Изследванията на агрохранителната верига може да се финансират с €10 млрд

В Пловдив започна международната конференция Храни 2030

С представители на 32 държави, днес в Аграрния университет в Пловдив започна двудневната международната конференция FOOD 2030 (Храна 2030). В нея участва и еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис, както и зам.-министри на земеделието – д-р Лозана Василева, на здравеопазването Светлана Йорданова и на образованието проф. Иван Димов. Утре се очаква да пристигне и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Видеоприветствие към конференцията отправи комисарят по земеделие Фил Хоган.

За основните теми в конференцията Храни 2030 и вниманието, което Европа обръща върху качеството на храните попитахме проф. Владислав Попов.

Европейската стратегия за биоикономика е от 2012 г., а България още не е започнала да говори по темата

Проф. д-р Владислав Попов, представител на Постоянния комитет за аграрни науки в Брюксел, преподавател в Катедра Агроекология и директор на Агроекологичния център в Аграрния университет

Проф. Попов, какво представлява инициативата „Храни 2030“? Откъде е тръгнала и накъде отива?

„Храни 2030“ е инициатива, която се поражда през 2015 г. по време на Експо Милано. Събират се неправителствени организации, Европейската комисия, представители на големи градове в Европа и света, които искат да обърнат внимание на политиката, която трасира ЕК в областта на храните. Идеята е на храните да се погледнат от по-системно ниво. Когато говорим за храни ние в България разбираме храните, които са в магазина или на пазарите. Инициативата Храни 2030 иска да види храните от холистична гледна точка. Тоест, още от семето и полето през производството на суровата продукция до преработката, опаковките, транспортирането, рециклирането, здравето на хората. Даже сега малко се измества фокуса. Затова комисар Витянис Андрюкайтис  по здравеопазване и безопасност на храните е тук заради това, защото вече започва да се гледа на храните като причината, която поражда много от болестите – затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет и т.н. И тогава се тръгва от друга гледна точка – как да се справим с болестите, използвайки научни изследвания, които да подобрят храните по цялата агрохранителна верига.

Прилагането на науката в цялата верига ще получи ли бюджет? Какви са идеите?

До 2020 г. все още ще продължава да тече Хоризонт 2020 – програмата за наука. В нея едната от темите е точно това, което и днешната конференция ще продължи да дискутира – храните като производство, безопасност, хранително съдържание, двойните стандарти, за които също става въпрос в последните месеци, остатъчните количества на пестицидите. Защо в момента е важна тази конференция? Защото Комисията наскоро обяви многогодишната си финансова рамка за следващия програмен период и видяхме, че там има драстично увеличение на парите за наука. Има намаление с 8% за парите за земеделие, но парите за научни изследвания се увеличават от 60 милиарда на близо 108 милиарда евро. В следващата програма за научни изследвания, която ще се нарича Хоризонт Европа, сега се сформират работни групи между отделните комисии в ЕК – на здравеопазване, на наука и иновации, на земеделието и други, да разработят заедно общи грограми за това кои области на научните изследвания да се финансират. Това, което вчера научихме, е, че специално за агрохранителните вериги ще бъдат отделени около 10 милиарда евро. В Хоризонт Европа вътре ще е Храни 2030, и така наречената биоикономика.

Биоикономика у нас е дума с абстрактно съдържание. Какъв смисъл влага в нея Европа?

Само като факт ще ви кажа, че европейската стратегия за биоикономика е приета през 2012 г. През 2013 г. Германия приема националната си стратегия за биоикономика. Във Франция това се случи миналата година. Изработването на стратегия е много дълъг процес, а България дори не е започнала да говори за стратегия за биоикономика. Още от ноември м.г. ние с проф. Иван Атанасов от Агробиоинститута към Селскостопанска академия като представители на Постоянния комитет за аграрни науки в Брюксел подехме инициативата България също да започне да пише национална стратегия. Но това отнема между 2 и 3 години, процесът е дълъг и много сложен. Когато се правят такива стратегии за биоикономика освен представители на министерства, трябва да участват областните и общинските управи. Пак повтарям – европейската стратегия за биоикономика е от 2012 г., сега сме 2018 г., а ние даже не говорим за нея.

Какво включва биоикономиката?

Тук е и Храна 2030, но също така и отговорността на местните управления. Те също имат стратегии за местния бизнес. Пловдивската стратегия е публикувана и в нея се вижда, че най-големите предприятия в хранително-вкусовата индустрия в страната са на територията на областта. Затова неслучайно тази конференция се провежда в Пловдив. Важни са ни областните стратегии, защото от тях може да се почерпи информация и заедно с Храна 2030 да се направи национална стратегия за биоикономика.

Какви са акцентите на конференцията Храна 2030?

Това са устойчивост на храните, тоест дълго време да ги произвеждаме без да увреждаме околната среда. Втори акцент е храните като съдържание – да са питателни, а не лишени от минерали, витамини и т.н. Трето – храните да бъдат устойчиви на климатичните промени. Четвърто – производството им да бъде социално отговорно, тоест работещите в агрохранителната верига да получават адекватно заплащане.

Ще приеме ли конференцията генерален документ?

На уеб страницата на конференцията е публикувана декларация на три страници. В нея се посочват най-спешните мерки, които трябва да се предприемат по отношение на устойчивостта на агрохранителните вериги. Декларацията призовава отделните държави членки на ЕС, както и самата ЕК, да подкрепят с цялата си инициатива Храни 2030. Всички ще гласуват декларация, може би има двама-трима, които са против нея. Декларацията ще отиде в Брюксел, ще се публикува и когато се преговаря за новата финансова рамка – кое направление колко пари да получи, в частта за Храна 2030, този документ ще послужи като становище, виждане на представители от 32 държави и научни иститути. Целта е ЕК да каже: Това е важна тема за нас и ще финансираме научните изследвания по нея.

Зададените въпроси в интервюто са на електронните издания Агро Пловдив и Уча в Пловдив

Прочети още: Проф. Владислав Попов: Преките субсидии на ЕС все повече ще „позеленяват“ фермите