Агро практики през ноември

Зърнени и технически култури

Все още продължава сеитбата на есенниците. Полевките в полетата са факт, който зърнопроизводителите не бива да пренебрегват. При две и повече активни колонии на декар специалистите съветват да се вземат спешни мерки. При достигнат праг на вредност трябва да се поставят примамки. Това особено силно важи за посевите с рапица, тъй като те са по-чувствителни към вредителя. Освен при пшениците, ечемика и рапицата, наблюдения за разпространението на полски мишки трябва да има и при люцерновите блокове. И при тях при две и повече колонии е наложително да се поставят отровни примамки.

Площите, които са били заети с царевица и слънчоглед трябва да се изчистят от растителните остатъци.

В началото на ноември все още могат да се засадят вкоренените резници на лавандула.

Зеленчуци

Зеленчуковите градини се изчистват от изсъхналите стебла и корени на полските домати, краставици, пипер, патладжан и други, тъй като те са истински развъдник на болести. След това земята се изорава на 25-30 см дълбочина. Успоредно с оранта се извършва подхранване с оборски тор, калиеви и фосфорни торове. Оборският тор трябва да е напълно разложен, ако върху полето стопанинът смята да отглежда кореноплодни зеленчуци.

Главестото зеле трябва да се отреже в първите 2-3 седмици на месеца, за да се изпреварят есенните слани и евентуален сняг. Ако срокът се пропусне и зелките замръзнат, не бива да се прибират, когато са вледенени, а трябва да се изчака да се размръзнат с напредването на деня и тогава да се отрежат от кочана. След като зелето се складира, почвата трябва да се изчисти от корените.

Цвеклото, морковите, репите също трябва да се извадят.

Салатите, отглеждани като предзимен посев, могат да се засеят около средата и края на ноември. Семената се полагат плитко в редове на 20-25 см един от друг, по възможност по рядко. Нагъсто поникналите растения напролет се прореждат. При настъпване на трайните студове, лехите трябва да се покрият с полиетилен.

Магданозът се засява в края на ноември, а също и през декември, ако времето позволява. Предзимното засяване на магданоза дава възможност семената бързо да поникнат още при слабото затопляне на времето в края на зимата и началото на пролетта, в резултат на което листната маса става по-рано годна за употреба.

Баклата в Южна България може да се отгледа като предзимен посев. Зимуващите сортове се засяват заедно или веднага след зимната пшеница. Не бива да се избързва със сеитбата, за да не прерасне посевът. При много късна сеитба баклата не успява да се вкорени и лесно се изтегля при безснежна зима. Подходящ начин на сеитба е в гнезда на 30-40 см едно от друго по бразди при междуредово разстояние 50 см.

Овощни

Старата и напукана кора на дръвчетата в овощната градина се изстъргва с телена четка, а стъблата на младите дръвчета се обвиват с хартия или се намазват с репеленти, които отблъскват зайците и гризачите.

През този месец продължава засаждането на овощните дръвчета, като преобладаващото мнение на овощарите е, че есенното засаждане е за предпочитане пред пролетното. Тo се прекратява око­ло 15 дни преди да започнат зимните студове.

В овощните градини се извършва есенната оран, с която се заравят окапалите листа и по този начин се игнорира заразата от болести по тях. Заорават се и торовете – органични и минерални.

При извършването на есенната оран не трябва да се допуска накъртването на почвата на буци, защото неравната повърхност предполага откриването на дебелите корени на овошките и излагането им на зимните студове и мразове. Затова извършването на оранта трябва да става в първите дни на ноември и да се правят обработки за изравняване на повърхността.

Ягодоплодните храсти (малини, къпини, френско грозде и др.) може да се засаждат през целия ноември, но колкото по-рано, толкова по-добре. Корените им се разполагат сравнително плитко, където температурните условия не са така благоприятни, както в по-дълбоките слоеве, и до настъпването на големите студове те трябва поне малко да нараснат.

Ягодите, особено новозасадените, са изложени на опасността от повреди поради ниски зимни температури. Тази беда може да се избегне, ако преди настъпването на трайното застудяване ги покриете със слама или богат на слама оборски тор. Преди това е полезно да загърлите растенията и да притъпчете леко почвата, за да избегнете изтеглянето на корените на повърхността.

Прочети още: Сладки ягоди на полето в ноемврийския дъжд

Лозя

През есента и зимата пъпките по лозовото растение са в състояние на покой. Със спадането на средната денонощна температура под 10°С приключва есенното опадане на листата и завършва дозряването на леторастите. При силни студове и слани е възможно дозряването да не завърши, което налага да се вземат мерки срещу ранните измръзвания – палене на димни купчини, слама и др.

За лошо узряване на леторастите могат да допринесат и обилните валежи, поради което е необходимо там, където се задържа вода, площите своевременно да се дренират.

През месеца се извършва есенна дълбока оран или дълбоко окопаване на лозята, като едновременно се внасят и заорават оборския тор, фосфорните и калиевите торове. Старите лози се торят през 3-5 години. Торът се внася в почвата, като се изкопават канавки през ред на дълбочина 30 и повече сантиметра. Следващата година това се прави в другите междуредия.

Дворната асма също се тори периодично, тъй като реколтата изтощава растението. Торовете за асмата трябва да бъдат внесени дълбоко в почвата. Най-добре това ще постигнете, ако на 50-60 см встрани от асмите се изкопае траншея, дълбока 50-60 см и по възможност по-широка и там се положи торът.

В районите с по-хладен климат до средата на месеца трябва да приключи загрибването. За да не замръзват асмите, е нужно около стъблата им в основата да се натрупа пръст, а по-младите да се обвият със слама или други изолационни материали.

Продължава засаждането на новите лозя и попълването на старите чрез отвод или с вкоренени лозички.

В годините отделни лози в лозето загиват. Опитите да се попълнят опразнените места чрез засаждане на млади лози не са успешни, тъй като старите лози подтискат младите. Затова празните места в лозето се попълват по друг начин – с отводи от старите лози. Избира се пръчка от най-близката лоза, която е достатъчно дълга, за да достигне мястото на загиналата. Дотам се изкопава канавка, дълбока около 40 см, а на дъното ѝ се разпръсква угнил оборки тор. Избраната пръчка се почиства от колтуци, мустаци и всички пъпки по дължината и до празното място. Така подготвена, се полага в канавката и се заравя, като на мястото на загиналата лоза се извива, за да излезе на повърхността. След извивката се изрязва, така че да се получи чепче с две пъпки (очи). Чепчето, получено при извивката, се привързва към колче и се покрива с 20-30 см рохка пръст. От него напролет ще оформите новата лоза. Не го прерязвайте. Новата лоза трябва да остане свързана с майчиното растение.