Юнска вечер: Череши и розе в прекрасната градина на Краси Кумчев

Международна група и дрон попаднаха в приключение край Трилистник

И тази година фермерът от Пловдив Красимир Кумчев огранизира парти за приятели в черешовата си градина край село Трилистник. Удоволствието вчера надвечер бе три в едно: хапване на най-вкусните череши ако не в Тракийското поле, то поне в цяла България, ако не в родината, то поне в Европа (или май в обратен ред, но така ми дойде на езика). Второ – урок по овощарство, директно от майстора. И трето, среща на стари и нови приятели. (Впрочем, забелязали ли сте, че когато са на магическо място, хората лесно се сприятеляват?)

Ако сте купували от първите череши на пазара и сте се чудели защо, по дяволите, сте платили толкова много за нещо воднисто и почти безвкусно, то в градината на Краси черешите са съвсем друга класа. И на Александър Велики да ги поднесете, той би бил признателен за този дар. Особено в година като тази.

Краси Кумчев обясни, че тази година черешовата реколта е провалена почти в цялата страна с изключение на градините, които са около Пловдив и в Родопската яка. Нещо повече: Европа също е гладна за тези червенички, лъскави пролетни плодчета заради масовото измръзване на дърветата. Румънските търговци прииждат като прелетни птици, но от Севера, обикалят пловдивските градини и се молят за късмета да купят второ качество череши. Дават и добри пари. Наскоро европейски шеф на „Кауфланд“ е гостувал на Кумчев и, впечатлен от образцовото стопанство, в което има и ябълки, и зеленчуци, поискал от пловдивския фермер да доставя свежа стока и за европейските магазини на търговската верига. Като начало предложил на Краси да зарежда и хипермаркети в Румъния. Но това предстои да се договорира.

„Затова черешите са с 40-50 процента по-скъпи спрямо миналата година“, добави Кумчев. Най-ранните череши тръгнали на 7 лева. „Бигаро Бюрла“ в стопанството били реализирани на 4 лв. без ДДС. А сега средно ранните „Бинг“ и „Ван“, но с едрината на плодовете на Краси – 25-30 мм, се продават за 3-3.50 лв./кг. Разбира се, че на борсите има и по-евтини череши, но каквото качеството, такава и цената.

Като казах качество, та се сетих да опиша какво е усещането при директната среща с представителите на „Бинг“ на дървото. Тези череши са от типа хрущялки. Като посегнеш към една, другата те вика, защото била по-едра и по-вкусна, по-закръглена и по-сочна, по-тъмночервена и затова по-сладка. Добре де, убеди ме! Тръгваш да я откъснеш, но виждаш че до нея има друга, по-скромна, която не се хвали, защото цялата е похвала. Тази дезориентация се преодолява напълно, когато изядеш и трите, дядо попе. И продължиш нататък с око, привикнало да разпознава от хубавото, по-хубавото.

Впрочем, групата вчера бе международна. Гостуваше професор (момент да не объркам името) Шахраманьян Андраникович от Русия, който работи в академия Аерокосмос. Космическият професор бе пристигнал в Пловдив за научна конференция по повод Международния ден на околната среда. Проф. Димо Зафиров от Иститута за космически изследвания към БАН, заедно с проф Румен Недков – зам.-директор на същия институт, го доведоха в черешовата градина на Краси Кумчев, за да усети неповторимия вкус на България. Проф. Андраникович бе страшно впечатлен и благодарен, защото видя и опита нещо, до което малцина чужденци имат шанс да се докоснат. На въпроса как е череша на руски, космологът се усмихна и отговори: „череша“. Еми, богат е приносът на българската реч в славянските страни.

Димо Зафиров пусна дрон над градината, за да видим как е ситуацията от птичи поглед – зелено, подредено, с някакви мънички човеци, които се щукат из дърветата. После дронът слезе ниско, ниско и професорът нащрака чудни снимки. Димо Зафиров искаше да покаже каква чудна работа може да свърши на фермера един добре управляван дрон, от тези, които институтът към БАН прави.

Колегата Мишо Ванчев отпуши една бутилка превъзходно италианско розе и цялата компания – Лидка, Катя, Роси, Стефани, Марти, другите споменати гости, домакинът и репортерът на Агро Пловдив, пожелаха живот и здраве на градината и на стопаните й. Черешовите насаждения (110 дка в плододаване) са под грижата както на Краси, така и на двамата му синове Петър и Христо, които с удоволствие продължават занаята на баща си.

И малко практически уроци от Краси. При черешите се правят едно пръскане срещу бяла ръжда след беритба и още две-три зимни третирания. По време на цъфтежа се води борбата срещу ранно кафяво гниене. Още докато черешите не са узрели, се извършват две пръскания срещу черешова муха. Когато плодовете започват да се наливат, на градините им се дава обилно вода (в случая с капкова система), за да може ако паднат валежи, плодовете да се предпазят от напукване. Краси Кумчев обясни и логиката на това предварително напояване. „Когато е сухо и завали, корените изпращат вода към горните части на дървото с голяма сила, от която черешите се напукват. А когато се поддържа влага, процесът е балансиран и плодовете се запазват“. Въпреки че сме цитирали в Агро Пловдив фермера, когато обяснява защо тазгодишната реколта ще е слаба, пак ще го повторим. „Дръвчетата цъфнаха, пчелите опрашиха плодниците на цветовете и настъпи студ“, разказа Краси. „За да се оплоди черешовият цвят, са нужни 7 дни и топло време. Да, обаче, топлото закъсня и повечето цветове останаха безплодни.“ В градините в Трилистник добивът от декар е 700 килограма тази година при обичаен среден 1 000 – 1 100 кг и максимален 1 500. Но … Колкото – толкова.