Борис Бончев, агроном: Резитбата при асмата се извършва от ноември до април

Ако сортовете са десертни, се оставя по една плодва пръчка на двете рамена. Ако е каберне – по 8

Резитбата на асмата не се различава от тази на лозето, което е на редове, обяснява възрастният агроном от Пловдив Борис Бончев . Неговата асма е орязана още през ноември. Нерядко агрономът взима ножицата дори и през октомври, когато листата не са опадали. Дали растенията страдат от ранната есенна резитба, той не знае, но досега видимо влошаване на лозите не е забелязал.

Правилото е, че резитбата на асмите може да се направи през ноември-декември, когато лозите вече са в зимен покой, но може и през февруари-март. Изборът зависи от няколко фактора, посочва Бончев. Много е важен микроклиматът. Ако мястото е котловинно и през зимата температурите падат доста под средните, то по-добре е с резитбата да се изчака и да се направи след средата на март. Така стопанинът ще може да намали щетите. Ако през януари-февруари е имало дни, в които температурите са паднали под минус 15 градуса, е възможно пъпките да са измръзнали. Дали е така, може лесно да се разбере с остро ножче. Като се среже пъпката по средата, се вижда дали е почерняла или е зелена. Ако е зелена, всичко е наред. Ако е почерняла, тогава трябва да се изчака малко с резитбата. В началото на пролетта лесно се разбира кои от очите са унищожени от студа, защото те не набъбват. Като се съобрази с визуалната преценка, лозарят може да изреже до дъно пръчките с измръзнали пъпки и да остави тези, които са оцелели. Най-често това са лакомците, които са по-издръжливи на студ. Добре е да се знае, че лозите, формирани като асма, по-рядко измръзват, защото на височина 2.50 метра температурите са малко по-високи.

Второто нещо, с което стопанинът се съобразява, е с ангажиментите си. Ако знае, че напролет ще е по-зает, може да вземе ножицата есента.

Лично Борис Бончев предпочита да прави основната резитба на асмата есента. В това има и  друг плюс – ако падне обилен сняг и той не е орязал пръчките, лозата може да се претовари от тежестта.

Когато извършва резитбата, Бончев се съобразява най-вече със сорта грозде. Ако е десертно, той оставя само по една плодна пръчка на всяко едно от двете рамена. На всяка от тях трябва да има по 8 до 10 очи. Оставя също и по два чепа с по две очи – общо четири чепа. Ако гроздето е винен сорт, но с по-едри зърна, каквото е Мавруда, например, лозата може да се натовари с 4-5 плодни пръчки. В случай, че растението формира малки чепки с дребни зърна, както е при кабернето, агрономът е склонен да остани 7-8 плодни пръчки, на всяко от които има по 7-8 пъпки. Натоварването зависи и от състоянието на лозата, уточни Борис Бончев.

Прочети още: Майстор разказва как се режат лозя, за да родят над 2 тона през есента

Около 30 наши сорта грозде са устойчиви на най-важните болести по лозата

Време е за филизене – лозето се просветлява, ресите се намаляват