Дунавските държави увеличиха площите с чиста от ГМО соя на 3 млн. ha

До 10 години производството на протеиновата култура може да се удвои и да стане самодостатъчно за потреблението на Европа 

Около 400 участници от 60 страни се срещнаха по време на международната конференция „Европа без ГМО – бъдещи възможности и предизвикателства“ в Берлин. В тази рамка се проведе и форумът на Дунавска соя, посветен на протеина, с цел насърчаването на създаване на Европейска стратегия за протеини без ГМО чрез сътрудничество между Изтока и Запада, съобщават от асоциацията.

Производство на соя в Европа се увеличава, констатираха участниците. През 2015 г. 2,8 милиона тона соеви зърна вече се произвеждат в региона на река Дунав (а с Украйна и Франция – 7 700 000 тона). Украйна ще произвежда около 4,7 милиона тона, което е 60% от европейското производство на соя. За Германия европейската соя може да бъде реална алтернатива на соята, внесена отвъд океана. Програмата на Дунавска соя сертифицира европейската соя по три ключови критерия „регионална“, „без ГМО“ и „устойчива“.

Третата годишна конференция на Дунавска соя протече под мотото „Европа без ГМО“. Фокусът беше върху организацията на протеинови партньорства между Германия, която е най-големият потребител на соя (5.9 млн. т годишно) и страните от региона на река Дунав, в които производството на соя все повече нараства. В момента Германия внася 5,9 милиона тона соя без ГМО на зърно и соево брашно  предимно от страни отвъд океана. Дунавската соя може да бъде устойчива алтернатива на това.

Украйна – най-големият производител на културата

„Над 3 милиона хектара соя се отглеждат в региона на река Дунав (вкл. Украйна.) – което е еквивалентът на над 7,7 милиона тона. За десет години Европа може лесно да увеличи тази цифра повече от два пъти. Заедно с други европейски източници на протеин, намалената консумация на животински протеин и увеличаването на вноса на сертифицирана соя като ProTerra, Европа би могла да успее да премине към устойчиво производство на протеин до 2015 г.“, според Матиас Крон, главен изпълнителен директор на Асоциация Дунавска соя, която е основана през 2012 г..

През 2015 г. отглеждането на соя се е увеличило в сравнение с 2014 г., със 180 000 хектара (включително Украйна – с 540 000 хектара), този растеж сам по себе си може да покрие търсенето на Австрия – около 600 000 тона. Докато през 2012 г. 3,9 млн тона са били произведени в Дунавския регион и Украйна, както и във Франция, през 2015 г. тази цифра ще нарасне до 7.7 милиона тона, ако прогнозите са точни. Това увеличение ще продължава с такива темпове, докато продължава търсенето от страна на преработвателите и търговците.

Асоциацията има големи надежди за северния регион на река Дунав: в средата на април Дунавска соя започна да работи в Полша и Украйна. „От края на 2014 г. ние работим съвместно с Асоциацията, за да направим Украйна важен и може би скоро – най-големият доставчик на Дунавска соя. 1.8 милиона хектара соеви зърна се отглеждат в Украйна през 2014 г.  – това е повече, отколкото в целия Дунавски регион – и нашият потенциал далеч не е изчерпан. 3-4 милиона хектара са реалистична прогноза за следващите няколко години „, казва Ина Метелева от Svarog West Group.

Но и други страни от Дунавския регион се очертава да станат сериозни производители на соя. Донал Мърфи Бокерн, член на Европейско партньорство за иновации посочи Словения, Полша, Унгария и Румъния, които са взели решение за обвързана подкрепа по 200-400 евро на хектар. Одобрението на соята като екологично насочени площи и задължението да се редуват културите ще мотивира земеделските производители да отглеждат соя.“

Първоначалните резултати вече са очевидни: Румъния, България и Унгария, но и страни извън ЕС, като Сърбия – само те, заедно ще отгледат 120 000 хектара соя през 2015 г.

