Проф. Васил Николов: Академията ще създаде нова порода овце по искане на бранша

Авторите на нови сортове ще получават допълнителни доходи от роялти
И една педя земя няма да се отдава вече под наем или аренда
Ще изравним заплатите в различните институти
Защо в доклада за националната сигурност не са залегнали генбанките?
Проф. Васил Николов Снимка на Агро Пловдив

Проф. Васил Николов
Снимка на Агро Пловдив

Проф. д-р Васил Николов, председател на Селскостопанска академия, пред Агро Пловдив

Проф. Николов, как бихте искали да изглежда Селскостопанска академия (ССА) в края на мандата ви? Какви са генералните промени, които искате да направите?

Много е просто. Искам да има академия.

Само толкова?

Истината е, че аз довършвам мандат, тоест разполагам с три години. Приемам академията като единен организъм, който работи в ритъм. Имаме две основни насоки на научни изследвания. Едните ще бъдат фундаментални, защото без фундамент не може да се надгражда. Но втората част е и това, което искам да развия – да имаме научни-приложна наука. В нея ми се иска да създаваме реални проукти, които да имат завършен вид, така че да можем да ги внедряваме директно в практиката. Институтите са създадени така, че не дублират дейностите си. Дори там, където има дублиране или ни се струва, че има дублиране на дейност – например при Земеделския институт в Генерал Тошево и Института по растителни генетични ресурси в Садово, то е оправдано, защото България е с много различни условия. Сортовете, които са подходящи за Южна България съвсем не са подходящи в Добруджа. Работата им е с различни направления. Но имаме Институт по генетика, Институт по икономика и т.н, които в момента работят всичко отделно. Изключително рядко са кооперациите между отделните институти. А на мен ми се иска, когато създаваме един сорт домати например и работим за по-нататъшното му внедряване, да направим пълен анализ. Да започнем първо от анализа на почвите, а най-пълна информация по този въпрос може да ни даде Институт „Пушкаров“. После селекцията може да бъде направена в Институт „Марица“. Устойчивостта на заболявания да се проучи от Института по генетика. Институтът по механизация, който също е към „Пушкаров“, може да се произнесе за техниката за отглеждане и т.н. А най-накрая Институтът по икономика да ни даде анализ за икономическата ефективност. Нека да дам за пример птицевъдството. Ако вие в момента искате да си купите бройлери, които да угоявате,  те се продават заедно с цялата технология, която казва какъв да е светлинният режим, температурата, движението на въздуха, съдържанието на фуражите. При бройлерите, от които получаваме готова продукция за 28 дни, сме достигнали дотам, че ако има малко отклонение от указанията, те могат да ги ликвидират. Затова на мен ми се иска,  когато работим в този научно-приложен аспект, институтите да не действат поотделно, а да създадем колективи, които да работят по тези проблеми. Като

при определяне на тематиката на научни-приложните цели, задължително трябва да каним съответните браншове.

Те може веднага да не ни кажат кои са проблемите или накъде искат ние да работим, но поне ще чуят по какво работим и кои са хората, които работят с домати, картофи, пшеница, царевица и т.н., за да могат да се обръщат  към тях.

Това, което предлагате, е коренна промяна. Не са ли си самодостатъчни институтите?

Съгласен съм, но в различните институти има различни специалисти. Почти всички имат лаборатории за химични анализи. Почти всички имат неща, които са рутинни. Ето, на територията на Пловдив имаме четири института (ИЗК „Марица“, Институт по овощарство, Институт по растителни генетични ресурси и Института за изследване и развитие на храните – б.р.), като оставим настрани Института по сладководно рибовъдство. Трябва ли всички те да имат химични лаборатории, по един химик и по един нов апарат, а останалото да е в нежелано състояние … Защо да не помислим на територията на един от тези институти да създадем една химична лаборатория, да я кредитираме и оборудваме с най-нова техника и всички да работят с нея. Във водещите страни на всеки 3-4 години лабораторната техника се променя изцяло. Необходима е една много силна интеграция. Сигурно навсякъде има хора, които правят анализ на почвата, но работата им не може да се сравни с това, което прави Институт „Пушкаров“.

