Ферма „Под Балкана“ отпразнува 3 г. в Пловдив

Малкото, но вече популярно в Пловдив магазинче на фермата „Под Балкана“ на ул. „Порт Артур“ в „Южен“ отпразнува 3 г. този следобед. На тържеството бяха поканени приятели на автентичните млечни продукти, производство на сем. Кулови, чието стопанство и преработка са в землището на с. Васил Левски, Карловско.

Прочети още: Нещо истинско и библейско: Каракачанска ферма под връх Ботев с хиляди животни

Фамилията отглежда от десетилетия крави – млечни и месодайни породи, овце, кози, биволи, коне и кучета. От 4 години преработва млечната суровина в цялото й асортиментно богатство, а от четири месеца има и цех за преработка на месо. 

Агора и Таня Кулови – майка и дъщеря,  разказаха, че клиентите често забелязват прямяна във вкуса на млеката и сирената. „Така е, защото животните пасат различни треви през различните сезони и пашата оказва влияние върху аромата и вкуса. Освен това понякога има повече биволско мляко, друг път повече овче или краве. Количеството тук зависи от времето за раждане на майките овце, кози, крави или биволици, и съответно изхранването на новородените, към които отива голяма част от издоеното мляко. 

„В Пловдив най-много се купува кравето сирене, докато в София върви повече козето. На фермерските пазари пък се търсят най-често биволски млечни продукти. В Пловдив също имаме клиенти, които купуват по 11-12 литра прясно биволско мляко наведнъж“, разказаха от магазина. 

Прясното мляко е търсено, тъй като то не е хомогенизирано. Това означава, че се продава и със сметаната в него, обясни Таня. 

Фамилията засега не възнамерява да открива магазини и в други градове. В Пловдив пристигат клиенти от Смолян, Кърджали, Пазарджик, с. Бачково. Кулови редовно участват във фермерския фестивал в София всяка сряда. Не пропускат и други популярни събития, за които получават покана. 

„В никакъв случай няма да се откажем от животновъдното стопанство, защото ако не е то, няма откъде да взимаме суровина за производството на млечните и местните продукти. Животните у нас от година на година намаляват, а мандрите са прекалено много на брой“, поясни Агора.