Славните български градинари научиха Европа да ни тачи и благодари

През 2014-а се навършват се 300 години откак нашите производители заминаха за чужбина, за да покажат как се отглеждат вкусни зеленчуци

Славна е историята на българските градинари, които някога, преди 300 години и до Втората световна война, осеяха Европа с бахчи (градини) с долапи (колело за вода) и изкараха на пазара най-вкусните зеленчуци, които европейците дори не познаваха. Ако съвременният българин се зачете в архивите, няма да повярва колко уважавани са били някогашните наши градинари, тръгнали на гурбет из близките и по-далечни държави. Как са превръщали пущинаците и трънаците в китни поливни стопанства, а отгледаната от тях стока е била най-търсена на пазарите. В онези години „българин“ е било синоним на усмихнат, трудолюбив и умен човек – градинар. Те са напускали къщите си в началото на годината и са се връщали към Димитровден с дисаги, натоварени с подаръци и кесия, пълна със златни и сребърни монети. Печелили са толкова много с ума и труда си, че са заделяли част от парите за построяване на училища. Най-много градинари-гурбетчии е имало от района на Лясковец, Горна Оряховица и Велико Търново.

Първата бахча за зеленчуци, която български градинар направил в чужбина, била в Брашов през 1714 година, точно преди три века.

Открай време в Лясковец и селата наоколо са отглеждали лук, ряпа, чесън, зеле, кореноплодни и листни зеленчуци. След падането на България под турско иго, завоевателите донесли от Далечния изток дини, пъпеши, патладжан, бамя. Находчиви нашенци търговци пренесли от днешна Италия семена от пипер, домати, боб, картофи и други. А лясковските градинари добивали все по-голям опит в отглеждането на многобройни зеленчуци. Освен това се сетили и да селекционират растенията, като запазвали семената от най-вкусните и едри плодове.

Първите опити за гурбетчийство били в околностите на Цариград, но там българите срещнали лютия отпор на гръцките градинари. Затова ке отправили на север и най-първо в Брашов, който тогава бил част от Австро-Унгария.

Лясковският писател и общественик Цани Гинчев съобщава в свои статии, че от първите гурбети в чужбина нашите градинари се завърнали с печалби от по 1000 гроша, които били много пари, като се има предвид, че за 500-600 гроша можело да се построи хубава къща.

Преди година в Драганово бе открит паметник на градинаря – снимка от тържеството на в. „Борба“

Постепенно цяла днешна Румъния се изпъстрила с български зеленчукови градини. Нямало град или по-малко населено място, в което да няма българска бахча. Най-големите градини били в Букурещ, Яш, Браила, Галац, Гюргево, Зимнич. Само от Лясковец всяка година тръгвали около 1500 майстори в занаята, наричани газди. Общият брой на градинарите от района надхвърлял годишно 20 000.

Нашите градинари напредвали по географските посоки, достигайки градове от Балтийско море до Батуми и Кифлис до Урал, след което – до Сибир и най-източните краища на Руската империя, както и вече в цяла Средна, Източна и Югоизточна Европа. Най-многобройни били бахчите им в Унгария, Чехия, Полша и Австрия.

Така само за броени години в Лясковец се издигнали 2000 красиви къщи с високи каменни зидове и неизменните зеленчукови градини в дворовете. От 1820 до 1871 г. със средства, предимно на градинари гурбетчии, били открити четири училища в Лясковец, като едното станало гимназия, а по-късно Духовна семинария. Градинарите поддържали и политическите борби, участвали в Гръцкото въстание, в четата на Капитан дядо Никола, в Кримската война.

академик Иван Евст. Гешов през 1888 г. от Северна България в чужбина излизат около 12 000 градинари-гурбетчии. Първите точни бройки, с които историята на градинарството разполага са именно от 1888 г. Тогава само от Търновски окръг за чужбина заминават 9556 градинари, разпределени по околии на следния начин: Горнооряховска околия – 3816 души; Еленска околия – 2778 души; Търновска околия – 1964 души; Кесаровска околия – 653 души; Трявненска околия – 237 души; Дряновска околия – 108 души.От 1901 до 1903 г. най-много български градинари от Търновски окръг се насочват към Румъния, Австро-Унгария и Русия. В същото време пречките, които умишлено им се създават в Сърбия и Турция водят до значително намаляване на броят им в тези страни.

Експанзията на българските градинари в Европа продължава и през следващото десетилетие. В книгата „Градинарите в Търновско“ Марин Ст. Сираков подчертава, че през 1914 г. общия брой на градинарите, и то само от този окръг, които работят извън България е 24 336 души!

През март 2014 г. бе открит паметник на българския градинар и в Будапеща

Най-добре организирани и многобройни са български градинарски колонии в Унгария. Тук пристигат градинари от търновските села Лясковец, Поликраище (в началото на миналия век от 24 000 градинари в чужбина близо 2400 са от това село), Церова кория, Ресен, Драганово, Златарица. Истинското „нашествие“ на нашите зеленчукопроизводители на унгарска земя започва по времето на Австро-Унгария (по-точно около 1890 г.) и продължава до навечерието на Втората световна война – 1935-1940 г. В началото българските градинари се заселват предимно в и около градовете Будапеща, Сегед и Мишколц.

Днес в Унгария дори съществува паметник в чест на българските градинари, издигнат не от българското правителство, а от стари признателни унгарци.

След бурното развитие и годините на възход, през 40-те години на ХХ век започва упадък. Историците изваждат на показ две причини – първо, всички държави освен Унгария много вдигат налога върху готовата продукция и става безсмислено да се продават продоволствията по пазарите. Втората версия е, че местните са започнали да инвестират в обучението на децата си. Вече вместо целодневен труд в градината малчуганите са ходили на училище и са продължавали са следват в университети.

Много от българските градинари са останали да живеят в страните, в които работели. Там израствали и децата им и след няколко поколения българската следа избледнявала.

Днес градинарите в България застрашително намаляват. Нашите сортове вкусни зеленчуци са „берат душа“ и едва оцеляват предимно из селските дворове и в генбанките на научните институти. Преди няколко години тв репортаж от Виена показа, че жителите на австрийската столица са готови да плащат по 5 евро за килограм домати „биволско сърце“. Те били произведени от български градинари, избрали да устроят живота си там.