27 млн. т вероятно ще са достатъчни на Стария континент

Произведените от Европа вече 7.7 милиона тона соя стават още по-съществени във връзка с търсенето, ако то продължава да намалява – тенденция, която стана очевидна през последните няколко години. Промени в навиците на потребителите и увеличаване на използването на други източници на протеин може да намали търсенето на соя до 2025 от настоящите приблизително 32 млн. тона до 27 милиона тона – тогава Европа може да успее да стане самодостатъчна по отношение на производството на соя.

„10 милиона тона соя могат да бъдат сертифицирани от ProTerra от Бразилия, а също и от Индия през следващите години. Заедно със 7.7 милиона тона соя от Европа, ние вече можем да покрием над 50% от търсенето в Европа“, очаква с оптимизъм Йохен Кьостер, член на управителния съвет на ProTerra. 

Все по-устойчив пазар

Джорджо Дала Бона, Cereal Docks Italy и Рудолф Бюлер от земеделската асоциация на производителите Schwäbisch Hall разказват за съществуващите търговски връзки между европейските производители и потребителите.

„Нашите прасета ние вече храним само с европейска соя. Нашите търговски връзки със сръбските земеделски производители са съществени и на място. Паралелно с интензификацията на отглеждането в Европа и повишеното търсене на устойчиви източници, ние можем да направим своя принос за една свободна от ГМО Европа“, казва Рудолф Бюлер.

Джорджо Дала Бона също отчете положителния си опит с Дунавска соя: „Италианска, следователно европейска соя, вече се използва в Германия. През Дунавска соя търсенето се увеличава. В Италия имаме оптимални условия за отглеждане на соя. Ние трябва да използваме тези условия и по този начин можем да дадем важен принос за предлагането на протеин в Европа. Същественият фактор за успех за по-нататъшното увеличение на производството е индсутриалният сектор да продължи да търси европейската соя“, каза още Джордо Дала Бона.

Помагала за фермери, стандарти, потенциал 

Най-доброто практическо ръководство, публикувано миналата година, е преведено на пет езика и описва най-добрите земеделски практики за ефективно и устойчиво отглеждане на соя.

Друг проект, който съществува от ноември 2014 г., също има голямо значение за развитието на проекта Дунавска соя. Международната работна група под управлението на Федералната агенция по околна среда хармонизира стандартите за свободна от ГМО продукция за целия Дунавски регион. „От години Федералната агенция по околна среда е ангажирана да унифицирира регламентацията за производство, етикетиране и контрол на свободни от ГМО продукти, за да се създаде по-голяма прозрачност за потребителите и индустрията. Проектът Дунавска соя означава, че ние създаваме технически здрава основа за тези разпоредби и допринася значително за неговия успех“, обясни Хелмут Гаугич, експерт по ГМО във Федералната агенция по околна среда.

Така Дунавска соя е в състояние да свърже земеделието на Дунавския регион на национално и международно ниво. Зараждащата се  европейската търговия на соя създава нови възможности за земеделските производители. Преработката на соя се извършва предимно в рамките на региона – не е такъв случаят с  пшеницата, която се изнася в непреработен вид. „Има голям растеж на потенциалните добиви в селското стопанство по поречието на Дунав и на използването на все още необработваеми земеделски земи – и така може да се произвеждат повече от двете – и пшеница, и соя. В същото време се увеличава броят на утвърдените вериги и отделните търговци в Германия, Швейцария и Австрия, които са ангажирани с устойчивите и регионални доставки на соя“, обясни Крон.

Чрез този проект можете да получите достъп до огромен потенциал, отделно от възможностите за повишаване на европейското участие в снабдяването с протеин.  Проектът представлява регионална подкрепа за Дунавския регион чрез инвестиции в отглеждането на качествена соя, а също и за разрастване на река Дунав като артерия на доставките за Европа. Разширяването на инфраструктурата и капацитета за преработка, необходим за веригата на доставки, предлага на региона интересни икономически перспективи.