Богатствата на юни: Започва жътвата, узряват първите домати, краставици, тиквички на полето
ЗЪРНЕНИ И ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ
Пшеница и ечемик: През юни юли ще започне прибирането на житните – първо на ечемика, после на пшеницата – стартът зависи от метеорологичните условия . Пшеничените сортове преминават през млечна зрялост и начало на восъчна зрялост. Основните агро практики са свързани с опазване на посевите от вредители. (Виж: Последен бюлетин за растителна защита.)
Царевица: Агро практиките при царевица са свързани с второто окопаване на междуредията, като едновременно с тази обработка се прави леко загърляне на растенията. През юни всички окопни култури са в усилена вегетация. За царевицата месецът е критичен за опазването и от плевели, болести и неприятели. Най-значими вреди могат да нанесат царевичният пробивач и листните въшки.
Фасул и грах: В периода на цъфтеж фасулът се нуждае твърде много от влага. През този месец трябва да се направят 2-3 поливки с по 50-60 куб. метра вода. Недостигът на вода през този период причинява масово окапване на цветовете и новообразуваните завръзи, затова поливането се отразява благоприятно върху развитието на фасула. Намалява се процентът на опадалите цветове и чушки, а от там се увеличава и добива особено през сушави години. След всяка поливка се извършва междуредова обработка с цел да се предотврати образуването на почвена кора. При граха може да се извърши подхранване с листен тор.
Тютюн: В началото на месеца се прави подхранване на растенията с определеното количество азотни торове и веднага след подхранването се извършва още една междуредова обработка на 8-10 см, за да се зарови внесения минерален тор, а също така да се унищожат плевелите и да се подобри състоянието на почвата. През този месец се следи за състоянието на влагата в почвата и при необходимост се извършват още 2-3 поливки в зависимост от почвено-климатичните условия и нуждите на растенията от вода. Количеството на водата на всяка една от поливките трябва да бъде около 25-30 куб.м. Към края на месеца на по-бедните откъм хранителни вещества почви на тютюневите растения се прави кършене като се премахват върховете на растенията. Премахването на съцветията изменя посоката на придвижване на пластичните вещества в растението и на бедни типични за тютюна почви подобрява значително качеството на продукцията.
Слънчоглед: Извършват се 2-3 поливки през месеца в зависимост от климатичните условия, като се използват около 40-50м³/дка вода. Напояването на слънчогледа се прави гравитачно, с фрегати или друга дъждовална техника според условията и наклона на терена. През юни (в зависимост от карантинния срок на пестицидите, които са внесени в посевите) се докарват по два кошера на 10 декара за по-добро опрашване на растенията.
Фъстъци: В началото на месеца се извършва още едно подхранване със същите количества амониева селитра, използвани както и при първото подхранване. Веднага след подхранването се извършва още една междуредова обработка на почвата. При засушаване може да се направи първата поливка на площите. Напояването се извършва гравитачно по бразди, като количеството вода на всяка една от поливките трябва да бъде около 40-60 куб.м. При редовно напояване се увеличава добива, както по отношение на количеството на прибраната реколта така и по отношение на мазнините натрупани в семената.
Люцерна: Люцерновото сено е най-качествено, когато културата се коси в началото на цъфтежа. Последната поливка преди поредния откос на люцерната се прави 7-8 дни преди началото му, а следващата – седмица след окосяването.
ЛОЗЯ
През юни лозите залпово се разлистват. Това налага през целия месец редовното привързване на леторастите към носещата конструкция.
Ако забележите изресяване при образуването на зърната, трябва да вземете мерки. Най-често се прибягва до прещипване на върховете на леторастите. При сортовете с функционално женски цветове се налага и допълнително изкуствено опрашване.
През юни може да се наложи и колтучене на филизите, които се развиват в пазвите на листата. За целта първо трябва да се уверите, че лозите са достатъчно натоварени с гроздове. Ако това е така, смело премахвайте колтуците, защото те ползват хранителните вещества на лозата и я изтощават. Към колтуците обаче трябва да се подхожда внимателно, тъй като те могат да станат резервен вариант за получаване на реколта, ако градушка удари насаждението. В случай, че лозата има слабо плододаване, върху лакомците може да се развият и гроздове, което да увеличи добива. Към колтучене се прибягва, когато лозите се развиват много буйно и колтуците причиняват зашумяване, което пречи на опрашването или на зреенето. Цялостното премахване на колтуците е полезна практика при буйно растящите асми, ако те засенчват гроздето. И тук това трябва да се прави предвидливо, като не всички колтуци се премахват, а само онези, които наистина пречат. Други може само да бъдат прекършени на 4-6 листа.
Сезонът е много подходящ за облагородяване на лози по някой от начините “на зелено”, както и за вкореняване на зелени резници.