Много често ми задават въпросите: Ще се обединяват ли институтите

и кои трябва да се обединят? За мен на този етап не бива да има обединение. Даже обединението, което е направено между Институт Пушкаров, Института по механизация и Института по растителна защита, за мен е огромна грешка. В този случай обединяване означава обезличаване. Един Институт по растителна защита, който трябва да бъде сред най-мощните в страната, фактически сме го свили до размера на секция, която се гърчи в Костинброд, без да е пълноценна. Има обединяване в Института по храните в София – същата история. Навсякъде в институтите има по един или двама специалиста по растителна защита, които трябва да се събират и да дискутират, всеки със своята специфика. Затова – обединяване трябва да има. Като координационното звено трябва да е централното управление на академията. Там ще създадем по-мощен екип с научен потенциал, тъй като в момента в управлението няма нито един научен работник, който да оглавява центъра. Обединяването ще става на основата на научна проблематика и тематика. А физически, от това че ще обединим четири института в Пловдив и ще назначим един директор, това не е правилно. Защото Институт „Марица“ е познат в целия свят, Овощарският – също. Ние като ги слеем нищо не печелим.

Тоест, предлагате обединение на специалисти, а не на институти?

Ще дам пример с животновъдството, защото то е моята дейност. Когато се съберат селекционерите при овце, крави, свите и т.н., те могат да дискутират даден проблем, защото макар че работят в различни полета, селекционната дейност се извършва по еднакви принципи. Така се създава възможност за обмяна на идеи, търсене на решения. Ето например, в последно време имаме един общ проблем – затопляне на климата. Какво значение дали той е за доматите, краставиците, картофите … Иска ми се да работим заедно и вече започнахме. Аз

създадох комисия, която нарекохме „Роялти“.

Тя вече заседава веднъж миналата седмица. В нея са специалистите, които патентоват новите сортове и които имат опит в това. Те са научни работници, група. Събират се, за да видят какво им пречи те нормално да патентоват сортовете и след това да жънем резултатите от труда им. Коя законова база им пречи, кой член, за да можем да предложим изменения. Доколкото разбрах дискусията е била много ползотворна. В момента по искане на браншовата организация на млечната порода овце говорихме и с нейния председател проф. Иван Станков. Тези дни ще създадем работна група, която да разработи стратегия по създаване на българска млечна порода овце. Там ще са включени всички специалисти от институтите на академията, които работят в областта на млечното овцевъдство. Вече уведомих министерството, че започваме работа по това.

Защо точно нова порода овце?

Проблемът е огромен. Така наречената синтетична популация Българска млечна ние знаем, че отдавна има проблем. Друго – тя е създадена по определени схеми. Те не могат да продължат да се прилагат, тъй вече се внасят съвсем различни породи от различни страни. Ето, това е пътят, който аз виждам. Ние като научна общност разработваме стратегията за създаване на тази порода, заедно с бранша. И тогава я предлагаме на министерството. Министерството може да продължи и предвижи по-нататък тази стратегия, да създаде условия за нейната реализация, а може и да не го направи. Но на мен ми се иска, а и ние сме говорили с министерството, че това е пътят. Когато се приемат политически решения, хубаво е зад тях да стои пак някаква научно обоснована теза. И затова поговорихме с министъра. И в един момент аз го убедих: ние сме потърсени от бранша заради проблем и затова създаваме стратегия и я предлагаме.

Кой ще създава тази нова порода?

Това са учените от ССА, заедно с 4-те асоциации. В момента сме говорили с трите от тях. Новата порода ще бъде на основата на синтетична популация Българска млечна. В момента ситуацията е такава, че имаме една определена база от млечни овце, млечни кръстоски. В същото време имаме внос на чистороподни Асаф, Аваси, Лакон и т.н. Фермерите започват да търсят тези породи. Започват кръстосване, но когато е създавана синтетичната популация, тези породи не са били включвани в схеми. И в момента ние искаме ясно да поставим въпроса какви схеми да бъдат разработени. Например, единият от масивите върви с Лакон, но това трябва да бъде под научно наблюдение, за да видим какво се случва. Защото аз ще ви кажа, че имам сведение, че в Северозападна България, където повече се работи с Асаф, че част от млекопреработвателите отказват да купуват мляко. Когато кръвността е повече от F2, те казват, че млякото е много „тънко“. Тоест, с тази кръстоска ние вдигаме млечността, но намаляваме съдържанието на протеини и мазнини, и намаляваме рандемана. Ето защо

всичките тези кръстоски не могат да продължават хаотично

Има го проблема, идват при нас и ние създаваме и предлагаме решение.

Колко време е необходимо, за да се създаде нова порода?

Много време. Но трябва да се започне. В овцевъдството, разбира се, е малко по-лесно, тъй като там генерационният интервал е много кратък. Агне, родено тази година, ние можем да го включим в разплод още същата година или на следващата. На мен ми се иска ние да обърнем пирамидата дори за подпомагането на развъдната дейност. В момента имаме развъдни организации. Фермерът изявява желание и се включва в някоя от тях. Държава подпомага от една страна фермера, затова че той се е включил. От друга страна се подпомага и развъдната организация, затова че има членове. Колкото повече фермери членуват в дадена организация, толкова по-голяма е субсидията. Но

какви са изискванията на държавата за парите, които дава? Никакви.

