М. Неков: Интензитетът по инвестиционните мерки на ПРСР ще е 50% за малки, 40% за средни и 30% за големи стопанства

Той ще се увеличава с 25 на сто за групите и организациите на производители, независимо от големината на стопанството и с още 5% за чувствителните сектори

На 22 февруари на последното заседание на Тематичната работна група ще съобщим финансовите параметри на Стратегическия план

Националното съфинансиране може да достигне 50%, но още преговаряме с Министерството на финансите

Заместник-министър Момчил Неков пред Агро Пловдив

– Г-н Неков, какво още има да се свърши, за да бъде готов Стратегическия план за земеделието?

Има още едно последно (20-то) заседание на тематичната работна група (ТРГ), което планираме да се проведе на 22 февруари. Нужно ни е и техническо време, за да могат браншовите организации, които участват в ТРГ, да се запознаят с документите и да изпратят своите коментари. Тогава вече ще представим финансови параметри по Стратегическия план и националното съфинансиране. Смея да твърдя, че успяваме да защитим един доста висок процент национално съфинансиране.

– Какъв е той?

Още не мога да ви кажа, тъй като сме в процес на разговори с Министерството на финансите. Но отсега ви приканвам да разсъждаваме вече в друга посока. Това са европейски средства, които трябва да бъдат усвоени в България. Ще има силно национално съфинансиране, което трябва да доведе до висока производителност и добавена стойност в отрасъл Селско стопанство.

– Досега съфинансирането беше 15%. До каква рамка се надявате да стигне?

Ще видите, ще стане ясно в рамките на седмица-две.

– Възможно ли е да стане 50 на 50?

Възможно е. Предстои да бъде обявено. След това и финансовите ставки по различните направления в стратегическия план също ще бъдат обявени. На 20-та работна среща ще се обсъжда точно това – ставките по компенсаторните плащания в Първи и Втори стълб. Искам да кажа, че Стратегическият план е жив организъм, който може да се развива и променя през годините на следващия програмен период.

– По инвестиционните мерки в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) планира ли се всеки сектор да има собствен бюджет?

Планираме да има отделен бюджет в инвестиционните мерки за малки и за биологични производители, така че те да станат по-конкурентноспособни. Плодовете, зеленчуците и животновъдството отново ще бъдат чувствителни сектори. Те ще получават добавка към интензитета в мерките, познати като мярка 4.1 и мярка 4.2. Там основното е, че ще даваме 25% добавка за групи и организации производители. Тоест, ако интензитетът за малки стопанства е 50%, към тях ще добавим 25% за групи и организации на производители. По този начин ще можем да постигнем две неща. От една страна самоконтрол вътре в обединението и повишаване на качеството и количеството. Така много по-лесно стопаните ще могат да си подсигуряват пазара най-вече в разговори с търговските вериги. Ще добавяме и 5% за чувствителни сектори. Това означава, че малки производители, които се обединят и които са в чувствителните сектори, ще могат да получат до 80% подкрепа по инвестиционните мерки и в същото време бюджетът им ще бъде гарантиран.

– Говорите за малките. Как стои интензитетът при средните и големите производители?

При средните стопани интензитетът е 40%. Пак остава добавката 25% за групи и организации на производители и 5%, ако са в чувствителните сектори. При големите интензитетът е 30% плюс 25 на сто за групи и организации и 5 % за чувствителен сектор. Сами разбирате, че основното ни ядро е да се обединяват производителите чрез финансови стимули, които се предвиждат в Стратегическия план.

– Процентът на преразпределение ще бъде ли увеличен над 10 на сто?

Целта е да не се получат сътресения в секторите. Предвиждаме 10% да е директното преразпределение на средства от Първи стълб, като напомням, че сега то е 7%. Тук концентрацията ще бъде в първите 30 хектара, а средствата ще достигнат до стопанства с до 600 хектара. При 600 хектара свършва икономическата полза от преразпределителните плащания.

– Министър Иванов съобщи, че ще има държавна схема, която да помогне на стопаните, осигуряващи се на минимален осигурителен доход, така че да се покрият разликите при доход 420 и 710 лева. Какъв ще е бюджетът ѝ?

Първо да кажа, че това не е в моя ресор. Решението за осигурителните ставки ще бъде взето в Народното събрание и след това ще се намери и механизмът на това подпомагане. Знам, че пчеларите настояват да останат на 420 лева, тъй като за тях това е една социална допълнителна издръжка – така го разбират те. Тук искам да кажа, че за първи път в Стратегическия план ще има мярка насочена специално към пчеларите за услугата опрашване. Субсидии ще се дават за два региона – планински и Натура 2000. Това е повече от 50% от територията на страната. Напомням, че тази мярка досега не съществуваше. Пчеларите са включени и в инвестиционните мерки, в мярката Млад фермер, а също и в допълнителното подпомагане за млади земеделски стопани, както и в Агроекология по Втори стълб.

– Последно, Мярка 4.2 ще бъде ли удължена?

Разсъждаваме точно в тази посока, тъй като има обективни причини. Нямаше комисии, които да бъдат създадени за преструктуриране и категоризиране на земята, така че от тази гледна точка е обективно да удължим с още месец срокът за кандидатстване и той да стане до 31 март.