Проф. Лари Фокс: 30% от кравите в САЩ се бракуват след първото отелване

Млечността е с 15-20 на сто по-висока при трикратно доене и с 5-7 процента повече при осигуряване на 18 часа осветление

Около 30% от кравите в американските млечни ферми се бракуват след първата лактация заради разочароващи резултати. Това е една от причините средно годишната млечност в САЩ да е 11 – 12 хил. килограма, а средната възраст да е под 2 лактации. Подмяната на животните, които произвеждат по-малко мляко от очакваното, е лесно, тъй като фермерите разполагат с излишък от юници, които да ги заменят. Това разказа пред български животновъди∗ в Ню Мексико проф. д-р Лари Фокс, преподавател по управление на млечни ферми и специалист по заболяването мастит. Ето и част от лекциите му:

Разгонените крави се познават по опашките

Проблемът при високопродуктивните крави е да уцелиш момента на заплождане. Първото разгонване след отелване задължително се пропуска – появява се твърде рано. Някои фермери си мислят, че ако изчакат 100-120 дни след раждането и тогава заплодят животното, следващата лактация ще е по-обилна. Това не е така. Правил съм изследвания, които показват, че ако кравите се осеменят на 45-ия ден вместо на 60-ия, фермерът ще получи допълнителни 15 дни производство на мляко, което ще увеличи печалбата му.

За да разберат дали е настъпил момента на заплождане, във фермите използват прахообразна боя. Стопанствата са устроени така, че си има отделен участък, в която събират кравите, които предстои да бъдат осеменени. В него всички животни се боядисват в горния край на опашката и работниците следят дали оцветяването е заличено. Това би се случило ако кравата наистина е разгонена, защото отделяйки хормони, тя привлича другите животни да й скачат. При тези гимнастики тебешироподобната боя пада и става ясно, че часът е настъпил.

В САЩ има осеменителни фирми, които се занимават с тази дейност. През лятото заплождането със семенна течност става рано сутринта със заключване на главата на животното, което се храни при оградата.

Една крава се опложда до три пъти, а ако през това време не забременее, се убива.

Фермерите използват хормона прогестерон, за да предизвикат разгонване. Имат възможност да работят и с програма, която предсказа най-подходящите дати за заплождане и която често е поразително точна.

В първите 12 часа след отелване млякото е най-ценно за телетата

Повечето полезни антитела в коластрата се запазват в първите 12 часа след отелване. След това те намаляват. Затова първото и второто доене на кравите след като са родили, са най-важни и силни. За да се предпазят кравите от млечна треска, трябва да им се дадат анионни соли.

Практиките за увеличаване на млечността на кравата трябва да започнат от 4-ия ден нататък.

Най-добре е млечното животно да се дои три пъти на ден. Това ще увеличи производителността му с 15 до 20%. Причината е в хормона пролактин, който повишава млечността. Между 4-ия и 21-ия ден след отелване четирикратното доене вдига трайно нивата на този хормон. След 21-ия ден може да се премине на трикратно доене плюс осигуряване на светлина. Това увеличава млечната секреция не само в посочения период от три седмици, но и за цялата лактация.

Кравата трябва да е на светло 18 часа и на тъмно, в покой, 6 часа. Ако фермата е денонощно изкуствено осветена това затруднява отделянето на хормона мелатонин – от една страна. От друга увеличава разходите на фермера за електричество. Принципно обаче е абсолютно вярно, че поддържането на светлина в продължение на 18 часа повишава млечността с 5 до 7%.    

Днешното виме – продукт на древна селекция?

Защо вимето има четири млечни отделения (бозки, цицки)? Моето предположение е, че в някакъв момент в древността се е получила мутация при крава, която се е родила с четири вместо с обичайните две отделения. Древните хора са селектирали този вид, който познаваме днес. Преди години видях в Швейцария крава с шест бозки, която бе заклана след първата лактация.

Известно е, че предните цицки дават 40% от млякото, задните – 60. Издояването от апаратите се извършва на пулсации, през които в 60 части от секундата млякото тече и в 40 каналът е затворен от вакуум. Това влияе на здравето на цицките и има отношение към мастита. Има производители на доилни апарати, които предлагат пулсации 70 към 30 за по-бързо издояване. Нямам отношение, но това което ще кажа е, че 70 към 30 е абсолютния максимум.

Левите и десните млечни отделения (цицки) са с много тънка ципа между тях, която не позволява обмяна на кръвта. Затова някои смятат, че ако е болно едното отделение, няма проблем да взимат млякото на другите. Но антибиотикът, който се дава при мастит, е и в четирите цицки.

Кравата има около 50 литра кръв в тялото и тя трябва да премине около вимето десет пъти, за да бъдат произведени четири литра мляко. Две основни артерии докарват кръвта до вимето, три вени я отвеждат. Едно време се е мислело, че крави с големи коремни вени дават повече мляко, но това е заблуда.

Вимето без мляко може да тежи 60 кг. Ако сложим още 20-30 литра мляко, което съдържа, то стига и до 100 кг. Какво държи тази тежест към тялото? (Заради високата селекция, която търси по-голяма производителност, се срещат и животни, чиито виме опира до земята.) Това е съединителната тъкан – централен лигамент, с който вимето се задържа към коремната стена.

Превенцията срещу мастита е по-ефективна от лечението

Маститът може да е клиничен и субклиничен. Първата форма се среща по-рядко от 0.1%.

При мастит алвеолите не произвеждат лактоза и млякото е солено. В лактозата има казеин и млечни киселини, а казеинът е важен за преработвателите, тъй като именно с неговите протеини те правят повече сирене. Освен с липсата на лактоза, маститното мляко се отличава и с високо съдържание на соматични клетки.

Маститът може да бъде заразен и незаразен. Заразният се получава от бактерии, които влияят на белите кръвни телца. Точно белите телца разрушават клетките на алвеолите и влизат в млякото. Незаразният мастит е в резултат на рани по вимето.

Приемаме, че крава със 100 до 200 хиляди броя соматични клетки не е инфектирана с мастит. Разделителната линия е при 200 хиляди соматични клетки. В САЩ се прилага тест за мастит, известен като „калифорнийски“.

Заразният мастите може да се пренесе чрез доячите, покупка на нови инфектирани животни, а също и при влажно време, когато животните са на открито. Причинителите на мастита се намират в природата и дъждът им създава благоприятна среда за размножаване. Няма надеждна ваксина срещу заболяването.

Мерките срещу мастита са: използване на дезинфектанти във водата за миене – най-често йод заедно с омекотител, за да не се изсушава вимето; подсушаване на вимето с кърпи от плат (те излизат 50% по-евтино от хартиените) – една се използва за две крави (от двете страни), след което се хвърля в коша за пране. Изпира се с гореща вода и белина; избягване на образуването на лезии по вимето (доячите да носят ръкавици); използване на сухи легла.

И помнете, че един грам превенция е по-добър от един килограм лекарства!

∗ Публикацията е в резултат на посещението на група български фермери от млечното говедовъдство в Тексас и Ню Мексико през ноември 2016 г., изпратени по обучителната програма „Лидери в земеделието“ на Фондация „Америка за България“. Репортер на АгроПловдив бе част от групата.

Всички текстове от посещението в САЩ можете да прочетете в рубриката „Млечните ферми на Америка“ на www.Agroplovdiv.bg.