Трябва да отидем на следващото стъпало държавата да каже какво иска. В случая, държавата иска да развива млечно овцевъдство. Има програма, създадена от науката как това би се случило. Тогава тази развъдна организация, която изпълнява програмата, ще получи субсидия. Както и този фермер, който също изпълнява програмата, ще получи субсидия, и не затова че той е член на организацията, а затова, че изпълнява програма и кръстосва с Лакон. Когато кръстосва с тази порода, той може би ще търпи някакви негативи, поради което държавата го подпомага. Ето това са нещата, към които трябва да вървим.

Говорите за нова порода овце, но кравите под селекционен контрол не са ли изцяло чужди породи?

Няма да е винаги така. Миналата седмица бях в парламентарната група по земеделие, когато се обсъждаше доклада за националната сигурност. Аз не съм го чел този доклад, просто слушах, но не останах с впечатление, че той засяга по-широк кръг въпроси. Например – генетичните ресурси. За мен това е нещо с огромно значение за националната сигурност. Институтът по лозарство съхранява 1900 сорта, хибриди и т.н., Институт „Марица“ също. Да не говорим за Садово, където се намира националната растителна генбанка и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция на животните, където се съхранява националната генбанка за животните. Ще ви дам един пример какво се случва с Русия. Тази държава разчиташе изцяло на вносни продукти отвън. Наложиха ембарго и изведнъж се оказа, че те нямат генетични ресурси за породи и сортове. И в момента там се влагат огромни средства за въобновяване на разнообразието. Ние трябва ли да допуснем подобно нещо при положение, че сме го запазили? Когато се води селекция, тя вече е на такова ниво, че за да могат да реализират генетичния материал за селективност, се прави селекция не за страната, а за отделно взета ферма. И след това ние вземаме от тези генетични ресурси и ги използваме в Болярово, например, което няма нищо общо с нашите условия. Няма лошо в това, че сме внесли, но трябва да видим как да започнем да размножаваме този материал в наши условия. Ние имаме стада със средна млечност 8-10 хиляди литра мляко. Представяте ли си на кравите рекордьорки колко е! Не е ли по-добре от тези ферми да излъчим нашите бикопроизводители и

да създадем бици, а не непрекъснато да вкарваме отвън

Работата с генетичните ресурси и в растениевъдството, и в животновъдството е много сложна. Генетичният материал, който внасяме, трябва да бъде адаптиран към конкретните условия и потребности.

До преди 4-5 години зърнопроизводителите използваха предимно български сортове пшеница, а сега над 50 процента от тях засяват вносни сортове. Как ще ги върнете към нашите?

Съгласен съм, че се премининава към вносен посевен материал. Но и в Института по овощарство, и в Института по зеленчуци „Марица“, и в Института по лозарство в последните години производителите започват да се връщат към нашите сортове. Просто се опариха. В Кюстендил ми казаха, че  има градини от стотици декари, които са засадени с вносен материал череши, който обаче тази зима загина.

Дали имаме достатъчно семенен и посадъчен материал? Добра е идеята да се плаща авторско право на създателите на нови сортове, но как се извършва производството?

С роялтито искаме по някакъв начин да прекъснем омагьосания кръг. Защото в момента създателите на нови сортове не получават нищо. На срещите, които имах в институтите, говорех, че не само авторите на сортовете – трима, петима или повече, трябва да получат заслужени допълнителни доходи от продажбите, но този сорт не е създаде само от тях. Той е създаден от жената, която извършва опрашването, от тракториста и т.н. На мен ми се иска целият този колектив да може да получи от парите за авторско право – на всекиго каквото му се полага. Част от тези приходи ще може да се вложат и тези, които знаят как да произвеждат семена, ще могат да наемат повече работници и да работят на по-високи заплати. В момента те не получават нищо. Този, който създава сорт и знае как да го създаде, той получава като доцент или професор толкова, колкото получава и друг, който не е активен. В Закона за новите сортове растения и породи животни е предвидено, че ако сорта (породата) е създаден при трудово-правни отношения,

авторите трябва да получават между 4 и 6 процента от продажбите.

И ето тук ми се иска да видим какви са продажбите, по каква методика определяме стойността. Защото може би не институтите трябва да произвеждат семената за продажби. Но не забравяйте, че ние имаме 19 опитни станции – държавни предприятия, които в момента не се използват пълноценно. Управлението на земята в академията е първа точка от нашата среща с директорите в академията в сряда (утре – б.р.).

