Фермерът Геро Мавров отглежда телета за месо и пази дивеча над Старосел от ген. Торлаков

След 10 прекрасни години в САЩ, той се завърна, за да стане животновъд. И не съжалява

Фермерът Геро Мавров е от най-активните хора в Старосел, Хисарско. Заниманията му са изключително разнообразни и мащабни. Ако ентусиазмът е заразителен, селото щеше да е първо по икономически ръст в България.

Само за 4 години Геро успя да усвои най-важното в отглеждането на телета за месо, в поддържането на пасища и ливади, грижите на житни, царевица и лозя, в поддържането на ловно стопанство, а също и в туризма. Освен това участва в местно сдружение за напояване. А плюс изброеното завършва магистратура в Аграрния университет.

В началото обаче са били животните за месо. През 2010 г. младият мъж заминава за Германия, за да купи говеда от автентичната порода Абърдийн Ангус. По това време в България фермите с месодайни породи животни са изключителна рядкост. Но Геро Мавров решава, че точно с това ще се занимава. Купува 31 броя животни и ги откарва на едно от най-прекрасните места в страната – над Старосел, в подножието на Средна гора.

Оттогава досега те вече са станали 105. АгроПловдив не успя да ги види, защото от известно време те са на летен лагер на 20 км нагоре под връх Чевира в Средна гора.

Тъй като през новия програмен период аграрното министерство най-после е предвидило поощрително финансиране за животните, отглеждани за месо, Геро обяснява, че все повече хора искат да закупят от него мъжки животни за разплод. Досега той е получавал за крава с бозаещи телета по 50 лева (при субсидия от над 200 лв. за млечна крава с телета). От следващата година бюджетът се развъзва и ще раздава 200 лева за кравите от месодайна порода. Освен това отглеждането на животни за месо е с далеч по-малко изисквания в сравнение с фермите, които произвеждат мляко.

„Търсенето на месо расте, защото все повече хора разбират колко вкусно нещо е телешкият стек“, обясни фермерът. Негови клиенти са ресторанти и магазини за месо, но не и месопреработвателни цехове. За направата на колбаси се използва месото от не толкова скъпи породи, поясни той.

Когато казва „телешки стек“, Геро разбира месо от животно на 15-16 месеца. Според него точно тогава то е с превъзходни качества – мраморирано и сочно. „Смешно ми е като кажат, че са подготвили вкусни ястия от теле-сукалче. Че какво има в него? Направо хабят животното“, споделя той. И тъй като е грехота при свободното отглеждане на Абърдийните фермата да не е сертифицирана като биологична, животновъдът вече е в процедура за получаване на такъв сертификат. За целта не третира с химикали пасищата и ливадите, а също и фуража, който отглежда. Като добавим и наистина свободното отглеждане на телетата, Геро Мавров с чиста съвест ще получи догодина субсидии и за хуманно отглеждане.

Покрай животновъдната ферма, предприемчивият мъж се грижи и за 2700 декара земя. Част от нея е собствена, част е арендована. Освен че произвежда фураж, той има грижата и за лозя, които собствениците са му предоставили под аренда. От тях винарната на Старосел му прави вино на ишлеме, с което фермерът зарежда ресторанта си.

Семейството на Геро Мавров управлява и уединения сред Средна гора туристически комплекс „Бяло камъне“. Той е за природолюбители – предлага не само планински въздух, панорама и подслон, но и конна езда, футболно игрище, плувен басейн и възможност за наистина разтоварваща почивка.

Едно от любимите занимания на Геро е да се грижи за дивеча в ловния участък над Старосел. Той обяснява, че по-скоро останалите му дейности издържат ловната, но въпреки това не смята да се отказва.

Един инцидент в края на април 2011 година му направил живота по-интересен, отколкото би искал да бъде. Някъде около 25 април охраната на ловния участък му сигнализирала, че из горите броди бракониер и се чуват гърмежи. И че този, който гърми по дивеча, когато е забранено, не е кой да е, а бригаден генерал Пламен Торлаков, бивш главнокомандващ специалните части на армията.

Генерал ли? Може. Но в конкретния случай той бил просто бракониерът Торлаков. Заедно с охраната, Геро заприщил пътя, откъдето трябвало да слезе джипа на стрелеца. По това време на годината животните са в размножителния си период и дори и да няма забрана, е чиста агресия да ги стреляш.

Генералът, заедно с още един военен, наистина тръгнал да се изтегля от местопрестъплението по пътя, където чакал Геро. В багажника на джипа лежал убит глиган.

Торлаков отказал да спре и тръгнал да бяга с автомобила. Тогава фермерът извадил личното си оръжие и стрелял по гумата. Джипът спрял и …

За това, което се случило тогава, били заведени две дела. Едното – от Геро Мавров срещу ген. Торлаков. Другото – от ген. Торлаков срещу Геро Мавров. В крайна сметка делото срещу генерала помогнало той да бъде пенсиониран по-рано. Геро пък е осъден на пробация за една година и сега се разписва два пъти в седмицата в полицията. Той обаче не съжалява, защото в крайна сметка е успял да накаже бракониера. „И генерал да е, и президент да е, законите трябва да се спазват. Когато влизаш в ловен участък и стреляш по дивеча в забранен период и без да си платил, за мен това е кражба. Ако генералът бе отстрелял законно дивото прасе, трябваше да ми прати 1500 евро. Това не е ли кражба? А за един офицер, който трябва да има доблест, престъплението дори е още по-голямо“, разсъждава фермерът.

Въпреки всички недостатъци на живота у нас – прекалена бюрокрация, постоянни данъчни проверки, хора от бранша, които все гледат да прегазят правилата и никой да не ги разбере, Геро не съжалява, че се е върнал. Преди да създаде стопанството си е живял 10 години в Америка и повечето му приятели са там. Наскоро един от тях се върнал за малко и фермерът го развел из тракийската гробница, винарната, ловното стопанство и комплекса. И човекът възкликнал: „Ама и тук вече става за живеене, а?“ Става, ако Геро Мавров ти е домакин.