Коментари по темата: Ще сработи ли постановлението за търговските вериги

Според Божидар Петков търговските вериги могат да поставят неизпълними условия пред производителите

Според Венцислав Петков българската продукция е малко и не е в състояние да подсигури пазара

„Препоръчахме на премиера и земеделския министър да обърнат внимание на възможните подводни камъни, които търговските вериги могат да поставят пред регионалните доставчици. Според нас големите търговци могат да представят неизпълними условия, като се мотивират със собствените си търговски политики“. Това коментира председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМЯ) Божидар Петков, който днес взе участие във видеоконферентната среща на премиера Борисов и земеделския министър Танева с браншови земеделски организации. След тази среща на двамата предстоеше и втори разговор в сградата на правителството – този път лице в лице с представители на търговските вериги.

Припомняме, че досега браншовите организации и големите търговци не са разговаряли по темата директно, а винаги непряко с посредничеството на земеделския министър. Основна причина за липсата на истински диалог е старият и непобутнат от дълги години проблем – липсата на Закон за браншовите организации и Земеделска камара. Точно затова държавата решава всички проблеми като родител, загрижен за децата си, които сами не могат да оцелеят и преживеят, въпреки напредналата си възраст. Тоест, на земеделците не им се дава шанс да навлязат в пълнолетието си. По тази причина участниците браншовици в днешния първи разговор все още не знаят как е протекла срещата на премиера и министъра с веригите.

„Има огромно разминаване между БДС и условията за качество, което поставят веригите“, поясни Божидар Петков. Той уточни, че нито един от големите търговци не е посочил ясно изискванията си пред производителите, за да може те да се съобразят с тях. „Например не знае дали веригите ще изискват от производителите частния сертификат GlobalG.A.P.“, посочи Петков. „Търговците винаги имат скрити клаузи, които застрашават договорите и им дават възможност за извиване на ръцете – да кажем, хипермаркетите заявяват, че трябва да направят реклама на продукцията на производители, и така им намаляват значително очакваните приходи. Иска ми се да вярвам, че сега, когато се очаква веригите да работят с малки и средни местни производители, ще променят подхода си“, заяви председателят на БАМЯ.

Друг подводен камък може да се крие в ценообразуването на българските продукти. Ако хипермаркетите ги натоварят с голяма надценка и в същото време намалят надценката си за вносни продукти, потребителят може би ще избере евтиния турски домат. Още повече, че постановлението не предвижда отделен щанд за родните продукти, даде друг пример Божидар Петков. Той информира, че в САЩ и в други държави местните земеделски стоки са с фиксирана надценка, а за всички останали пазарът е свободен. У нас обаче темата е табу.

Както бе съобщено преди седмица от БАБХ, на страницата на агенцията се попълват списъци с производители и търговци на плодове и зеленчуци, както и други списъци – виж ТУК. Възможно е те да се ползват от веригите при избор на доставчици. Заради недостатъчното им популяризиране обаче в списъка за плодове и зеленчуци няма вписан нито един производител от област Пловдив (а и от други области). Посочен е имейл, чрез който всеки производител или търговец на плодове и зеленчуци, на посевен и посадъчен материал, може да подаде данни и да бъде включен. Адресът на пощата е a_popnikolova@bfsa.bg.

Венцислав Петков, председател на Националното обединение на младите фермери в България, има различен поглед върху отношенията производител-търговска верига. Той е убеден, че българското производство на плодове и зеленчуци не може да задоволи пазара дори и през лятото. По тази причина е отпаднало изискването за 50% търговска площ, което бе вписано в първия вариант на постановлението.

Една от търговските вериги например е осъществила досега множество срещи с производители от различни области, канейки ги да станат нейни доставчици. Предлагала е да снабди с амбалаж производителите. Много малко от тях са се отзовали, разказа Венцислав Петков. Като основна причина той сочи 14-дневния срок на плащане на приетата продукция. „Повечето стопани предпочитат да отидат на борсата (тържището) или да работят с едрови търговци, които плащат в момента, в който товарят стоката“, каза той.

Председателят, който се занимава с оранжерийно производство на собствен сорт розови домати, а от тази година отглежда и краставици, каза, че заради свития поради извънредното положение пазар, тази година може би ще потърси търговските вериги за реализиране на продукцията. По негови наблюдения българските потребители купуват най-много домати и краставици, когато те са най-скъпи. А заради капризите на пролетта, тази година полското производство зеленчуци ще се забави. Затова и цените на доматите и краставиците ще се задържат по-дълго време високи.