Първото почистване на росните корени при младите лози, както и при облагородените подложки, поставени за вкореняване, се извършва през юни. Освен росните корени, премахват се и евентуално развили се леторасти от подложката.
Когато лозята са върху големи площи, трябва да се определят по-точно торовете, от които растенията имат нужда. За да се определи това, трябва да се вземат проби. Площта, от която се събира една средна листна проба, е 150 дка. Ако лозовото насаждение е по-голямо, се разделя на елементарни участъци, всеки с площ от 150 дка. От всеки елементарен участък се събира средна листна проба. Лозите, от които се вземат листата, да бъдат характерни по сила и развитие за даденото насаждение. Листните проби се събират в сутрешните часове на деня. Да не се събират проби непосредствено след дъжд. Една проба се формира от 30-40 листа. Взема се листът, намиращ се срещу първия грозд на плодните леторасли. Същите трябва да бъдат характерни по големина и окраска за дадения сорт и насаждение.
ЗЕЛЕНЧУЦИ
Ранните домати от високостъблените сортове, отглеждани на открито, в първата десетдневка на месеца достигат фаза 4–6-то съцветие. В този момент трябва да се отстранят върховете им. Прекършват се над две все още неразвити листа над последното съцветие. Тази мярка ускорява узряването.
Появяват се първите зрели плодове ранни домати от откритите площи. Подхранването на растенията в момента, когато тъмнозеленият цвят на плодовете от най-долното съцветие започне да се избистря, се отразява много благоприятно на величината на добива. За това подхранване е много добре да се използва размит в поливната вода пресен органичен тор.
Началото на месеца е подходящото време за сеитба на разсада за късни домати. На 1,5-2 кв. метра може да отгледате разсад за 100 кв. метра късни домати.
Разсадът за късното зеле и късния карфиол също се засява през първата половина на месеца. Подходящият срок е между 5-и и 15-и. Към по-късната дата може да се придържат стопаните от райони с по-късна и по-продължителна есен.
Ранният пипер, отглеждан на открито, се окопава за трети път в различно време от месеца според датата на засаждането, района и развитието на метеорологичните условия. С това окопаване се подхранва с около 1,5-2 кг амониева селитра на декар или с размит в поливната вода пресен органичен тор.
Краставиците, отглеждани на открито, навлизат във фаза плододаване. Успоредно с беритбата се извършват и резитбените операции, осигуряващи правилно развитие и нормално плододаване.
Започва плододаването и от отглежданите на открито готварски тиквички. Окопаванията се прекратяват, щом стъблата на растенията покрият междуредията, а беритбите се извършват редовно, за да могат да нарастват младите завръзи.
Напояването на дините и пъпешите през месеца е много полезно и може да се окаже решаващо в случай на по-чувствително засушаване. Поливките се прекратяват щом плодовете достигнат големина 15 см в диаметър.
През този месец морковите достигат технологичната си зрелост. Започва изваждането им, ако са предназначени за прясна консумация. Вадят се тогава, когато пазарът предлага добра цена. Морковите, които ще бъдат използвани са съхранение през зимния период не бива да се изваждат рано, защото съхраняването им при топло време е много трудно. За отглеждане на късни моркови семената се засяват през втората половина на месеца. Това е най-масовото производство, защото продукцията служи както за съхранение в прясно състояние, така и за приготвяне на туршии и друга зимнина.
ОВОЩНИ
Грижите за новозасадените и младите, все още неплододаващи овощни дръвчета, през юни до голяма степен са решаващи както за живота им през тази, така и през следващите години. През целия месец се прилагат овощарските практики за постигането на добър и непрекъснат растеж.
Летните резитбени операции като филизене, пензиране, привързване, отклоняване или прегъване продължават. На встъпващите в плододаване млади дръвчета се премахват всички плодове до 50 см от върховете на водача и продължителите на скелетните клани и разклонения.
Младите и новозасадени дръвчета си заслужава да бъдат подхранени през месеца с размит във вода пресен оборски тор или амониева селитра. Това подхранване, съчетано с обилна поливка, ще им осигури буен и продължителен растеж.
Плодовете на някои овощни видове, като на средно ранните и късните сортове череши, на вишни, на някои ранни сортове праскови и круши, ягодите и др., през юни зреят и прибирането на реколтата е не само наслада, но и задължение на стопанина.
Не оставяйте необрани черешите, ако те са нападнати от черешовата муха и са червиви. Прибирането и оползотворяването им под някаква форма (изваряване на ракия, консумация от животните и др.) преди ларвите на мухата (червейчетата) да са напуснали плодовете и какавидирали в почвата е изключително важен момент от борбата с този неприятел.
Към края на юни започва и беритбата на малините и на касиса. Една поливка в началото на месеца при липса на валежи и едно-две окопавания в междуредията ще са от полза за добива и качеството на плодовете.