Йосиф Делгянски: Реколтата от рапица се оказа с 20-30% по-добра спрямо 2013

Зърнопроизводителят работи само с един доставчик на семена, след като е проверил качествата и други сортове 

Един от най-големите зърнопроизводители в Южна България Йосиф Делгянски обработва 85 000 дка земеделски площи, а почти 20% от тях са заети с рапица. Жътвата на маслодайната култура приключи и  АгроПловдив потърси фермера , за да разкаже за тазгодишните добиви.

Г-н Делгянски, доволен ли сте от реколтата от рапица тази година?

Тя със сигурност беше по-добра спрямо 2013 година. Но, вижте, добивите са функция на няколко фактора и те в никакъв случай не са изравнени в различните полета. Зависят от плодородието, агротехниката, климата.

От колко години отглеждате рапица?

Вече десет и нямам намерение да се отказвам. Рапицата твърдо влезе в сеитбооборота на моето стопанството. Засявам с нея песъчливите и слабопродуктивни полета.  Знаете, че „Напоителни системи“ е с разбити съоръжения и на практика обслужва много малка част от земеделската територия. Неполивните и с малко хумус  терени, които стопанисвам,  бързо губят влагата си и просто не знаех за какво да ги използвам, докато не започнах да ги засявам с рапица. Тя е най-подходяща за тях, защото усвоява много добре есенно-пролетните валежи и е готова за прибиране преди да се проявят лошите последици от обичайното за Южна България засушаване в края на пролетта и началото на лятото. 

Тази година обаче не можете да се оплачете от засушаване. Падналите валежи с колко процента увеличиха добивите ви?

С около 20 до 30 на сто. Но пък точно те поставиха някои производители на рапица и пшеница в затруднение.

Защо?

Заради хладния сезон пшеницата и рапицата узряха почти по едно и също време. Добре, че бях предвидил подобен сценарий на климата и засях два ранни сорта рапица на фирма „Rapool България“ – РОХАН и ВИСБИ. Техните семена узряха бързо и пуснах комбайните първо там. Така успях да имам равномерна във времето жътва. Прибрах рапицата за 10 дни и след това пуснах комбайните при пшеницата.

Кой се грижеше за посeвите преди да станат готови за прибиране?

Е, разбира се, експерти от „Rapool България“. Нали девизът на фирмата е „Рапул е близо до вас“? Те следяха за болести и неприятели, доволен съм от работата им.

  „Rapool България“ ви е партньор, така ли?

Партньор е още от самото начало, когато започнах да отглеждам културата. Разбира се, пробвах семена на рапица и на други фирми. Засях свое „демонстрационно поле“ от 50-60 декара със сортове, различни от тези, които предлага  „Rapool България“.

И какво установихте?

Установих (усмихва се), че ще продължа да работя с Rapool. Техните сортове са най-добри, факт е.

Как ще реализирате реколтата?

В България вече има 3-4 преработвателни предприятия, които произвеждат от семената биодизел и рапично масло. Капацитетът им е 100 000 тона. Икономистите често съветват зърнопроизводителите да не изнасят суровина, защото тя е с ниска принадена стойност. И ето, тези преработватели работят за това и увеличават приходите в българския бюджет.

Според последните данни на международните стокови борси рапицата се търгува от 573 до малко над 640 лева/тон на последните сесии в Будапеща и в Париж. ( http://agroplovdiv.bg/международни-стокови-борси/) У нас цената ѝ е 560-570 лева (http://agroplovdiv.bg/стокови-борси/)

Свързани публикации: Rapool България представи на полето край Чирпан нови и утвърдени сортове рапица