Все повече родопски турци напускат селата и се спасяват в Турция

Еврофондовете все пак създадоха средна класа на село сред

дребните собственици на стада и лозя

Българите, които могат да си позволят лукса да мислят за развитие, са

около един милион. Останалите преследват една-единствена цел – да оцелеят, твърди социалният антрополог Харалан Александров и дава конкретни примери. (Извадка от публикация на „Дойче веле“)

Контрастите на кризата

В Източните Родопи Александров е открил интересни проявления на демографската и стопанската криза. „Обезлюдяването на селата е характерно вече и за районите с турско население. Все повече родопски турци търсят спасение от бедността и заминават за Турция, която за разлика от България изживява икономически подем. Очертава се нова изселническа вълна, сравнима по мащаби с прогонването на българските турци през 1989 година. В същото време все повече гърци се заселват в България – но не защото България е забогатяла, а защото Гърция обеднява все повече заради кризата, обяснява Харалан Александров.

Експертът добавя, че все още почти няма хора, които да бягат от бедстващите градове към селските райони, макар че там поне осигуряването на прехрана е донякъде гарантирано. За разлика от всичко останало – голяма част от селата и малките градчета не разполагат нито с училища, нито с медицински пунктове, нито с що-годе нормална инфраструктура. А основният ресурс – земята – се контролира от големите арендатори, при които отиват европейските субсидии. Единствената добра новина е, че днес се обработват много повече ниви, отколкото преди десетина години, казва Александров, споделяйки впечатленията си от живота в районите край южните граници на България.

Светлини и сенки над българското село

„Възлагах големи надежди на европейската програма за развитие на селските райони и дори участвах като консултант по програмата „Лидер”. За жалост обаче резултатите от приложението й са разочароващи. Програмата се провали в основната си цел – да направи селата по-добро място за живеене, като насърчи предприемчивостта на местните хора. Но единствено субсидиите за обработваема площ носят някакви дивиденти на селскостопанските производители. На базата на субсидиите израсна дори нещо като селска олигархия – арендаторска прослойка, която има значително по-висок стандарт на живот в сравнение с останалите селски жители. В България развитието на селата върви май по латиноамерикански образец“, коментира Харалан Александров.

Обезлюдяването на българските села

И все пак: европейските фондове са допринесли и за възникването на нещо като средна класа в селата. Макар и съвсем крехка, тя все пак съществува. Съставена е предимно от дребни собственици на лозя и стада. „Като цяло обаче селата са застрашени от обезлюдяване и гетоизация, предимно заради демографския срив и лошото управление. Чиновниците на всички нива, вместо да подкрепят инициативните хора и да им предоставят експертна помощ в усвояването на средствата по програмите, правят всичко възможно да затруднят достъпа до тези ресурси. Не мога да разбера дали го правят от некомпетентност или от арогантност, но подозирам, че и този процес е пропит от корупция”, заключава социалният антрополог Харалан Александров.