Колко е земята на институтите към академията?

Малко по-малко от 200 хил. декара. Била 600 хиляди. И все пак, това е сериозен ресурс, въпреки че когато се разпредели по звената, не впечатлява. Искам нито едно парченце земя, което е рамките на академията, да не се използва извън нуждите на науката. Да не се отдават под наем или аренда земи! Това няма да го бъде. И сега има договори, които за съжаления, въпреки огромните опити не са могли да бъдат прекратени, защото трябва да се плащат големи неустойки. Но тези договори постепенно изтичат и оттам нататък такова нещо не може да има. Аз

нямам против на нашите полета да се изпитват и чужди сортове

като ги сравняваме с наши. Нека да го има, стига фирмите да искат. Ще видим резултатите, ще ги публикуваме, за да може нашите фермери да вземат правилните решения. Аз вече започнах постепенно разговори в тази насока с една френска фирма. При изпитванията, естествено, ще бъдат включени и учените от вузовете. Общата ни цел ще е обединение на тема наука.

Какво се случва със закона за академията?

Всички питат за него, а никой не пита какво има вътре в него и какво трябва да се промени. Две-три неща трябва да се променят, но първото е финансирането. Затова ще се опитаме тази точка да бъде предложена за промяна чрез друг закон. Финансирането трябва да бъде по подобие на финансирането в университетите. Тоест, ние ще продължим да бъдем второстепенен разпоредител на средства към земеделското министерство, но ще минем по друг параграф, при който държавата дава средствата за наука като трансфер към ССА. Оттам нататък управлението им, особено на собствените средства, вече трябва да се решава в академията. Ето един пример как е сега. На института в Садово им трябва трактор. Имаме пари да го купим, но нямаме възможност. Аз съм подписал заявление до Министерството на земеделието, което да разреши тази покупка, тоест да прехвърли средства по този параграф. От земеделското министерство се обръщат към министерството на финансите. Когато то реши, тогава може да се задвижи в обратна посока процедурата. От необходимите пари 30 хиляди лева са по СЕПП. Ако институтът в Садово беше частен фермер, той щеше да отиде при търговеца и за кратко време да направи сделката. А ние чакаме вече месец и нещо и отговор няма. Докато се завъртят документите, ще падне сняг. Ето това нещо не може да продължава така! Ние сме поставени в условия, при които трябва да работим много бързо. И ние като земеделските производители трябва да сеем, да жънем, да обработваме почвата. Затова не можем да чакаме с месеци. Някои от парите пък идват по научни проекти. Те влизат в общата база и оттам нататък кой, кога и по какъв начин ще преведе средствата към научния колектив, е мъгла. В парламента е имало консенсус за промяна на финансирането, когато законът е минал на първо четене, и аз много се надявам, че и сега ще има консенсус. Ако това се случи, всички асистенти в академията ще получават една и съща заплата, всички доценти своята, а съответно и професорите.

Сега различни ли са заплатите?

Да, но това ще го оправим и ще изравним заплащането. Някога се е получило така при атестиране и от години заплатите в институтите са различни, но това няма да продължи. Това не е уравниловка. Условията за заемане на длъжност „доцент“ или „професор“ в академията са едни и същи и аз

не виждам защо един професор трябва да получава повече, а друг – по-малко

Оттам нататък всичко зависи от това какво конкретният човек създава като научен продукт, с какво допринася. Един професор, създавайки нов сорт, патентовайки го, и излизайки на пазара, може да си увеличи заплатата два, три, пет пъти. Дори да не създава сортове, той може да получи допълнително възнаграждение от участие в проекти. Стига човек да е активен, средствата ще го намерят. Първоначално промяната, която искаме да направим, ще бъде едно огромно сътресение. Затова ние ще формираме гаранционни фондове, защото не можем да сравняваме това, което би дал института в Генерал Тошево със селекционната дейност и земята, с която разполага, с това, което би дал примерно Института по фуражите.

За какво ще се използват средствата от Гаранционния фонд и как самият фонд ще набере средства?

Този фонд трябва да се формира от печалбите на институтите. Имаме общи сектори, които трябва да управляваме заедно, имаме и неща, които не са печеливши. Например съхраняване на автохтонни породи. Защо те трябва да бъдат в тежест на един институт? Имаме печатни издания. Имаме неблагоприятни климатични условия, които намаляват планираните приходи на институтите. Ето затова е необходим Гаранционен фонд.

Прочети още: Субсидиите за редките породи стигат до 1000 лв., но те са безценни заради друго

 

 

 

Leave a Comment


− 3 = едно