Практични весели кратунки

От тях бабите ни правеха черпаци, фунии, захарници и вази

Знаете кратунките. В момента растат и радват очите, макар и рядко, защото малко хора ги отглеждат. Късно е да говорим за сеитба, рано – за прибирането им. Но ако сега разкажем за тях, можете да се огледате по дворовете и да направите заявка за семе за догодина.

Нашите баби ги използваха по много практични начини. Те могат да станат на черпак, на фуния, на захарница, на ваза или да са просто оригинална украса в дома. Някои пък си пробват умението да рисуват и така превръщат кратунката в естествено бижу. Младите плодове се използват в Япония и някои други страни за храна. В много тропични и субтропични страни изделията от плодовете на кратуната заместват много предмети от стъкло превъзхождайки ги по трайност и лекота.

Хората са ползвали кратуните от древни времена. Още преди 3000 г. са били вкарани в употреба в Перу, а в Мексико – около 7000 г. пр.н.е. Познати са били и в стария Египет, а така също и на гърците и римляните. 

Растението произхожда от Африка, но практически е разпространено из всички тропични и субтропични и изобщо топли райони на земното кълбо. Плодовете могат да плават в океана години наред, а семената им да останат невредими. Счита се, че в дълбока древност кратунките са преплавали Атлантическия океан и са попаднали чрез морските течения в Бразилия, откъдето са се разпространили в тропиците на Америка.

Кратуната (Lagenaria vulgaris) е едногодишно растение с влачещо се по земята стъбло до 15 м дълго и до 3 см в диаметър. Листата са закръглено сърцевидни, цели или слабо триделни, 10-40 см в диаметър, на дълга дръжка. Цветовете са разделнополови, разположени поединично в пазвите на листата, на дълга дръжка, бели, с 5-листна чашка и 5-листно венче, 3-4 см дълги и 2-3 см в диаметър.

Плодовете на кратуната са цилиндрични, крушовидни, тюрбанлийки, с форма на бутилка или на кутия за накити, змиевидни и други. Те са неразпукливи, с твърда лигнифицирана външна обвивка. Отвътре са месести, като по време на узряването вътрешната месеста тъкан изсъхва и се получава празнина. Семената са едри, неправилно четириъгълни. 

Кратунките се засяват на слънчево място към края на април, като преди това може да се отгледа разсад от тях, но може и направо да се поставят в почвата. Преди това е добре да се накиснат за няколко часа във вода. Не бива да се избира място за засяване, на което предишната година са се отглеждали тикви или кратуни.

Гнездото, където ще се засадят семките, трябва добре да се натори с угнил оборски тор (те не понасят добре пресния тор). Гнездата да са на разстояние 1.80 м едно от друго. Засадете във всяко по три семки на дълбочина 2.5 см. Поддържайте почвата влажна. Растенията ще поникнат след 10 дни. Ако отгледате първо разсад, редовно поливайте засадените семена докато поникнат. Засадете поникналите стръкчета в градината, когато те са 15 см високи.

Кратунката е кръстосано опрашващо се растение – тоест, развива мъжки и женски цветове. Лесно е да се опрашват и ръчно (на малки площи), при което отпада необходимостта от пространствена изолация.

Ден преди да разцъфтят мъжките и женските цветове (първо разцъфват мъжките), ги изолирайте, като ги обвиете внимателно с марля или друг подходящ материал. На следващата сутрин извършете опрашването, като вземете разцъфнал мъжки цвят от друго растение (ако самооопрашите, ще получите по-некачествени семена), но да е от същия сорт, разгърнете марлята от женския цвят и внимателно потъркайте мъжките прашници върху близалцата на женския. След тази операция поставете отново марлята (махнете я след 1 – 2 дни) и маркирайте опрашения цвят (с конец или др.), за да сте сигурни, че плода е получен от контролирано опрашен цвят.

Поливайте лианата веднъж седмично. Растението е устойчиво на засушава Подхранете го три седмици след засаждане с течна тор за зеленчуци.

Някои сортове кратунки се нуждаят от подпори, по които се катерят нагоре докато растат. В селските дворове те се издигат до асмите. Други обаче се развиват на земята.

Кратунките са готови за прибиране през октомври. Трябва да се отрежат от стъблото преди да е паднала първата есенна слана. Препоръчва се това да се направи следобед, когато сутришната влага вече се е изпарила и растението е по-сухо. Кратуната се откъсва с 2-3 см дръжка, за да е по-трайна. Напълно узрялият плод е с твърда обвивка. Когато изсъхне, кратуната е куха отвътре с изключение на семената. Тогава може внимателно да се отреже, да се извадят семената, а останалата месеста част да се изгребе с лъжица. Ако гърлото е тясно, можете да пуснете в кратунката камъчета и да разклатите продължително и силно, за да може те да свалят месестата част. Сухите кратуни може да се лакират с безцветен лак, за да бъдат запазени за по-дълъг период от време.