Фермерите можем да интегрираме циганите с обучение и с 1000-1200 лв. заплата

Нямаме 8 милиона агнета, защото отглеждаме животните неправилно

Проблемът е, че държавата ще пресубсидира животновъди, овощари и зеленчукари, без да изисква резултат

Инж. Йосиф Делгянски е най-успешният зърнопроизводител в Южна България. Той управлява и е съдружник в компанията „Гранд Агро“. Обработва над 80 хил. дка земя, която засява с житни, царевица, слънчоглед и рапица. Познава земеделието от периода на АПК, от годините на реституцията и при последвалото след това трудно комасиране. Стопанството му притежава най-мощните комбайни и трактори, има и зърнени складове. Преди две години американско списание направи пространен репортаж от полетата на „Гранд Агро“, които са върху земя на две области – Пловдивска и Старозагорска. Инж. Делгянски се е занимавал и с производство на домати за консервната промишленост, отглеждал е също така и памук. За кратко време той бе и животновъд. Земеделието е отворена книга за него, защото го е премислил и практикувал, и е понесъл и несгодите, и успехите от тази дейност.

Йосиф Делгянски, управител на „Гранд Агро“ пред АгроПлодив

Г-н Делгянски, пролет пукна, земеделието тръгна. Как сте с работниците?

Тези дни гледах по новините две неща, които ми направиха впечатление. На среща с бизнеса Бойко Борисов каза, че в България има огромна безработица, но няма кой да отглежда агнета. Но на мен ми се струва, че на хората, които бяха събрани в залата – Тодор Батков и други мениджъри, каквото и да им говорят, няма да гледат агнета. Направи ми впечатление, че в залата нямаше нито един човек от агробизнеса или от зърнопроизводителите. И това е много жалко. Защото аз много пъти съм казвал, че зърнопроизводителите могат да бъдат инвеститори. Да вложат пари в животновъдния сектор и да наемат неквалифицирана работна ръка, каквато главно е циганската. След това пък чух, че Европейският съюз имал намерение да ни отпусне 100 млн. лв. за интегрирането на циганите у нас. Докато течеше новината показаха един жилищен блок – оглозган отвсякъде цигански блок в гето. Смятам, че ще бъде поредната грешка ако тези пари се дадат за строителство на жилища на тази общност. Защото вече имаме достатъчно опит, че каквото и да се построи за тях, те го превръщат в конюшня. Смятам, че основното им интегриране може да стане като им се намери работа. От 25 г. политиците използват огромния електорат на тази общност, която задействат, когато е нужно. Ако това нещо не се премахне, те никога няма да бъдат интегрирани. Тези две новини ме накараха да се замисля.

Каква е връзката между двете новини?

Ако Европейският съюз чрез държавата даде по 300 лева за всеки циганин, който бъде нает в земеделска фирма, или пък в каквато и да е фирма, при петгодишен ангажимент на работодателя да го държи и обучава, интеграцията може и да успее. При земеделието субсидираното възнаграждение трябва да е 300 лева за растениевъдството, 400 лева за овощарството и 500 лева за всеки квалифициран тракторист. В годините, в които ще работи, ще се налага обучение на наетия. Овощарството изисква квалификация, да си тракторист също. Доколкото знам от ЕС ще има 100 млн. евро за обучение. Тези пари ще изтекат по неведоми пътища във фирми, направени от приближени на властта и няма да има никакъв ефект от това обучение. Добре е тези средства да се дадат на работодателите, които поемат ангажимент да обучат тези неквалифицирани хора. Да ги оставят на работа пет години, за да може работникът циганин да се научи на практическо земеделие. Тези от тях, които живеят в градовете, могат да бъдат наемани в промишлени предприятия. Да станат стругари, фрезисти, заварчици и т.н.

Предлагате ромите да работят със заплати от 300 до 500 лева, така ли?

Не, не съм завършил мисълта си. Всеки работодател трябва да се задължи да плаща от своя страна други 700 лева. Така със заплатата плюс средствата от ЕС  един работник ще получава 1000-1200 лева на месец. При тази работна заплата той ще плаща на държавата данъци, ще има здравни осигуровки и осигуровки за пенсии. Така ще се напълнят и фондовете, които сега са полупразни и правителството се мъчи да увеличи вноските и да задължи работодателите да ги напълнят.

