Министерството на земеделието е вашата всеотдайна майка, фермери. То ви носи на ръце и ви приспива с целувка по челото.
Това се подразбира от всеки пиар текст, изпратен от пресцентъра на ведомството.
„Ние сме с вас, раздаваме се за вас, почти не спим нощем, заети от административен труд за вашето благосъстояние. А и пари ви даваме, и то много пари, не забравяйте.“ Нещо такова ехти от съобщенията.
Но днес ми се обади един човек, представи се за овощар. Разказа, че не си е получил плащането по направлението за почвена ерозия от мярка 10 „Агроекология и климат“. Обадил се да попита защо така, а от фонда му обяснили, че не е предал базисна оценка на трайното насаждение. „Аз обаче съм представил такава оценка“, продължи човекът. Оказа се, че неговата градина е върху държавна земя, за която плаща наем. От ДФЗ му казали миналата година, че няма нужда да представя оценка, защото тя ще бъде изпратена от министерството като собственик на земята. Кандидатите по мерки 6.1 и 6.3 също не трябвало да правят оценки, за да получат субсидии по директните мерки от ПРСР. „Но като знам какви спънки може да ми създаде фонда, платих за оценка миналата година и предадох документа. Въпреки че се подсигурих, не получих плащане, защото министерството не е си е свършило работата“, обясни той. В края на разговора със служител от фонда, последният го посъветвал да заведе дело в административния съд, за да може рано или късно, да си получи субсидиите.
„Защо ми усложняват живота“, попита тъжно човекът. И допълни, че много фермери са останали без субсидии по същата причина.
Попитахме председателката на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова дали има подобни сигнали при нея, а тя искрено се ядоса. „Земеделците разчитат, че браншовите организации ще им решат проблемите и не правят никакви стъпки да членуват в някое сдружение. И тук въобще не става въпрос за членски внос, защото той е нищожен. Става въпрос за това, че повечето фермери нямат чувство за общност, но им е добре дошло, че някой се бори за техните интереси“, каза тя. И продължи:
„Ако слушаме какво ни съобщава министерството, ще си помислим, че всичко е наред. Само че непрекъснато има проблеми. Наши членове ми сигнализираха, че защото при проверки от фонда са открили няколко затревени квадрата в стопанството миналата година, са лишени от субсидии. Когато веднъж те отрежат, не получаваш подпомагане по други схеми и мерки през следващата година. Това безкрайно администриране на земеделието е истински ад за малкото хора, които останаха да се трудят на полето!“
Още от края на октомври оранжерийните производители започнаха да се молят за подпомагане, което да компенсира по-скъпите енергийни ресурси. Искаха просто да произвеждат, нищо друго. Ако министерството им беше казало „ОК, ще ви подкрепим с еди каква си сума“, щяха да заложат продукция и търпеливо да си изчакат помощта. Да, ама не. Те получиха плащане чак в края на април тази година, и понеже министърът искаше да добър към всички, разпредели парите на калпак – и за отопляеми, и за неотопляеми оранжерии. По малко, но за всеки. И затова у нас нахлуха на воля скъпи домати отвсякъде, а българските ги нямаше.
А какво да кажем за пострадалите от градушка от Пловдивска област заради един военен самолет, на чиито екипаж никой от наземното ръководство не посмя да предложи да кацне на друго летище или да мине по друг маршрут, за да бъдат спасени хиляди декари с продукция? Тези, които пострадаха на 100% получиха плащане в края на декември 21 г., а фермерите с под 100% щети тепърва ще подават заявления и докато получат компенсации, ще изминат към 300 дни от паметната трагедия.
За зърното за държавния резерв няма да говорим, защото там няма пострадали земеделци. Но пък наистина е абсурдно три месеца след първото говорене за изкупуване, то още да не е стартирало и дори да няма дата за начало.
Да, министерството сигурно има желание да помага и да си върши перфектно работата, но само с желание нищо не става. Оплетено в паяжината на собствените си правила, плюс европейските директиви, плюс партийните заръки, плюс коалиционните споразумения, не му остава много пространство за действие. Проблемът е, че в същата паяжина се мятат и фермерите.
