Църквата отбелязва Успение на свети Методий

Скулптурата на братята Кирил и Методий пред Хуманитарната гимназия в Пловдив

На 6 април 885 г. на 70 години умира Методий – единият от двамата братя създатели на глаголицата. Ако Константин Кирил е бил философ и поет, то на Методий се е паднал дългът да наложи новата азбука и славянските проповеди в църквата. Самият той като дълбоко вярващ християнин е можел да има тих и отдаден на религиозна служба живот като монах в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия – там, където заедно с брат си Кирил, създават първата славянска азбука през 855 г. Тогава Методий е на 40 години. Но вместо това по-големият брат избира дългия и труден път за разпространение на новата писменост сред славянските народи. Двамата братя изписват най-важните религиозни книги с новата азбука и започват поредици от мисии за пропагандиране на християнството и обучение на непросветените славянски народи.

През 867 година папа Адриан II освещава глаголицата и благославя преведените на нея богослужебни книги. Методий е ръкоположен от папата за архиепископ в столицата на Великоморавия Велеград. След преждевременната смърт на Константин Кирил през 869 г., за по-големия брат започва по-трудната част от живота му.

През 870 г. по нареждане на баварските епископи Методий е затворен, измъчван и осъден в присъствието на император Лудвиг II Немски. Три години той е затворник в Бавария, въпреки многобройните писма, в които папа Адриан II настоява за освобождаването му. Едва през 873 г., когато новият папа Йоан VIII взима по-енергични мерки, той най-после излиза от затвора и отново започва да служи от поста си на архиепископ във Великоморавия.

Религиозно-политическата обстановка между Изтока и Запада обаче отново се влошава и през 879 г. Методий получава була от папата да спре да проповядва на славянски. По това време той вече е на 64 години и няма никакво намерения да променя основната си цел в живота. Затова година по-късно е повикан в Рим да дава обяснения за непокорството си пред папския съд. Създателят на новата писменост е толкова убедителен, че папата пише нова була, с която признава правдивостта на славянското богослужение и препотвърждава сана на Методий.

По-големият брат умира през 885 г. във Велика Моравия, като до последните си дни е превеждал на новата азбука свещените книги. Той е посочил като свой заместник в делото ученика Горазд.

Минават месеци на нови гонения за учениците на Методий, наредени от следващия папа Стефан V, докато през 886 г. Климент, Наум и Ангеларий не достигат до пределите на българското княжество. Там един от най-умните и просветени български владетели на всички времена, Борис I, ги посреща с уважение. Дава им подслон и им изпраща като ученици хиляди от най-будните българи.