Ако се предположи, че ромите са 200-300 хиляди човека, икономическият резултат наистина ще е голям. Защото всеки един работодател, който се ангажира да плаща 700 лева заплата от собствения си джоб, той ще направи  така, че работата, която ще извършват тези работници, да му носи приход от поне 1000-1500 лева  на месец. Защото няма работодател, който да си позволи да харчи пари без да има конкретен резултат от дейността, която работниците извършват. По този начин така наречените метачи по улиците ще се занимават с по-съществена работа и ще се постигне конкретен икономически ефект. И в края на този 5-годишен период, ако циганинът се задържи на предложената работа, неговият статус ще бъде променен коренно.

За да предлагате това, сигурно имате примери с работещи цигани?

Да, те са в ромската махала в град Брезово. Голяма част от тях работят в кланицата (тя е френска инвестиция – б.р.) и във фирма в Оризово. На тези, които се трудят, къщите им са спретнати, децата им учат, махалата е в регулация, не е с незаконно строителство. Имаме го примерът и няма какво да откриваме топлата вода.

Аз също имам от години 4-5 души от този етнос. Те са трактористи. Обучаваха се първо на руските трактори, а сега управляват Джон Диър и се справят добре. Това искаше много време, воля, търпение, риск беше. Но съм доволен от тях.

Какъв бюджет е необходим, за да се приложи схемата, която предлагате? 

По мои сметки ще са необходими годишно около 500 млн. евро. Знам, че нашата държава няма възможност да отдели подобна сума, но ако подобен проект се представи пред Европейската комисия, аз смятам, че тя може да намери ресурс. Още повече, че виждате какъв проблем са циганите за европейците! Когато кацнат на техните територии, започват да крадат, да ползват социалните им осигуровки. Циганите ще струват много па-малко на ЕС, ако останат тук и чрез работа бъдат интегрирани в обществото. Мисля, че сумата е нищожна на фона на гръцкия дълг към Европа, който е над 250 млрд. евро. Със средствата от ЕС ще трябва да се построят и мобилни бани и перални, за да може тази общност да поддържа добра хигиена. Преди години имаше обществени бани, които бяха закрити, защото всеки вече има това удобство у дома си. Но не и бедните хора от този етнос. Специално за тях трябва да се помисли  за създаване на нови.

Как виждате промяната в живота на работещото малцинство?

Това, което наблюдавам е, че когато един такъв човек започне да получава подобна заплата, той не иска да живее в гето. Иска да излезе от махалата. Търси квартира под наем. Щом като получава достатъчно, за да си плати наема за къща с двор, не е нужно да му строим апартаменти и да мислим, че така ще го интегрираме в обществото. Един човек е интегриран, когато има достатъчно работа и добри доходи, за да може да си гледа децата. Когато има пари, досегашните оправдания, че не могат да си облекат децата и да ги пратят в училища и детски градини, ще отпадне. Смятам, че за един 5-годишен период на заетост и ако програмата върви (нищо не пречи тя с времето да бъде удължавана и в рамките на десетина-петнайсет години), те наистина да бъдат интегрирани в обществото. Ще си създадат трудови навици, ще работят в колектив.

А мислите ли, че земеделието може да поеме 200-300 хиляди роми като работна ръка?

Аз мисля, че земеделието може да поеме дори още повече. Виждате на какво ниво е животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството … И смятам, че тази работна ръка дори ще бъде недостатъчна. Ако се отворят руските пазари, ако се отворят арабските и турските пазари за месо, смятам, че всеки разумен работодател, който може да инвестира и може да си направи сметката, ще поеме повече работници.

Сигурно е обаче, че много българи ще завидят на тези заплати. Че ще си кажат: „А защо не наемат нас за тези пари?“

Българите имат възможност и сега да работят на такива заплати. Предполага се, че българите имат малко по-високо образование от циганите. И тогава не е проблем един човек да получава 1000-1200 лева заплата в земеделието.

Ако се върнем на предложението ви за ромите, виждам проблем. Как може да сте сигурен, че те ще останат пет години на една и съща работа? А ако не им хареса? Ако им омръзне?

В тази програма трябва да ма задължителна клауза, че ако такъв работник при такава заплата напусне трудовото си място, той трябва да бъде изключен въобще от програмите за подпомагане. Той трябва да знае, че ако откаже участие в нея, не може да получава никаква помощ в следващите пет години.

Впечатлило ви е и изказването на премиера за овцете. Защо според вас броят на животните е спаднал до 800 хиляди при положение, че преди години те наистина са били 8 милиона?

