И през 2019 г. обвързаното подпомагане за животни и плодове/зеленчуци ще е 65 към 35%

Министерството е избрало да подпомага с три ставки производството на зеленчуци

Срещата от вчера между браншови организации в сектор Плодове и зеленчуци и зам.-министър Вергиния Кръстева за обвързаното подпомагане през 2019 г. е завършила без да се постигне съгласие по основен въпрос. Едно от главните искания на сектора – общият бюджет да бъде разпределен по равно между животновъдите – от една страна, и производителите на плодове и зеленчуци – от друга, не е постигнато. Ще се запази съотношението 65 към 35% в полза на стопаните на животни.

„След като четири години животновъдството получаваше по-висок бюджет, настояхме поне в последните две години от периода да имаме по-честно разпределение. Но в МЗХГ са категорични, че не може да се променя бюджета и ще се запази досегашният баланс“, съобщи Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ).

На срещата е станало ясно, че министерството ще предложи Вариант 2 за обвързаната подкрепа за зеленчуци. Според него ще има три групи зеленчуци, които ще бъдат субсидирани различно. Вариант 2 ще претърпи допълнителни промени, тъй като ще има размествания в посочените зеленчуци. Тези промени са базирани на данни на ИЗК „Марица“ за разходите на декар при производството на различните култури.

Браншовите организации са настоявали в обвързаната подкрепа да участват само картофопроизводители, които засяват сертифициран посадъчен материал и са регистрирани към БАБХ. Тази възможност е отхвърлена поради законови пречки, но е поет ангажимент контролът върху картофопроизводството да бъде завишен. Това е особено важно за сектор Плодове и зеленчуци, тъй като по данни на Асоциацията на картофопроизводителите към 11 милиона лева от бюджета на обвързаното плащане за зеленчуци ще отиват към „схемаджии“. Така браншът нарича земеделците, които от 2015 г. активно са започнали да чертаят площи, които получават обвързано подпомагане. Заради тях бе постигнат българският рекорд в производството на тикви преди две години. Отскоро „чертожниците“ са се насочили към картофите. Така площите с тази култура са се увеличили трикратно в последните години по отношение на схемите за обвързано подпомагане. Но това не е видимо на пазара, което предполага, че целта не е производството, а субсидиите. „Министерството трябва да засили контрола, за да спре участието на земеделци, които произвеждат фиктивно и с единствената цел да получат подпомагане“, настоява председателят на съюза.

„Не случайно Европейската комисия (ЕК) изрично записа, че през следващия програмен период ще акцентира върху резултатите“, посочи Мариана Милтенова. „Земеделието трябва да докаже, че създава обществени ползи, за да оправдае подпомагането, което получава от общоевропейския бюджет.“

Прочети още: Виж промените в обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци от 2019 г., предложени от МЗХГ

На въпроса дали различните субсидии при зеленчукопроизводството няма да насочат производителите към определени култури, за които са предвидени най-високи субсидии, и традиционни производства в страната да се намалят драстично, председателят на НСГБ  допусна, че това е възможно. Според Милтенова, предложението на Съюза на градинарите субсидиите да се получават на база себестойност на продукцията, би върнало справедливостта в разпределянето на подпомагането. „Някои смятат, че сектор Плодове и зеленчуци взема прекалено високи субсидии, но нашите сметки показват, че обвързаната подкрепа представлява максимум 10% от разходите ни. Докато с директните плащания зърнопроизводителите покриват 29-30 на сто от разходите си. Затова не мога да разбера защо повечето браншове се обединиха за запазване на СЕПП“, коментира председателят. Според нея рано или късно ЕК ще узрее за формулата, предложена от НСГБ, и ще я приложи за всички държави в ЕС. По един или друг начин, защото е възможно плащанията да са на база счетоводно доказани минимални приходи от декар.

Милтенова смята, че при желание от страна на министерството, през следващия програмен период страната ни би могла да приложи както плащания на площ, така и базово плащане на стопанство, както е в 17 от старите страни членки на ЕС, които могат да си позволят да плащат по-високо възнаграждение за ръчния труд на работниците и берачите.. За да се случи това, се иска разбиране от страна на МЗХГ и намерение за позитивна промяна в земеделието.