на вода при едновременно нарастване на поливните площи, подобряване на ефективността на поливните процеси, опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите, предотвратяване на риска от бедствия и адаптиране на земеделието към климатичните промени.

Инвестициите във възстановяване на стара хидромелиоративна инфраструктура ще подобрят водния баланс на почвите и ще намалят преуплътняването и ветровата ерозия при резки засушавания.

След рехабилитацията на повърхностни водоизточници и системи ще се намали натискът върху използване на подземни водоизточници, извори, реки и др., което ще окаже благоприятен ефект за екосистемите. Общият планиран ресурс е 847.5 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2025 г.

Втората инвестиция е: „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“.

Ще бъде изградена цялостна електронна информационна система в земеделието, чрез която да се постигне: електронизиране на информационните потоци от и за осъществяване на административната дейност; електронизиране на услугите, предоставяни на земеделските стопани, тяхното централизиране и ползването им от бизнеса в хода на изпълнение на задълженията и изискванията в зависимост от вида селскостопанска дейност; интегриране на информационните системи на администрацията и софтуерите за управление на земеделските стопанства в Единна платформа, за автоматизиран обмен на данни между администрацията и земеделските стопани.

Системата ще съдържа модули за: употребата на препарати за растителна защита и торове чрез дигитализация на дневниците за тяхната употреба; вписване и проследяване на вноса, производството, търговията и съхранението на ветеринарномедицински продукти и медикаментозни фуражи, както и тяхното приложение върху животните; проследяване „от фермата до трапезата“ – от първичното производство до крайното потребление на принципа на уникален идентификационен код с цел информираност на потребителите и стимулиране производството на качествена и достъпна храна; онлайн обучение, вкл. съдържание на обучителните модули и консултации на земеделски стопани, едновременно с поддържането на информация, свързана със съвременни технологични и екологични решения за отглеждане на основни групи земеделски култури и селскостопански животни по конвенционален и биологичен начин в съответствие с изискванията за устойчиво използване на природните ресурси и адаптиране към климатичните промени.

Общият планиран ресурс е 23.8 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2025 г.

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023-2027 г. се предвижда интервенция “Инвестиции в земеделски стопанства“, в рамките на която ще е допустима подкрепа за инвестиции в напоителни системи и оборудване в земеделските стопанства.

И още: Какви ще са средствата по ПРСР през 2021-2022 г.

През 2021-2022 г. към Програмата за развитие на селските райони ще се добавят почти 202 млн. евро, които идват по линия на европейския План за възстановяване и устойчивост Next Generation EU. Заедно с преходния бюджет, ПРСР през двете години ще разполага с общо 885 476 421 млн. евро, които се равняват на близо 1,736 млрд. лева.

Тези средства ще бъдат насочени към инвестиционните подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 4.2″“Инвестиции в преработка/маркетинг“, 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и 6.3 „Помощ за малки земеделски стопани“. Отделно от това, без да получат средства от Плана за възстановяване и развитие, ще се отворят мерките 6.4.1. „Инвестиции в неземеделски дейности“ , „Интегрирани териториални инвестиции“(общини) и „Водени от общностите местно развитие“ (ВОМР). Общата стойност на средствата по тези общо 7 мерки ще е 589 340 472 евро.

С най-голям бюджет ще са мерки 4.1 – 215 880 000 евро и мярка 4.2 – 197 953 522 евро. За младите фермери бюджетът ще е 24 600 000 евро, за малките фермери 20 000 000 евро, за общините 75 000 000 евро, а за ВОМР 30 906 950 евро.

Отделно от това са предвидени компенсаторни плащания по мерки 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Натура 2000″, мярка 13 „Необлагодетелствани райони“ и мярка 14 „Хуманно отношение“ в общ размер от 284 760 000 евро. Най-много средства ще отидат към мярка 13 – 107 060 000 евро и мярка 12 – 70 000 000 евро. Най-малка е помощта за хуманно отношение (М14) – 8 050 000 евро.

Прочети още: При новото отваряне на инвестиционните мерки по ПРСР селските райони няма да са с приоритет

Leave a Comment