Овцевъдството е един много труден отрасъл. И ако продължаваме да си го представяме такъв, какъвто е бил при нашите деди, той винаги ще бъде труден и винаги няма да има кадри. Ние просто трябва да вземем опита в отглеждането на овце на Испания, Франция, Италия. Там знаят, че изкарването на животните на паша е трудна и неефективна работа. Овцете трябва да се гледат оборно. За да стане това е необходима много голяма инвестиция. И аз пак продължавам да твърдя, че хората, които могат да направят тази инвестиция са зърнопроизводителите, защото при тях са земята, стопанските дворове и финансовите възможности. Когато се отворят добри пазари на тази продукция, аз смятам, че те ще инвестират. Когато това стане факт, ще е необходима сериозна работна ръка, която поне в този петгодишен период да е сигурна. През това време работникът ще се обучи. Ако е в овощарството, ще усвои резитбите, ако е животновъд ще научи кога и как се заплождат животните, ако е механизатор ще разбере как да работи с новите модели комбайни и трактори и т.н.

Не стана ясно защо все пак намаляват овцете?

Гледах видео от овцевъдни ферми в Испания. Там няма стопанство без доилни агрегати. За 600 овце се грижи едно тричленно семейство. Ако успеем да постигнем това, ще има агнета, ще има мляко, ще има ръст в икономиката. И България наистина ще си възвърне мястото, което е заемала преди години в селското стопанство. Така, както направихме в зърнопроизводството.

Новият модел на финансиране на земеделието насочва средства към животновъди, овощари и т.н. Това ли е пътят за стабилизиране на тези браншове?

Това, че те ще получават по-високи субсидии е добре. Но, не мисля че е правилно помощта да не е обвързана с резултата – като добиви и качество. Скоро научих, че според нормативите, за да получи един производител на ябълки субсидия от обвързаните плащания, трябва да постигне минимален добив от 434 кг/дка. Какво е това!? Как да сравним този добив с реколтата в Полша, която 5-6 тона от декар? Така ние никога няма да бъдем конкурентноспособни на полските производители! Колкото и субсидии да раздаваме у нас, при изискване от четиристотин и нещо килограма от декар, нашият овощар ще полага никакви или минимални грижи за градината си, ще продава плодовете за десет стотинки и ще си получава субсидията. Нещата трябва добре да се обмислят, за да може когато се раздават пари, те да доведат до ръст в икономиката, до увеличение на националния продукт.

Вие говорите за използването на нови технологии в животновъдството, за образцови градини. Но това е свързано с инвестиции. Малко са тези, които имат средства за тях.

Европейският съюз дава 50%, останалите могат да се вземат с кредити. Но ако фермерът не си е направил добре сметката и не може да погасява заема, ще фалира. Банките също с важни. Те казват, че земеделието е сигурен отрасъл и че им харесва да го подпомагат, но производителите трябва сложат в изчисленията и лихвата. Нещата не са никак лесни и стават още по-трудни, когато не са обмислени задълбочено. Скоро говорих с едно момче от Раковски. То закупило крави от Унгария и се оплакваше, че не им държат копитата. А защо е така? Защото, когато ги нагони, те отиват да пасат на 10 км разстояние от фермата. И така правят на ден 20 км преход. Само в България гледаме крави и овце по този начин – с паша. Животните изразходват огромна енергия в движение, но никой не преценява този момент. Вали ги дъжд, схващат се, а после стопаните се оплакват, че млеконадоят им е 10-15 литра на ден при 40-50 литра в Холандия. Сега, когато отпаднаха млечните квоти, е въпрос на дни такива български ферми да фалират. Каквато и помощ да дава държавата, колкото и да ги стимулира, те не могат да догонят нивото на западните животновъдни ферми.

Доколкото ми е известно, няма норматив, който да поставя изискване за определено минимално количество мляко от животно. Как си го обяснявате?

И аз се учудвам. Доскоро обвиняваха зърнопроизводителите, че със субсидията, която получават, си покриват 30% от разходите. Сега овощарите и зеленчукарите ще получават почти 100% от разходите си. При тях също се явява едно пресубсидиране, което е нездравословно. Казвал съм много пъти, че трябва да се дават пари за инвестиции и когато те се направят, фермерът трябва да излиза на пазара и да се бори с конкуренцията.

Но нали е същото и в ЕС? Дори нашите производители се оплакват, че там субсидиите са значително по-високи?

Аз не знам дали е така. Известно ми е например, че в Полша субсидиите за ябълки са по-ниски от тези за зърнопроизводство. Но пък са намерили начин да субсидират създаването на градини с всички технологии в тях. При 5 тона ябълки от декар убиваш конкуренцията, където и да е. В Холандия при този млеконадой не са им нужни субсидии на животновъдите.

---

Прочети още: Йосиф Делгянски: Земеделието е щастие под риск

Американско списание разказва за модерната ферма на фамилията Делгянски