27 април: Най-древната храна – пшеницата, стига до Канада преди 370 г.

Първите данни за хлебното зърно лимец са от Плодородния полумесец и делтата на Нил

Преди 370 години най-древната храна на света, расла по Земята още преди Ной – пшеницата, най-сетне стига до Канада. Оттогава досега огромната американска държава се превръща в един от най-големите производители на хлебно зърно в света. Само през 2013 г. нейното производство на пшеница е 31.5 млн. тона.

В Западна Канада, която е житницата на страната, за производство на пролетна пшеница се отделят средно 15-16 милиона акра, (1 акър е валко над 4 декара – б.р.). Производството на твърда пшеница заема територия с площ от 3-4 милиона акра.

Канада определено е сред лидерите на световния пазар на хлебно зърно. Според прогнозите на земеделското министерство на САЩ за реколта 2013/2014 г. се очаква държавата да изнесе  21,5 млн. тона. Така тя ще се нареди на трето място зад световния лидер САЩ (прогнозен износ от 30 млн. т.) и ЕС (24 млн. т.).

Не може да се каже със сигурност кога се е появила пшеницата на земята, защото началото на нейната история се крие зад поне 20 хилядолетия. Известно е, че може би най-напред хлебното зърно се е отглеждало в района на т.нар.  Плодороден полумесец и около делтата на река Нил. Там попадат югоизточните части на Турция, Сирия, Левант, Израел и Египет.

Тъй като съществуват доказателства за употребата на ечемик от хората, датирани от 23 хилядолетие пр.н.е., съществуват хипотези, че и пшеницата е била използвана за храна преди куливирането си.

Прародител на днешната пшеница е диворастящия едрозърнест лимец. С него са се изхранвали древните народи, включително и прабългарите.

Има доказателства, че култивирана пшеница – всъщност лимец – се е отглеждала и използвала за храна 6500 г. пр.н.е. в Гърция и Кипър, около 5000 г. пр. н.е. в Испания и Германия, 2000 години по – късно – на Скандинавския полуостров и островите на днешна Великобритания, а 1000 години след това – и в Китай.

Одомашняването на дивата пшеница е било крачка напред за всяка от цивилизациите, населявали посочените региони, макар да няма точни данни била ли е селекцията всъщност съзнателна. Независимо как е протекъл този процес, в крайна сметка дивите прародители на пшеницата са били изместни от култивирани сортове, които притежавали желани качества – високи добиви и пр. – изгубили други такива: като например способността семената да се разпространяват без намеса от страна на човека.

Най-древния вид от описаните по-горе се отнася към т. нар. „несъщински“ или „покрити“ пшеници. Това е еднозърнестият лимец (Trirticum monoccocum L.). Негово производно е двузърнестия лимец, наречен емер (Triticum diccocum Schrank). От хибридизацията на емер с дива пшеница е получена така популярната напоследък Triticum spelta L. – шпелта (спелта, динкел).

Посредством генетичен анализ е доказано, че точно лимецът е онази древна пшеница, отглеждана на територията на днешна югоизточна Турция. Именно там се еосъществило и първото одомашняване на еднозърнестия лимец. Чрез методика, основана на анализ чрез въглеродни изотопи е установен и периодът от време, когато това се е случило – около 7800 г. пр.н.е. Последни данни сочат, че двузърнестия лимец – Triticum diccocum Schrank, както и съвременната „твърда пшеница“ – Triticum durum, произхождат от същия регион.

Не много далеч от онези места – тук, в тракийските могили, археолозите са открили семена то еднозърнест лимец. Не случайно наред с имената „Древно жито на фараоните“, „Последна храна на Христос“, лимецът се нарича и „Хлябът на траките“. Това древно жито е било тук преди много векове. То е тук и днес. В див вид лимецът може да бъде видян на не едно място в Южна България. В югозападните части на страната  и в източните части на Родопите лимец расте по синорите.

Свързани публикации: Растителната генбанка в Садово – Ноевият ковчег за 150 милиона семена

Жътвата на лимеца започна! Цената – 10 лв./килограм

Лимецът си има мелничар, библейците особено го тачат