Михаил Михайлов: Ще има ли нова порода и при говедата?

По повод интервюто с проф. Васил Николов, председател на Селскостопанска академия, което Агро Пловдив публикува вчера (виж ТУК), изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите в България Михаил Михайлов направи днес коментар в сайта Говедовъд.ею.

Коментарът, който всъщност е интервю с един въпрос, ни бе предоставен от Говедовъд.ею. Поместваме го с незначителни промени, запазвайки пунктоацията и заглавието.

Г-н Михайлов, овцевъдите започват работа по създаване на нова порода. Говедовъдите ще имате ли подобни искания?

Ще кажа няколко думи по изказването на професора. В рамките на един месец г-н Николов прави няколко изказвания с предложения за кардинални промени в работата на СА. Поздрави за това. Досега не съм чувал някой от директорите да говори така открито. На него му е ясно, че нещо трябва да се промени. Защо? Това е ясно. В някои сектори на земеделието резултатите са повече от плачевни. Висшата цел която си е поставил, той я казва с едно изречение: ИСКАМ ДА ИМА АКАДЕМИЯ.

Нещо повече, това е последвано от редица предложения за подобряване на работата. Когато говорим за наука, винаги си спомням думите на професор Робев: „Няма по-голяма загуба от това един човек да върши нещо под неговите възможности. Например един професор да мери опашките на мишките.“ Сега е важно как ще реагира науката на това предизвикателство. Ще проговорят ли професорите да направят нови предложения или ще си замълчат и чакат да видят  какво ще се случи. Мисля, че е крайно време в този дебат да се включат всички. Най-вече науката. Да оставим титлите отзад – бях на една двучасова сбирка на науката и засякох – точно петнадесет минути минаха в казването на титлите към участващите – загубено време.

Професорът обаче трябва да знае, че е сам засега в този проект (може би само министъра ще го подкрепи, след изказването си, което направи в блиц контрола: „Науката ни е длъжник, не може държавата да инвестира в специалисти и след това те работят за чужди фирми“). Срещу него тихомълком ще застанат 40-те звена на академията /не знам точния брой/, със сигурност над  100 професора и всичко това ще става мълчаливо и зад гърба му. Ще се включат депутати, партии, медии, компромати. Все пак реформата ще наруши рахатлъка на някой. А имаме много добри учени в СА, които трябва да използваме – професорите Живко Кръстанов, Стайка Лалева, моята състудентка Емилия Райчева, Мариана Петкова,Теодора Ангелова. За други не се сещам, сигурно не са направили нещо съществено. Все пак му пожелавам успех, за да имаме академия.

Сега по същество. Преди новата порода, няколко думи за бикопроизводството в България. Това е повече от химера, сън, мит и още нещо, взети заедно. Толкова сме далече от бикопроизводството, колкото от земята до небето. Не е необходимо да се коментират причините, просто сме изостанали във времето и трябва да се тръгне по друг път.

Става дума за комерсиалните породи, за нашите трябва да си ги съхраним чрез спермата, за което Професора е напълно прав. Тук много точно се казва каква е мисията на т.н. автохтонни или аборигени. Но и малко сякаш преиграваме с тези породи. Малко много станаха, надхвърлиха сигурно 100-те хиляди броя, да не се превърнем в аборигени и по отношение на овцете.

Където отидем, рекламираме само тези породи. Защо, един Господ знае. Че имали дълги косми и опашки – не е лошо, ама като няма мляко, агнета и вълна, тогава става лошо. Не може преди няколко години наш министър да говори за селекционни програми при тези породи и за повишаване продуктивността /така са му казали/. То ако можеше това да стане, каракачаните да са го направили преди петдесет години. „Нали в Сливен ще правим Каракачански институт по животновъдство“, както казва г-н Малджански. Дадох този пример, защото тези хора са израснали с овцете, правят си много добре сметките, активират всяка стотинка и ако са можели, щяха да го направят.

В тази връзка единственото, което трябва да се направи, е да „прегърнем“ геномната оценка на женските животни и правим каквото правят другите. Ако питате мене, това е много по-лесно изпълнимо от създаването на порода. Още утре може да се почне работа – опитно, и след няколко месеца да стане масово. Ще се сложи край на редица излишни мероприятия, свързани с пари и никакъв ефект. Ето едно предизвикателство към Академията. Вероятно това ще бъде нашето задание, което НСГБ ще изпрати на СА. Ако не го направи тя, животът ще го наложи и фермерите сами ще си го направят. Време за чакане няма.

Стигнахме и до породата. В днешно време да създадеш порода е … примерно да качиш Еверест. Участвал съм в колективите на няколко породи и в една комисия по признаването и съм наясно за какво става дума. Всъщност и проф.Николов, ако прочетете внимателно изказването му ще разберете, че той по скоро говори за подходящи схеми за кръстосване и по-малко за нова порода, което е и съвсем правилно, защото и той знае за какво става дума. Истината е една и организациите са прави по отношение решаването на съдбата на т.н. Синтетична линия.

Ясно е, че трябва да се направи нещо, да се даде визия на овцете, да има точни схеми на кръстосване, да се увеличи продуктивността на стадата. Коментирайки с колегите въпроса за породата за говедата, разбира се в рамките на майтапа, те искаха порода с качества, които изразяват проблемите, които не са решени във фермите: Да се тели два пъти годишно – значи има проблем в репродукцията, да се дои сама – значи има проблеми с доячите, да дава поне 10000 кг мляко – проблеми със селекцията, да не боледува – проблеми с ветеринарното обслужване, фекалии – веднъж на ден и проблеми с тора, и още куп подобни предложения.

Накрая сигурно ще ме попитате какви проблеми бихте поставили за решаване от СА по отношение на животновъдството. Много проблеми имаме, в повечето случай те се решават от детайлите, ние пък ги нямаме тях.

На първо място точна себестойност на продукцията – мляко и месо. Никой ги не знае. Сега се радваме на високите цени за млякото, ами те може да са по-ниски от себестойността. Както е в много държави и се търсят лостове за изравняването им.

Пълна карта или наръчник какво трябва да прави фермера по отношение на администрацията. Става дума на чист български език, без цитиране на европейски директиви, да има наръчник, който да казва на фермера какви бумащини трябва да попълва от раждането на телето до излизането му от фермата /включително и тетрадката за метене на оборите/.

Внедряване веднага геномната оценка на женските животни в говедовъдството. За чистопородните стада – уеднаквена информационната система.

Най-добрите схеми за кръстосване при млечните и месодайни стада.

От тук нататък следва тревостоя на пасищата, подходящи технологии за отглеждането на овцете и козите при новите условия при липсата на гледачи – става дума за оборно отглеждане, ще излезе ли сметката и още много, много въпроси ще има на опашката за решаване.

За овцевъдството може би най-важният въпрос са кочовете. Не може с производство от 200-300 коча на година да повлияем на една популация от 1 млн. овце. Тук академията също може да се намеси. Нашата наука обаче трябва да знае, че вече не само тя  е на терена.

Фирмите, обслужващи животновъдството, за десетина години сформираха много добри екипи и техните специалисти са непрекъснато между животновъдите. Тези момчета знаят много, имат европейски подход към клиентите, агресивни и работохолици. Засега те се налагат на терена. По същия начин действат и нахъсаните, и знаещи момчета от Професионалния център към ТУ. Накрая също пожелавам ДА ИМАМЕ РАБОТЕЩА АКАДЕМИЯ.