Людмил Работов, председател на зърнопроизводителите в Пловдив: Законопроектът за земята трябва да се отложи и доработи

Според някои текстове наемната цена на земята ще се определя по административен път, което е непазарно

На 16 януари /идната сряда/ изтича крайният срок за обществено обсъждане на големия Законопроект за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, наричан накратко Закона за земята. Дали Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ е съгласна с текстовете на новия законов документ, който обединява три или четири досегашни закона, или има критики, попитахме председателя на Пловдивския Съюз на зърнопроизводителите Людмил Работов, който е и член на УС на НАЗ.

Г-н Работов, разгледахте ли в УС на НАЗ законопроекта? Одобрявате ли текстовете?

НАЗ ще излезе с официално становище, което ще изпратим до министерството на 15 януари. Вчера имахме работна група, която подробно разгледа норматива, член по член. Имаме сериозни забележки към някои от текстовете. След като становището бъде подготвено в окончателната му форма, УС на НАЗ трябва да го гласува и тогава ще го изпратим. Такъв е редът при нас.

Какви са общите ви впечатления?

Този законов формат реално не защитава интересите на заинтересованите страни. Арендаторите абсолютно не са защитени по никакъв начин и нямат никакъв стимул да сключват дългогодишни арендни и наемни договори. Условията, които се вменяват в този проектозакон, са такива, че собственикът, независимо от подписания договор, може да поиска във всеки един момент прекратяването му. Това убива предприемчивостта на земеделците за отглеждане на многогодишни култури, ако щете за овощни насаждения. Или пък за инвестиции в поливни съоръжения. Нямаме нито предвидимост, нито сигурност. Затова предлагаме да отпадне напълно чл. 33 от законопроекта.

Какви промени предлагате?

В работната група записахме нашите предложения точка по точка, за да могат да бъдат защитени пазарните отношения и фермерите като цяло. Вменяват ни изисквания по отношение на средните рентни плащания. Според законопроекта техният размер ще се определя по административен ред. И тук не става въпрос само за „белите петна“. Тук става въпрос за договорените между земеделец и собственик наемни цени. Абсурдно е в пазарна среда някой да ти определя механизма на плащане при положение, че всеки се е договорил индивидуално със собствениците и е вписал договорите в службата по вписвания.

Какъв по-точно е механизмът в законопроекта?

Вписаните договори за всяко едно землище, които реално са регистрирани в земеделската служба, се взимат под внимание. Използва се цената през януари, когато тя е най-висока. Според законопроекта, ще бъде създадена комисия от администратори към областната дирекция. Тя ще разглежда подписаните договори за всяко землище и според начина на трайно ползване на земята, ще изчислява средното рентно плащане. Там, където плащанията са в натура, продукцията ще се остойностява на база на данните от стоковите борси. През февруари областният земеделски директор ще издава заповед, в която ще посочва какво трябва да е средното рентно плащане за година. Досега така се определяха наемите на белите петна. Ако тези текстове в законопроекта бъдат одобрени, това ще стане задължително и за договорите със собствениците, които подписваме. За целта в службите ще се регистрират всички договори. Ние в едногодишните договори вписваме каква ще е формата и начинът на плащане. Разговарял съм по този въпрос с хора от няколко земеделски служби. Те ми казват, че няма как да вкарат в тази схема на изчисляване на средното рентно плащане всички договори.

Други фрапантни текстове срещнахте ли при четенето на проекта?

По принцип целият законопроект трябва да се промени. Вероятно ще обявим в официалното становище на НАЗ, че искаме отлагане на вкарването на този закон в Народното събрание, за да може тези недоразумение и вменяване на някои изисквания, които са непосилни за земеделците, да бъдат преработени.

Значи забележките ви са доста, не една и две …

Доста са. В проекта се преплитат договорите за аренда и договорите за наем. Липсва степенуване на тежестта на самите договори. А това е необходимо, тъй като ако в земеделската служба постъпят няколко договора за един и същ имот, когато са и с различна дата и срок, трябва да се прецени по някакъв принципен ред кой договор реално да бъде в сила. Защото има и злоупотреби. Друга съществена наша забележка е към датата за регистриране на договорите, която в проекта е 30 юни. Досега датата беше 31 юли. Това изместване с месец по-рано е непосилно за ползвателите на земя, защото едногодишните договори реално се сключват при раздаване на рентите след прибиране на продукцията.

Очаквате ли наистина законопроекта да бъде спрян и доработен. Нали има срок, в който той трябва да бъде бъде внесен в Министерския съвет за одобрение и той е до 28 февруари 2019 г.? 

Текстовете в закона трябва да се прецизират, за да бъдат полезни за всички. А датата за внасяне в МС може да се отложи. Законопроектът в този му вид не е удовлетворителен по отношение на основните принципи на икономиката като цяло. Както се реши да бъде отсрочен Законът за горивата, така може да се реши същото и за Закона за земята. Добре е в този голям закон да няма залитания и подводни камъни. Той трябва да реши проблемите от досегашните закони вместо да създава нови.