Без да е издал звук, Цар Камбана става паметник в Кремъл преди 180 г.

Преди 180 г. – на 4 август 1836 г., най-голямата камбана в света е преместена в двора на Кремъл, за да бъде на показ пред туристите от Русия и света. Това чудо на леярството обаче никога не е издало звук и ще мълчи во веки веков заради огромното си тегло от 202 тона. В „Царь колокол“ има 84,51% мед, 13,21% олово, 1,25% сяра, 0,036% злато (72 кг) и 0,25% сребро (525 кг). Височината му е 6,24 м, а диаметърът – 6,6 м.

Преди да бъде показан на света, Цар Камбана е стоял 100 години в специалната яма, дълбока 10 метра, в която е направена от руския майстор Иван Моторин и сина му Михаил. Ямата била издълбана на Ивановския площад в Москва. Още преди да бъде отлята камбаната, Иван умира, а три месеца по-късно – на 25 ноември 1735 г., Михаил Моторин извършва същинската работа по топенето на сплавта и отливането на „Царя“. За отбелязване е, че идеята за гигантската камбана е на империатрица Анна Иванова, която първо потърсила известния френски кралски механик Жармен. Когато той се запознал с плановете й, не му трябвало много време да обмисля предложението – веднага отказал с обяснението, че това което империатрицата иска е невъзможно за изпълнение. Желанието на Анна било „Царят“ да звъни от върха на храма „Успенски събор“.

След направата на камбаната започнало нейното украсяване, но точно преди да приключи през май 1737 година избухнал т.нар. Велик пожар в центъра на Москва. Подпалват се леярните над гиганта. За да не се разтопи, звънецът е залят с тонове вода, в резултат на което от него се отчупва 11-тонно парче.

Следват близо 100 години, през които камбаната остава в ямата. Интересът към чудото обаче е голям – пътешествениците редовно се отбивали, за да видят камбаната на империатрицата. Затова през 1836 г. е решено „Царят“ да се извади на показ. Задачата е възложена на френския архитект Огюст Монферан, който нарисувал и  изчислил постамента. Изпълнението по преместването е било сложно и рисковано, продължило е няколко дни, но накрая камбаната е заела определеното й място, където остава и до днес.