Ценни съвети от майстора на резитбите Борис Бончев
Няколко кардинални и лесни указания как се извършва операцията
Борис Бончев ще стане на 85 години след два месеца. Той е агроном с 60-годишен опит в овощарството, лозарството и
зеленчукопроизводството. Роден е в Ивайловград, но вече повече от 40 години живее в Пловдив. Въпреки напредналата си възраст, Бончев все още държи ножицата и то не само, за да подкастри асмата и дръвчетата в собствения си двор. От две седмици помага от 8.30 часа до вечерта в резитбата на прасковена гради на гърба на Овощарския институт в Пловдив. На възрастния агроном вече не са му нужни учебници и помагала, за да каже как точно се извършват резитбите. Той говори от опита на годините си и затова съветите му са ценни и лесни за изпълнение.. Можеш да вземеш ножицата и да започнеш. Вижте ги.
„Резитбите на овощните дръвчета са три вида – за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване.
Короната на новозасаденото дърво може да се оформи
от първата до третата година след засаждането му. Избира се дали да е чашовидна или вретеновидна. В днешно време повечето овощари предпочитат вретеновидната форма, защото с нея дръвчето е по-прибрано и заема по-малко място. Ако короната се оформи като чашовидна, на един декар могат да се засадят 50 дръвчета. Разстоянието между редовете трябва да е 4-5 метра, а вътре в реда между растенията – пак толкова. При вретеновидната или, както я наричат още храстовидната форма, разстоянията са по-малки. Между редовете са 4-4.5 метра, а вътре в реда – 1.80-2 метра. Така върху един декар могат да се засадят два пъти повече фиданки.
Чашовидната корона се формира като се отреже върха. Това дава сила на скелетните клони и те се развиват силни и мощни. Оставят се 3-4 основни клона.
Вретеновидната корона е дава сила на водача, и затова и при нея скелетните клони не се развиват особено. Тя се нарича още свободно растяща.
Основната разлика между резитбата на семковите и костилковите видове е в това, че при семковите – ябълка, круша, дюля и други се оставят двугодишните клонки, защото дръвчето формира върху тях плодни пъпки. А при костилковите – праскова, кайсия, череша и т.н. се оставят едногодишните клонки, ако искаме да берем плодове.
Как се разпознават едногодишните от двугодишните? Лесно. Едногодишните клонки са с по-нежна кора, по-свежи и по-светли са.
Разбира се, важно е да се знае какъв е сорта на плодното дърво, за да се прецени колко да се натовари. При някои сортове праскова например се оставят по 50-60 плодни клонки.
Как се прави
резитбата за плододаване на костилковите?
Едногодишните се оставят, режат се всички двугодишни клони. Тези, които се оставят, се скъсяват до 40-50 сантиметра. Ако някоя едногодишна клонка има силен и буен растеж, е по-добре да се отреже до дъно. Тя е лакомец, който само ще черпи от силата на дръвчето без да роди.
Специално при прасковата е важно след зимната резитба, да се следи дръвчето. Когато се образуват плодчета с големината на лешник, може да се направи прореждане. Това означава да се премахнат гъсто разположените завръзи, за да могат плодовете, които останат, да израснат по-едри и здрави.
При прасковата се прави и лятна резитба за просветляване на короната. Това става в края на юни и началото на юли. Нищо, че на дървото може да има узрели и неузрели плодове – не пречи.
Резитбата на семковите
е подобна с тази разлика, че при тях се премахват всички едногодишни клонки, върху които дървото не ражда. Двугодишните се съкращават на 50-60 сантиметра. И там ако имаме клонка, която расте свръх нормалното, се премахва, защото е лакомец или както хората на село я наричат – „пич“.
Резитба за подмладяване се прави, когато дръвчетата са над 12 годишни. Там нещата са прости – съкращават се скелетните клони, за да се появят нови разклонения.
В момента
е добре дръвчетата да се напръскат с бордолезов разтвор – 1 %. Това се нарича зимно пръскане и е профилактично срещу заболявания.
По-нататък, когато се обработва почвата между редовете, а това става през април-май, е добре да се натори с амониева селитра. Тогава се пръска и с хербициди. Не сега, защото плевелите още не са се развили.
Зимната резитба продължава най-късно до края на март. След това дървото вече напълно се е събудило и не бива да се стресира. „
Какво не разбирате ,бре. Ако имахте засята ябълка или круша още на 2-3 година щяхте да забележите ,че структурата им е различна от черешата и прасковата, а оттам и няма как да режем по същия начин. С две думи при ябълка, круша , дюля не барате много, а при черешата режете смело дебелите клони. Резитбата се прави спрямо дръвчето , всички лакоми пръчки растящи остро нагоре се режат до дъно.
Хубава статийка,от която нищо не се разбира!?!?
You’ve excavated deep and caused one software lacking infinity to get fresh purchases.
Аз пък не разбрах как да отрежа двугодишните,а да оставя едногодишните,като вторите растат върху първите,т.е.да оставя само стъблото ли?…
И ако според пишещия се премахнат всички едногодишни а оставят двугодишните , то на следващата година от къде ще се вземат двугодишни за да се оставят, нали миналата година са премахнати.
Не знам дали агронома или писача но статията е тотално збъркана.
Ха, сега си оправете грешките, че не може да се разбере едногодишните на семковите или костилковите се оставят