Сеитбата на памука започна, а площите са с квота 33 хил. дка

Субсидиите от 152 лв./дка за реколта 2015 още не са изплатени

Сеитбата на памука започна в последните десет дни на април и според технологията трябва да приключи към средата на май, а при дъждовно време най-късно до края на месеца. Какъв е интересът на земеделските стопани към тази позабравена и възродена през 2015 г. култура, АгроПловдив попита Димитър Костадинов, председател на Асоциацията на производителите и преработвателите на памук от Хасковския регион. Тя е и единствената за този бранш в страната.

„През 2015 г. памукът се отглеждаше върху 29 хиляди декара. Такива са площите, за които ще бъде изплатена субсидията от 152 лева за декар“, обясни председателят. Все още не се знае колко земя с влакнодайното растение ще бъде засята тази година. Картината ще се изясни към 15 юни, когато ще приключи очертаването на площите от кампанията по директните плащания. Сигурно е обаче, че памукът е под квотен режим и за България е определено той да се отглежда върху 33 400 декара. Според Димитър Костадинов има регулации, които да коригират свръх интереса към памука, ако се получи такъв.

Само през 2015 г. производството на памук в страната се е увеличило 14 пъти спрямо предишната година. От 2005 до 2015 г. площите с техническата култура са били не повече от 2 хил. дка годишно. Тя се е отглеждала предимно с цел сортоподдържане от някогашния Институт по памука (днес Институт по полски култури) в Чирпан и от „Текстилни влакна“АД, Хасково.

Производството на памук в страната е било замряло в продължение на 10 години заради спада в цената на преработеното влакно и поскъпването на консумативи като торове, препарати и горива. Отглеждането на културата станало икономически нецелесъобразно заради цената, което е била под себестойността на стоката, разказа Костадинов.

До 2020 г. в страната ще се разпределят годишно 5.1 млн. лв. фиксирана субсидия, която се равнява на 152 лв./дка.

България се очертава трета в Европейския съюз по отглеждане на памук, поясни председателят на асоциацията. На първо място е Гърция, на второ Испания с далеч по-малко площи.

Днешните производители на памук използват предимно български сортове, които са вписани както в официалната сортова листа на страната, така и в европейския списък. Според Димитър Костадинов нашите сортове са отлични и са съобразени с българските климатични условия. Памукът е готов за прибиране 115 до 120 дни след сеитбата, тоест нашите сортове (общо 16 утвърдени) са скорозрели. При правилно отглеждане и добри грижи добивите достигат над 200 кг/дка дори при неполивни условия. Председателят похвали сортовете „Хелиус“, „Тракия“ и ИТПТ.

Основен купувач на суровия памук е „Текстилни влакна“АД, Хасково. Дружеството преработва кутийките и ги продава на български предприятия за памучен текстил, които са съвсем малко в страната. „Потреблението на България на памук е спаднало за 25 години от 90 хил. тона на 25 хил. тона годишно“, посочи Костадинов.

Все още субсидиите за памук, реколта 2015 не са изплатени. От асоциацията ще отправят предложение до земеделското министерство помощта да се превежда по-рано, тъй като 65% от разходите по отглеждането на културата са преди сеитбата.

Иначе, председателят на асоциацията обяснява, че памукът е културата на интелигентните земеделци – иска повече грижи и повече знания. Вече доста от производителите са започнали да се оборудват с памукокомбайни.