Мярка 4.1 се отваря на 10 октомври, а най-разумната инвестиция ще е в капкови системи

Съвсем скоро за някои землища сондажните кладенци ще бъдат забранени

Осигуряването на вода увеличава добивите със 100%

През този програмен период (2014-2020 г.) единствената и за съжаление последна възможност за европейско финансиране в напоителни системи, ще бъде дадена при приема на заявления по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Вече е известно, че мярката ще бъде отворена на 10 октомври и че в бизнес плановете ще е допустимо залагането на системи за капково напояване и на дъждовални инсталации.

Другата особеност по отношение на инвестициите в поливане е слабо известна и малцина разполагат с информация за нея. Басейновите дирекции в страната разработиха Планове за управление на речните басейни и в тях са заложени рестрикции. Там, където подземните водни тела са в лошо състояние, изграждането на собствени водоизточници няма да бъде допускано. Басейновите дирекции ще спрат издаването на разрешителни за сондажни кладенци. Говори се още, че от 2017 г. таксите, които земеделските стопани ще плащат, за да разполагат със собствен водоизточник, ще бъдат драстично завишени.

Прочети още: Фермери от 14 землища в областите Пловдив и Ямбол без право на сондажни кладенци

Защо е толкова важно да се използва мярка 4.1 от стопаните, които разчитат единствено на естествените валежи, попитахме Георги Христов, собственик на „Полимекс – София“.

Капкова система в стопанството на Иван Гатев в с. Трилистник

„Сериозните фермери знаят, че ако искат да имат високи добиви и качествена продукция, която да подадат по-скъпо, не могат без подсигурена вода за напояване. Доказано е, че със система за капково напояване добивите са с 20%  до 30% по-високи спрямо ползването на дъждовални инсталации, с 50% повече спрямо гравитачното поливане и със 100% отгоре ако се разчита само на дъждовете и снега. Капковите системи се ползват при отглеждането на редови култури – овощни, лозя, повечето етерично-маслени, зеленчуци, царевица и други, а дъждовалните – при култури със слята повърхност.“

Все повече земеделци, които отглеждат царевица, имат планове да внедрят капковото напояване. При средни добиви от тази култура между 500 и 600 кг от декар – при неполивни условия, капковите инсталации увеличават реколтата до 1.5-2 тона от декар, а в отделни случаи тя надхвърля и 2 тона. Така тази инвестиция във вода се изплаща за година-две до три. „Вложените в поливни системи пари се изплащат толкова бързо, че на разумния производител и през ум не му минала да спести този разход“, коментира Георги Христов.

Какъв е размерът на инвестицията? „Зависи“, отговаря собственикът на „Полимекс – София“. „В една интензивна овощна градина модерната капкова система излиза към 500 лева на декар. По-евтино е, когато се внедри в орехово насаждение, където има по 10 дръвчета на декар. Истината обаче е, че при овощните още през първата година разходите в капково съоръжение се зануляват. За целта обаче е необходимо фермерът да спазва правилно и останалите агротехнически изисквания. Всички фактори в единство водят до успех“, обобщи Христов.

„Ако имаме правилна експлоатация на системата, добра филтрация и почистване на отлаганията, капковото напояване е ефективно докато стопанството съществува“, гарантира той. „Няма нужда от подмяна на елементите, от капиталови ремонти. Просто то трябва да се обслужва както е предвидено.“

Климатът у нас се промени. Културите, които преди се отглеждаха в Северна Гърция, днес вече са подходящи за Южна България. Растенията на Южна България се изместиха нагоре към Северна. През миналия век стопаните са разчитали на естествените валежи и снегове, които са осигурявали земеделието с 600 до 800 литра на квадратен метър. Днес тези количества са едва около 300 литра. Разликата от 500 литра трябва да се даде на растенията по изкуствен способ, иначе продукция няма да има или ако има, ще е малко, пояснява Георги Христов.

Прочети още: Когато стане дума за поливане, се сещаме за „Полимекс“