Стихията Албена Симеонова празнува рожден ден днес 
Виртуална приемна в земеделското министерство на 30 юни 
Разследване на Би Би Си за пътя на зърното, отнето от украинските фермери, към Турция и Сирия 
НАП попадна на 10 тона нелегално корабно гориво 
Кравето сирене поскъпна за половин година с 26%, пилето с 37% 
Министерството на земеделието е всеотдайната ви майка! Не плачете
Това се подразбира от всеки пиар текст, изпратен от пресцентъра на ведомството.
„Ние сме с вас, раздаваме се за вас, почти не спим нощем, заети от административен труд за вашето благосъстояние. А и пари ви даваме, и то много пари, не забравяйте.“ Нещо такова ехти от съобщенията.
Но днес ми се обади един човек, представи се за овощар. Разказа, че не си е получил плащането по направлението за почвена ерозия от мярка 10 „Агроекология и климат“. Обадил се да попита защо така, а от фонда му обяснили, че не е предал базисна оценка на трайното насаждение. „Аз обаче съм представил такава оценка“, продължи човекът. Оказа се, че неговата градина е върху държавна земя, за която плаща наем. От ДФЗ му казали миналата година, че няма нужда да представя оценка, защото тя ще бъде изпратена от министерството като собственик на земята. Кандидатите по мерки 6.1 и 6.3 също не трябвало да правят оценки, за да получат субсидии по директните мерки от ПРСР. „Но като знам какви спънки може да ми създаде фонда, платих за оценка миналата година и предадох документа. Въпреки че се подсигурих, не получих плащане, защото министерството не е си е свършило работата“, обясни той. В края на разговора със служител от фонда, последният го посъветвал да заведе дело в административния съд, за да може рано или късно, да си получи субсидиите.
„Защо ми усложняват живота“, попита тъжно човекът. И допълни, че много фермери са останали без субсидии по същата причина.
Попитахме председателката на Националния съюз на градинарите в България Мариана Милтенова дали има подобни сигнали при нея, а тя искрено се ядоса. „Земеделците разчитат, че браншовите организации ще им решат проблемите и не правят никакви стъпки да членуват в някое сдружение. И тук въобще не става въпрос за членски внос, защото той е нищожен. Става въпрос за това, че повечето фермери нямат чувство за общност, но им е добре дошло, че някой се бори за техните интереси“, каза тя. И продължи:
„Ако слушаме какво ни съобщава министерството, ще си помислим, че всичко е наред. Само че непрекъснато има проблеми. Наши членове ми сигнализираха, че защото при проверки от фонда са открили няколко затревени квадрата в стопанството миналата година, са лишени от субсидии. Когато веднъж те отрежат, не получаваш подпомагане по други схеми и мерки през следващата година. Това безкрайно администриране на земеделието е истински ад за малкото хора, които останаха да се трудят на полето!“
Още от края на октомври оранжерийните производители започнаха да се молят за подпомагане, което да компенсира по-скъпите енергийни ресурси. Искаха просто да произвеждат, нищо друго. Ако министерството им беше казало „ОК, ще ви подкрепим с еди каква си сума“, щяха да заложат продукция и търпеливо да си изчакат помощта. Да, ама не. Те получиха плащане чак в края на април тази година, и понеже министърът искаше да добър към всички, разпредели парите на калпак – и за отопляеми, и за неотопляеми оранжерии. По малко, но за всеки. И затова у нас нахлуха на воля скъпи домати отвсякъде, а българските ги нямаше.
А какво да кажем за пострадалите от градушка от Пловдивска област заради един военен самолет, на чиито екипаж никой от наземното ръководство не посмя да предложи да кацне на друго летище или да мине по друг маршрут, за да бъдат спасени хиляди декари с продукция? Тези, които пострадаха на 100% получиха плащане в края на декември 21 г., а фермерите с под 100% щети тепърва ще подават заявления и докато получат компенсации, ще изминат към 300 дни от паметната трагедия.
За зърното за държавния резерв няма да говорим, защото там няма пострадали земеделци. Но пък наистина е абсурдно три месеца след първото говорене за изкупуване, то още да не е стартирало и дори да няма дата за начало.
Да, министерството сигурно има желание да помага и да си върши перфектно работата, но само с желание нищо не става. Оплетено в паяжината на собствените си правила, плюс европейските директиви, плюс партийните заръки, плюс коалиционните споразумения, не му остава много пространство за действие. Проблемът е, че в същата паяжина се мятат и фермерите.